Македония: Трябва да се учим от Глигоров

в. Утрински вестник

Първият президент на независима Македония тихо замина на последното си пътуване и се записа в историята. Киро Глигоров няма да бъде отбелязан в колективната памет само като първи президент на държавата, която в началото на 90-те години стана независима от Югославия.

Глигоров ще остане запомнен като държавник, чиято политика беляза последното десетилетие на миналия век в Македония и в региона. И като личност, която постави основите на политическите събития през първото десетилетие на 21 век, макар тогава вече да не беше в политиката.

Първият македонски президент беше харизматичен, но не кокетираше с обществеността. Не беше популист, а все пак беше популярен сред съгражданите си. В съседните страни и държавите, произлезли от СФРЮ, беше възприеман като политическа легенда. Беше прагматичен, но не си навличаше възмущението на гражданите. Умееше да бъде хитър, но никога не беше лицемерен към своя народ.

И в политическата му дейност понякога имаше противоречия, но добрите примери и ходове бяха по-силни и повече, и обществеността помни главно тях. Дори онези, които се опитваха да го оспорват и които се наричаха негови политически противници, тайно му се възхищаваха и го уважаваха.

В световен мащаб са малко политиците, които могат да се похвалят с толкова висок рейтинг и след оттеглянето им от политиката, какъвто беше случаят с Глигоров.

Първият ни президент беше политик от югославската ковачница, закален в Народно освободителната война и в ерата на социализма. Все пак умееше да се справя с новите политически предизвикателства и да се изправи пред другата реалност, дошла с новата система и разпадането на бившата федерация.

Киро Глигоров беше визионер и дипломат. Прие плурализма като необходимост и без него вероятно преходът в Македония щеше да бъде по-болезнен. Знаеше какво трябва да се прави във времето, когато новите поколения политици на Балканите бяха обзети от национал-романтизъм. Докато радикализмът и сепаратизмът завземаха бившите югославски пространства, Глигоров допринесе за това нашата страна да избегне вихрушката на войната и да получи независимост без кръвопролитие.

Глигоров провеждаше политика на еднакво разстояние към съседите във време, когато държавите от нашето обкръжение не криеха аспирациите си към македонската идентичност. Глигоров най-много допринесе за това Македония да влезе в ООН и първи говори на македонски език пред Общото събрание на организацията.

Знаеше, че мнозина ще го упрекнат, че прие временното съкращение БЮРМ, но осъзнаваше, че няма друг вариант, освен да се пребори за международно признаване на новата държава. Знаеше, че компромисите и отстъпките са неизбежни, когато става въпрос за по-висши цели, от стратегическо значение за страната.

Глигоров още тогава прецени, че за Македония няма други пътища освен към НАТО и ЕС. Още от началото той насочи курса в тази посока. Новите поколения политици, които дойдоха след това и които тепърва ще идват, могат само да учат от първия президент на независима Македония.

Усещаше се присъствието му във вилата на Водно, където прекара последните години от живота си и откъдето, след пенсионирането му през 1999 г., като че ли бдеше над държавата.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.