Израел, Турция и кризата

Изборът на Израел за многообещаващ нов политически и стратегически партньор на Гърция е една от най-впечатляващите промени по отношение на гръцката външна политика в последните години.

Официални и неофициални срещи на политическо, дипломатическо и военно ниво раздвижиха застоя в отношенията. Те бяха пренебрегвани заради традиционните връзки на Атина с арабските държави и оказваната от тях подкрепа по кипърския въпрос.

За това допринесе и антиамериканската риторика, според която Израел е „пазител на американските интереси“ в региона. В така създалата се обстановка Гърция призна де юре държавата на Израел едва през 1990 г.

Стратегическото подобряване на отношенията между Анкара и Тел Авив от средата на 90-те в условията на гръцко-турското дипломатическо съперничество не създаде условия за по-добри отношения с Израел.

Рязкото влошаване на турско-израелските връзки след израелската операция от декември 2008 г. в ивицата Газа изглежда допринесе за пренасочване на интереса на израелската дипломация.

Никой не се съмнява, че задълбочаване на гръцко-израелските отношения е в интерес на Гърция. Сега те трябва да придобият реални измерения.
Първо, ясно е намерението на израелското правителство на Нетаняху (премиера Бенямин Нетаняху, бел.ред.) да използва подобряването на отношенията с Гърция и Кипър като противовес на влошаването на отношенията с Турция.

Подобряване на отношенията с Анкара не се очаква, но евентуална правителствена промяна в една от двете държави може да доведе до сериозни промени. Заради това гръцката страна е длъжна да предприеме инициативи, които да върнат гръцката дипломация в Близкия Изток.

Второ, сътрудничеството между Гърция, Кипър и Израел може да е от взаимна полза и да е икономически печелившо. Израел нито ще реши кипърския въпрос в полза на кипърските гърци, нито ще застраши напълно отношенията си с Турция заради Гърция.

„Издигането“ на Гърция в стратегически партньор на Израел е част от успешното справяне с икономическата и социална криза. Една задлъжняла държава не е привлекателен партньор за никой.

Ако кризата ни научи на нещо, то това е, че сериозната заплаха за националния суверенитет в крайна сметка не идва от „вечните ни врагове“ – турците, славомакедонците (гръцки термин за населението на Македония – б.р.), албанците, българите, но и гърците, опразнили държавните фондове и докарали Гърция до ръба на пропастта.

Всички, които искат национална независимост и суверенитет, трябва да предложат мерки за справяне с най-голямата заплаха – бюджетния дефицит.

Както някога каза по една тъжна ирония главният виновник за сегашната криза Андреас Папандреу „или народът ще обуздае дълга, или дългът ще унищожи народа“. Израел не може и няма да спаси Гърция от това бедствие.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.