След 10 години – става ли еврото символ на криза?

в. Ню Йорк таймс

Когато еврото бе въведено точно след полунощ на 1 януари 2002 година, празнични фойерверки озариха небето над централата на Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт. Историческият мост Пон Ньоф в Париж бе осветен в синия цвят на Европейския съюз с 12 лъча, символизиращи 12-те страни, в които общата валута влезе в обращение, докато хората в тези държави се наредиха на опашки пред банкоматите, за да пипнат с ръце новите банкноти, които щяха да напомнят всеки ден за проекта за европейска интеграция и единство.

Десет години по-късно думата „евро“ обикновено върви във водещите новини заедно с думата „криза“. Вместо да бъдат домакини на тържества по случай 10-ата годишнина на общата валута, политиците изглежда стоят възможно най-тихи, сякаш се надяват да не нарушат краткото спокойствие, което настъпи с празничния период, след като ЕЦБ инжектира близо 500 милиарда евро в европейската банкова система през декември.

Брюксел не предвиди нито церемония, нито дори пресконференция за отбелязване на юбилея. Това дава тона за страните членки, много от които се ограничават с възможния минимум, като се подготвят да въведат в обращение възпоменателна монета с номинал 2 евро по случай годишнината. На нея са изобразени типът общи символи – семейство, кораб, завод и вятърни турбини, които спечелиха на еврото репутацията на валута, замислена от специална комисия да не обиди никого, но която е малко вероятно и да вдъхновява.

Дори ако не бе кризата, може би е по-добре денят преди 10 години да бъде забравен бързо. Много повече от празненствата в умовете на потребителите след въвеждането на еврото остана закръглянето на цените нагоре в супермаркетите, ресторантите и баровете.

Икономисти казват, че поскъпванията са били преувеличени и компенсирани от поевтиняването на по-скъпите стоки. Историите за опортюнистични измами с цените във всекидневието обаче се увеличиха, а не намаляха в колективната памет. Освен това в еврозоната е широко разпространено схващането, че цената на живота се повишила значително в резултат на въвеждането на еврото.

„Проблемът е, че за германците, последните цени в (германски) марки са замразени в техните умове и те сравняват цените в евро сега с онези (отпреди 10 години)“, казва Ансгар Белке, директор за изследванията в Германския институт за икономически изследвания и член на екипа валутни експерти към Европейския парламент.

Белке разказва, че когато участвал неотдавна в радиопредавания, за да говори за сложността на валутния съюз, всички слушатели, които се обадили, искали да се изкажат за повишаването на цените. „Хората масово вярват, че еврото е огромна измама“, обобщава той.

По много показатели еврото е успех, като замени германската марка като втората резервна валута в света. Инфлацията е държана под контрол – главната цел на ЕЦБ. Еврото все още е по-скъпо спрямо долара в сравнение с момента, когато бе въведено като обменна валута при курс от 1,18 долара през 1998 година – три години преди металните и книжните евро да се озоват в ръцете на потребителите.

То обаче спадна до 15-месечен минимум спрямо щатската валута миналата седмица при ниво от около 1,29 долара, доближавайки се плътно до 10-годишния минимум спрямо японската и за кратко потъна под 100 йени. Еврото обаче предизвиква слаба привързаност или патриотизъм в сравнение с долара в Съединените щати, като няма прякор, сравним със „зеления гръб“. Най-скъпите спомени са запазени за старите национални валути.

За Иван Гроси, търговски представител, който работи в Рим, появата на новата валута никога не е била кой знае какъв повод за празнуване. „Израснах с лирата, тя бе като член на семейството, и се натъжих силно, когато бе въведено еврото“, разказва той. Джейсън Шарби, французин, който учи бизнес от другата страна на Ламанша в Лондон, нарича еврото „монополна валута“. „Френският франк бе по-солиден. Човек имаше усещането, че разполага с реални пари“, спомня си той.

Мишел Прийор, нумизмат в Париж и член на колекционерската група „Приятелите на еврото“, казва, че ако политиците са се опитвали да породят топли чувства към своята валута, те са объркали всичко, с безидейния дизайн на банкнотите. Монетите по правило са с различен дизайн от обратната страна във всяка от страните членки на еврозоната, но банкнотите имат „мостове, които идват от нищото и не водят до никъде“, както и „прозорци, които не гледат на никъде“, критикува той.

„Тези малоумници замениха националната идентичност с едно нищо“, отбелязва Прийор. „Това, което те трябваше да направят, бе да изберат някои европейски гении“, твърди той, като предлага Леонардо да Винчи и Моцарт – двама души, които са живели преди създаването на сочените днес за техни родни страни съответно Италия и Австрия.

„Няма да успеете да създадете валута, която ще влезе в сърцата и умовете на хората, ако тя не е свързана с идентичността“, твърди Прийор. „Историята на (френския) франк е един милион пъти по-интересна.“ За германците (германската) марка символизираше възстановяването, възраждането, дори националната икономика след разрушенията от Втората световна война. Там, където отличителните белези на национализма бяха отхвърлени, имаше необикновено висока степен на гордост от валутата, символизираща експортната сила на страната.

На възпоменателна проява в германското министерство на финансите в средата на декември по случай годишнината на еврото, президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман отбеляза, че германски марки за над 8 милиарда долара все още са в обращение цяло десетилетие по-късно. Част от тях са държани в албуми за спомен, но други са скътани от страх.

Тун Бойтин, имигрантка от Китай, която живее в Берлин, била скептично настроена за перспективите пред новата валута. Само и само за да бъде от сигурната страна, тя запазила 200 марки. „В онези дни германската марка бе толкова силна, и дойде еврото, и аз просто си помислих: „Това няма да проработи“, си спомня тя.

Миналата седмица Тун гласувала малък вот на доверие на общата валута, когато занесла своите марки в клон на Бундесбанк, за да ги обмени при курс 2:1 веднъж завинаги. „Сега мога да ги предам“, обяснява тя. „Проблемите с еврото са малко преувеличени и в края на краищата ние трябва да намерим решение. Еврото трябва да има успех.“

Мария Луиза Ферарис, административен сътрудник на компания в Милано, пази скъпи спомени от въвеждането на общата валута. „Имах ентусиазма на младостта и новото; почувствах, че от всичко това ще излезе нещо положително“, казва тя, като дава пример със свободата да пътуваш в Европа „без да се безпокоиш за обменния курс“, което е плюс. „Идеята бе да бъдем модерни, да вървим към едно интегрирано бъдеще.“

Ентусиазмът на Ферарис не е намалял. „Въпреки всичко еврото е положителен и необратим избор“, уверена е тя, макар да признава, че приемането на новата валута е имало и своите трудни моменти. „Аз обаче все още вярвам, че ние се движим в правилната посока“, казва Ферарис. „Няма връщане назад или поне така се надявам.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.