Как Унгария се превърна в срам за ЕС

в. Гардиън

В понеделник вечерта приятели ми изпратиха снимки от последната антиправителствена демонстрация в Будапеща. Това бе паметен ден по повече от една причини: на този 2 януари 2012 г. влезе в сила нова „неконституционна“ конституция на Унгария, която отне от названието й думата „република“ и която бе приета с главоломна бързина от парламента при смайващо игнориране на демократичните принципи, върху които трябва да бъдат основани страните членки на Европейския съюз.

Но това беше и ден, в който опозицията показа сила и единство и, заличавайки политическите различия, протестира срещу конституцията, сътворена от една политическа партия, за да циментира контрола й върху цялата страна и нейните институции. Демонстрантите – на брой 50, 70 или възможно 100 хиляди, в зависимост от източника – се събраха на елегантния централен булевард „Андраши“, все още пламтящ от прекрасните лампички по коледните елхи, и пред операта, където „виктаторът“ Орбан (т.е. премиерът Виктор Орбан, председател на партията ФИДЕС) и неговото правителство даваха гала вечеря в чест на новата конституция. Една от снимките показва демонстрант със самоделен лозунг с текст: „Най-тежкият махмурлук в живота ми: събудих се и не можах да намеря републиката си!“

Онова което най-много ме впечатли от тези снимки не бяха познатите коледни светлини и чисто унгарската шега в лозунга, а най-вече разнообразието на хората, на техните лица и израженията им: имаше хора от всички възрастови и социални групи, ученици и пенсионери, тридесет и нещо годишни, на средна възраст, от средната класа в запазени стари зимни палта, ромски тийнейджъри и младолики офисни типажи, от които досега никой не е очаквал ангажираност или даже интерес към политиката.

Тези фотографии ми напомниха за различните и вълнуващи Будапеща и Унгария от 90-те години – място, което все повече харесвах и където накрая реших да се преместя. Но тези снимки са и ясно свидетелство за постижението да бъде мобилизирана такава пъстра тълпа след годините на разочарование от политиката на Социалистическата партия и 18-те месеца вцепеняващо безверие от Орбановото скоростно разграждане на ценностите от двайсетгодишните демократични усилия.

Никой от гласувалите през 2010 г. не би бил способен да определи характера на мъглявите предизборни обещания на Орбан за „голяма промяна“. Навярно зашеметени от ефекта на едно-единствено предизборно обещание – да узакони домашната дестилация на спиртни напитки – мнозина са се поколебали да вникнат в по-сериозните последици от решението си в изборния ден.

Обаче след 23 октомври – националния празник в памет на въстанието от 1956 г. – опозицията намери своя глас: под ръководството на малка група хора около опитния активист от неправителствени организации Петер Юхас демонстрациите ставаха все по-чести, протестите – бързи и звучни, а броят на привържениците на опозицията нарастваше. Междувременно подкрепата за ФИДЕС се смъкна до 20 на сто в анкетите.

И най-важното – въпросите, извели хората на такива многолюдни демонстрации, бяха свързани с човешките права и свободи, демократичните ценности и толерантност, а не толкова с опасенията за материалното състояние. И това въпреки факта за затрудненията, изпитвани от нарастващия брой бедни и маргинализирани граждани, на фона на които затегналата коланите Великобритания изглежда като луксозен курорт.

В Унгария отдавна няма правозащитно движение, незаразено от неолиберални постулати и способно да заличава политическите и идеологическите различия сред своите членове и привърженици.

По редица причини десетилетията след 1956 г. не създадоха благоприятна почва за опозиция като възникналата в Полша и Чехословакия, която помогна за полагането на основите на широк стремеж към демокрация след 1989 г. В Унгария склонността към несъгласие сякаш се ограничаваше в тесни интелектуални кръгове, докато страната се радваше на репутацията си на място с dolce vita [ит. сладък живот], благодарение на топлите и плитки брегове на езерото Балатон, токайското вино, унгарския салам и размера на порциите месо в ресторантите, които доказаха привлекателността си за твърдата валута, но бяха безполезни за скептичните граждани.

Този път обаче такова движение има. То ще напомни на останалата Европа защо съществува Европейският съюз. Унгария е малка страна и интересът към вътрешните й драми може да бъде ограничен, отчасти поради невежество, отчасти поради погрешното предположение, че малкото е незначително.

Но независимо от това колко е малка Унгария, тя е в центъра на Европа. От векове тя е една от най-разнообразните в етническо и културно отношение страни в Европа с впечатляващо наследство от постижения в изкуствата, литературата и науката; страна, която е широко отворена към демографското многообразие, но и с отлична общообразователна система, достъпна за всички още от 19-и век.

На практика страна на кръстопът, Унгария се е простряла върху равнините между Румъния и Австрия, Украйна и Словения, Сърбия и Словакия, а мнозина от нейните съседи вървят по тънката линия между младата и обещаваща демокрация и ревизионисткия национализъм. Решението на унгарското правителство да избере второто вероятно ще подкопае пътя към стабилна демокрация за целия регион. То дава плашещ пример за това колко е лесно за държава членка на ЕС да се разпорежда с основните демократични права на своите граждани и за това колко абстрактна е станала привързаността на съюза към първоначалните му идеали.

В плен на неолибералното кредо за възвеличаване на печалбата, Брюксел е загубил представата си за ценности и принципи, които са имали значение за обединена Европа в името на справедливостта и свободата. Случаят с Унгария може да доведе до много по-голяма загуба на доверието в Европейския съюз, отколкото клатушкането на еврото. Опозицията в Унгария има по-ценен принос в изграждането на политическото бъдеще между Атлантическия океан и Черно море, отколкото фондовите борси. Крайно време е да се вслушаме в гласовитите тълпи по улиците не само в богатите на петрол страни, а и в сърцето на Европа.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.