Виктор Орбан по пътя на… Путин

в. Файненшъл таймс

Виктор Орбан с Бойко Борисов. Снимка: правителствен сайт

Може да се каже, че Европа има достатъчно проблеми с кризата, за да се тревожи твърде много за унгарския дисидент, превърнал се в дребен тиранин. Унгария, все пак, дори не е член на еврозоната. Но да се подмине преминаването на Виктор Орбан от прогресивен антикомунизъм към популистка ксенофобия, означава да се повтори грешката, допусната по отношение на Гърция. Проблемът с малките държави в Европа може да е предвестник за по- големи опасности зад ъгъла.

Унгарският премиер се явява напомняне – ако някой в Европа се нуждае от такова – за обичайната траектория от икономически хаос към политически авторитаризъм. От падането на Берлинската стена насам, Европейският съюз имаше два големи проекта: единната валута и напредъкът на демокрацията на Изток. Сега еврото има сериозни затруднения, а Орбан изпраща мощен сигнал по отношение на опасностите, пред които е изправена демокрацията.

Тази седмица влиза в сила новата конституция на Орбан. Пропита от етнически национализъм, тя издава амбиции за еднопратийно управление. Обещава ограничаване на личните свободи в Унгария и чрез разширеното право на гражданство за унгарските малцинства извън страната, заплашва с нестабилност в етнически разделените съседни държави.

Конституцията трябва да бъде разглеждана ведно с обрата в нови базисни закони и машинации, свързани с избирателната система. Всички те взети заедно дават прекомерна власт на управляващата партия Фидес. Министър-председателят може да твърди, че е спечелил честно изборите през 2010 г. Сега той разполага с мнозинство от две трети в парламента, лишавайки опонентите си от същия шанс.

Пълномощията на съдилищата бяха ограничени и правораздаването е подложено по-тесен политически надзор. Конституцията утвърждава държавен контрол върху личната съвет и вяра. Абортите и еднополовите бракове са извън закона.

Парадоксално за политик, толкова непримирим в своята враждебност към постсъветска Русия, версията на демокрация, прокарвана от Виктор Орбан, със сигурност би спечелила аплодисментите на Владимир Путин. Както в путинска Русия, върховенството на закона е подчинено на укрепването на еднопартийното управление. Както и в Русия, унгарците все още могат да гласуват; гражданите могат да протестират и частните медии могат да критикуват Орбан. Но това е фалшива демокрация. Държавните институции, съдилищата и националните електронни медии за твърдо в ръцете на Фидес.

Привържениците на Орбан се оправдават с икономическия хаос, заварен от предишното правителство на социалистите, което съчетаваше явна некомпетентност и корупция. Действията на министър-председателя за създаване на стабилна почва за възстановяване обаче надхвърлиха всякакви разумни граници. Автократите не добиват легитимност от греховете на демократичните си предшественици.

Виктор Орбан е талантлив политик. Иван Кръстев, председател на Центъра за либерални стратегии в София, го описва не толкова като идеолог, колкото като „радикален опортюнист“. Преминавайки от ляво на дясно в политическия спектър, Орбан сграбчи възможността да се възползва от унгарския национализъм в момента на криза.

Някои набедени автократи, като турския премиер Ердоган, например, заиграват с надеждите и стремежите на народа, отбелязва Кръстев. Други предпочитат да яхат страховете и предразсъдъците. Орбан е от втората категория. Икономическата стратегия на скъсване с ЕС и МВФ е от същия националистически наръчник.

Както се оказа, обаче, икономическите му рецепти се провалиха. Намалението на данъците не понижи дълга и дефицита на Унгария. Правителствените облигации са с кредитен рейтинг „боклук“. Чуждите инвеститори не могат повече да разчитат на върховенство на закона. Заради бурните нападки на Орбан към МВФ, Унгария върви към фалит. Центристките опозиционни партии спечелиха малко от залязващата популярност на Орбан. Нараства подкрепата за ултрадясната партия Йобик, с която Орбан напоследък флиртува.

Многохилядните протести в Будапеща тази седмица срещу конституцията може да отбележат промяна в тази политическа динамика. За пръв път коренно различни опозиционни партии и граждански движения показаха обединен фронт. Протестите обаче се нуждаят от лидерство у дома и от подкрепа отвън. Ако Западът може да призовава за политическа свобода в Магреб или в Белаурс – със сигурност може да направи същото и за Централна Европа.

До момента реакцията е мълчание. Вярно, Европейската комисия заяви, че бъдеща финансова помощ за Унгария ще зависи от възстановяване на независимостта на централната банка. Хилари Клинтън огласи притесненията на САЩ във връзка със заплахата за индивидуалните свободи. Цъкането с език обаче не е достатъчно.

Като начало би било добре лидерите на ЕС да изразят публично своята тревога. Демокрацията е в сърцевината на сделката на Унгария с останалия ЕС. Къде са категоричните изявления на Ангела Меркел, Никола Саркози и Дейвид Камерън? Втората стъпка би могла да бъде поставянето на унгарските министри в изолация по време на срещите на ЕС в Брюксел. Разправията е с Орбан, не с унгарския народ.

Гърция би трябвало да служи като предупредителен сигнал за еврозоната. Сега Унгария светва предупредителен сигнал за политическите рискове от икономическия провал. В много европейски страни десните националисти са във възход – от „Истински финландци“ до Холандската партия на свободата и Френския национален фронт. Страни с по- слаби демократични традиции са особено уязвими. Европа вече би трябвало да знае за опасността от заразата.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.