Стивън Хокинг на 70: Кратка история на човешкото обаяние

Стивън Хокинг. Снимка: личен сайт

Когато Стивън Хокинг казва нещо, светът го слуша. Показателна за това е реакцията на направеното от учения изявление миналата година, че вярата в задгробния живот е „вълшебна приказка“ за хората, които се страхуват от смъртта. Теоретичният физик и космолог, който страда от тежко заболяване на двигателните неврони от 21-годишна възраст и общува чрез компютър, е засягал и други фундаментални теми като например защо съществува човечеството и има ли различен живот във Вселената.

Срещу всички очаквания на медицинските експерти, Стивън Хокинг празнува в неделя 70-годишния си юбилей. „Моето мнение е, че всички ние – не само теоретичните физици, искаме да знаем откъде сме дошли“, казва Хокинг в интервю за германското сп. „Шпигел“ през 1988 г. след излизането на бестселъра му „Кратка история на времето“.

Научната книга, продадена в над 10 милиона екземпляра, засяга теми от космологията като теорията за Големия взрив, черните дупки, светлинните конуси и физични теории за развитието на Вселената. От излизането на „Кратка история на времето“ Стивън Хокинг е смятан за гений от по-голяма част от обществото, а в научния свят гледат на него като на звезда.

Хокинг тръгва по стъпките на Исак Нютон, ставайки Лукасов професор по математика в Кембриджския университет. Ученият заема поста 30 години от 1979 г. Един от най-значимите си успехи Стивън Хокинг постига през 1974 г. Тогава ученият открива, че черните дупки излъчват термична радиация, причинена от квантови ефекти.

По този начин Хокинг обединява три отделни до този момент раздела на физиката – квантовата теория, общата относителност и термодинамиката. Не само интересът му към големите въпроси, които занимават човечеството, и желанието му да даде научно обяснение на всички феномени правят Стивън Хокинг толкова обаятелен в очите на хората.

Те го възприемат и като символ на човек с интелект, способен да достигне звездите, но същевременно толкова осакатен, че не може да направи нищо за себе си и прекарал по-голямата част от живота си прикован към инвалидна количка. „Аз съм архетип на извадения извън строя гений, или за да звучи политически коректно, на физиологично предизвикания гений. Най-малкото съм изправен пред физиологично предизвикателство. Дали съм гений подлежи на съмнение“, казва Стивън Хокинг в интервю за Би Би Си.

Вселената занимава Хокинг още от ранната му младост. Първоначално той иска да следва математика в Оксфорд, но по това време учебното заведение не предлага такова обучение и Стивън Хокинг записва физика. След дипломирането си през 1962 г. той следва и астрономия, преди да се запише в Кембридж, където изучава теоретична астрономия и космология.

Скоро след това започват да се проявяват симптомите на болестта му, известна като амиотрофична латерална склероза – тип нелечимо заболяване на двигателните неврони. Лекарите му дават не повече от три години живот. Изправен пред подобна перспектива, за Хокинг става ясно, че въпреки всичко може да постигне много. Научната му кариера процъфтява.

През 1974 г. Стивън Хокинг е избран за един от най-младите членове на Кралското дружество. Ученият сключва брак с Джейн Уайлд, от която има три деца. Двамата се разделят през 1991 г. Малко е известно за личния живот на Хокинг. В края на 90-те години на миналия век Уайлд публикува книга. В нея бившата съпруга на учения го описва като тиранин у дома, на когото често трябва да се напомня, че не е Бог. Едно нещо обаче е сигурно: Стивън Хокинг живее без страх от смъртта.

„Живях цели 49 години с перспективата за ранна смърт. Не се боя от нея, но и не бързам да си отида от този свят. Преди това имам да свърша толкова много неща“, споделя Хокинг в интервю за в. „Гардиън“, направено миналата година. „Гледам на мозъка като на компютър, който спира да работи, когато компонентите му се повредят. Няма рай или живот след смъртта за повредените компютри, това е вълшебна приказка за хора, които се страхуват от тъмното“, допълва ученият.

Въпреки че е сред най-известните учени в света, професор Стивън Хокинг разкри, че и той като много други мъже отделя много време да мисли за жените, съобщи в. „Дейли телеграф“. В интервю по случай 70-ия му рожден ден, на въпроса за какво мисли най-много през деня, професорът отговаря категорично: „За жените. Те са пълна загадка.“ Интервюто със Стивън Хокинг е публикувано в сп. „Ню сайънтист“ преди симпозиума в негова чест в университета в Кембридж в неделя.

Запитан какво би променило най-много разбирането ни за Вселената, Стивън Хокинг каза: „Откриването на суперсиметрични партньори на известните фундаментални частици, евентуално в Големия адронен колайдер“. Що се отнася до най-голямата му заблуда, той призна: „Мислех, че информацията се унищожава в черните дупки“. Теорията на съответствията, разработена през 1997 г., го кара да промени схващанията си. „Това е най-голямата ми грешка, или поне най-голямата ми научна грешка“, каза той.

Стивън Хокинг няма да присъства по здравословни причини на конференцията, организирана в негова чест в Кембридж, съобщи вицепрезидентът на английския университет Лешек Борисевич. Стивън не е добре, в петък излезе от болницата, заяви професор Борисевич. Ученият, който страда от невродегенеративно заболяване от петдесет години, ще следи хода на конференцията по интернет.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.