Кой владее зимните курорти 2. – Боровец

Справка за участията на Дарина Павлова във фирми.

Проучване на Биволъ (bivol.bg) и e-vestnik.bg показа, че и курортът Боровец е обвързан с Първа инвестиционна банка (освен Витоша и Банско – виж тук първа част). Собствеността на „Бороспорт” АД също е скрита в чужбина, във фирма във Вадуц, Лихтенщайн, но поне един от пълномощниците в България е вдовицата на Илия Павлов – Дарина. Но дружеството е взело около 24 млн. евро кредити от Първа инвестиционна…

Боровец, наричан на времето Чамкория, е бил престижен курорт, тук дори има царска резиденция, а по-късно са построени вили и почивни домове на висшата номенклатура на БКП. Комунистическата държава оценява потенциала на курорта и строи лифтове с вносна техника и хотели.
„Бороспорт” АД е създадено през 1991 г. като наследник на лифтове, хотели и инфраструктура в Боровец, които при социализма са били собственост на „Балкантурист”.

Схема на пистите на курорта и хотелите. От

Към днешна дата „Бороспорт” притежава лифтовете, влековете, снежните инсталации и машините за поддържане на ски писти с обща дължина 58 км в курорта. Фирмата ръководи и най-голямото ски-училище с 200 ски-учители.
Двата най-големи хотела на Боровец са продадени още преди приватизацията на целия курорт през 2000 г. „Мултигруп” купува хотел „Рила”, а Работническо мениджърското дружество (РМД) „Самоков Боровец 21” купува хотел „Самоков Боровец”.
Същото дружество, което се представя като фирма, а не като РМД, кандидатства и за целия курорт – „Бороспорт”.
„Бороспорт” е една от апетитните хапки на българската икономика, останала за приватизация. Лапва я през 2000 година въпросната фирма „Самоков Боровец 21”, зад която седи Славчо Христов, набързо станал собственик на СИБанк, приближен на тогавашния премиер Костов. Точно с парите на тази банка е финансирана приватизацията от РМД-та на Боровец и Пампорово. Славчо Христов седи и зад приватизацията на основната част на Златни пясъци, в съдружие с „Агрима” (на фамилия Златеви от Правец) и немската „Некерман”.
На третия път приватизацията на „Бороспорт” е успешна, но малко заприличва на цирк, в който участва и Левон Хампарцумян, сега шеф на „Уникредито Булбанк”, а тогава зам.-министър на икономиката. Тогавашният министър Жотев първо обявява, че търси стратегически инвеститор за курорта, но след него заместникът му, явно упълномощен, казва на първата среща с купувачите, че не го интересува какви са те и основното е колко пари предлагат. Така зачерква и точки от заповедта на министъра, които, освен най-високата цена, предвиждат също и инвестиционна програма, бизнеспланове за курорта и др.
„Ние не продаваме просто една фирма, а курорта Боровец, представата за него, българската природа“, казва тогава Хампарцумян пред купувачи и журналисти.

Изглед от Боровец. Снимка: От туристически рекламни материали

Бил е съвсем точен, цинично точен. Курортът и част от българската природа е продадена на бившия ресторантьор Славчо Христов за 4,9 млн. долара и 40 цента. Това е платено за 60% от дружеството, а по-късно делът на държавата от 40% се стопява през годините чрез вдигане на уставния капитал от мажоритарния собственик.

В наддаването са участвали и една австрийска, и една италианска фирма. Левон Хампарцумян променя два пъти процедурата за приватизация. Явява се на търга, на който трябва да се отворят пликове с предварително изготвени оферти, и казва, че вместо това ще се наддава явно със стъпка по 100 хил. долара. Това е нарушение на обявената процедура и австрийската фирма се отказва. Италианската продължава да се надпреварва със „Самоков Боровец 21” и стига до 4,8 млн. долара. Тук от квази РМД-то казват, че и те дават толкова и ще платят при подписване на договор. Това е абсурд, защото няма наддаване със съответната стъпка. След кратко съвещание Хампарцумян променя отново процедурата и казва на двамата кандидати да напишат последна цена. Италианската фирма („Валест”) предлага 4,85 млн., „Самоков Боровец 21” – 4,9 млн. и 40 цента.
Търгът се оценява като скандален, дипломати пишат доклади и искат срещи, но всичко минава и заминава.
Курортът е платен с парите на СИБанк на Славчо Христов, той веднага вкарва свои представители в борда на дружеството и започват разни трансформации, вдигане на уставен капитал, за да се изтика като собственик държавата от него, следват препродажби и замитане на следите на собственика. „Бороспорт” става собственост на фирма, регистрирана в Швейцария.

Справка за част от кредитите на „Бороспорт“ АД към Първа инвестиционна банка.

В началото на 2002 г. в борда на директорите на „Бороспорт” влизат 5-има нови членове, хора на „Мултигруп”, на мястото на хората от банката на Славчо Христов. (Сред новите е и адвокатката на италианската фирма, наддавала за курорта, което е косвено потвърждение на слуховете, че още на първия търг зад чуждата фирма е крие „Мултигруп”).
С тези промени в борда става ясно, че дружеството е продадено на „Мултигруп”.
Към 2005 г. „Бороспорт” тихомълком става собственост на BTDS – BT Development Services – дружество, заместило „Балкантурист”, приватизиран от „Мултигруп”, и управляващо 11 луксозни хотела в страната.
Днес собственик на 83% от капитала на „Бороспорт“ АД е лихтенщайнската фирма „Пи Еф Ейч Си“ Лимитед (PFHC Ltd.), регистрирана във Вадуц, Лихтенщайн, представлявана в България от няколко упълномощени лица, сред които се появява името на Дарина Калчева Георгиева-Павлова, вдовицата на Илия Павлов. Още 15% принадлежат на регистрираната в България дъщерна фирма „Пи Еф Ейч Си“ ЕООД.
Но… ”Бороспорт“ е заложен срещу четири кредита от Първа Инвестиционна Банка на обща сума около 24 млн евро. Досегашната практика показва, че която банка дава кредитите, зад нея се крият и реалните собственици. Дали и доколко собствениците на Първа инвестиционна, които седят зад фирмите, притежаващи инфраструктурата и на Витоша, и в Банско (виж тук за тях), са намесени като собственици и в Боровец, може само да се предполага.

(Следва – 3. Пампорово)

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.