Може ли Унгария да повлече Австрия надолу?

Анджелика Грюбер
Ройтерс

Унгарската финансова криза разкри и притеснения, свързани с уязвимостта на Австрия от случващото се в нейния съсед и бивш имперски партньор, който остава бастион за австрийската търговия.

Евентуален фалит на Унгария или рязко обезценяване на дълга на страната може да отвори огромна дупка в счетоводните баланси на банките, а при рецесия вероятно ще се увеличат лошите кредити в страна, в която повечето австрийски банки вече губят пари.

„Няма съмнение, че ако нещо се случи с Унгария – обявяване на фалит или каквото и да е – ще има огромни последици за австрийските банки“, посочи служител, пожелал анонимност заради деликатността на въпроса.

Източникът заяви, че австрийските банки, без Bank Austria – подразделение на италианската UniCredit – държат около 26 милиарда евро (33.1 милиарда долара) унгарски брутни вземания, от който около една пета са в държавни облигации.

Лихвите по австрийските държавни облигации достигнаха най-високото си равнище за повече от месец, финансовите инструменти Си Ди Ес (Credit Default Swaps – CDS) поскъпнаха, а разликата между доходността спрямо германските държавни облигации, които служат като репер, се повишиха миналата седмица заради опасенията около Унгария, която бе свързана с Австрия при Хабсбургската династия.

Напрежението в понеделник отслабна малко, ден преди търга на австрийски държавни облигации за 1,32 милиарда евро. Австрийските банки, включително Erste Group, Raiffeisen Bank International и Volksbanken AG, имат най-големи международни вземания към кредитоискателите в Унгария, според Банката за международни разплащания (Bank for International Settlements).

Австрийците също така са третите по-големина инвеститори в Унгария след Германия и Холандия през изминалото десетилетие, като според официалната статистика за 2010 година преките им инвестиции там достигат 8 милиарда евро. „Няма друга възможност освен да направим всичко по силите си и да предпазим Унгария от фалит“, посочи друг представител.

Търговски въпроси

Главният икономист на Raiffeisen Петер Брециншек отбеляза, че Унгария е четвъртият най-голям експортен пазар за Австрия. „Ясно е, че както за финансовия сектор, така и за реалния икономически сектор, Унгария има по-важна позиция от Румъния или дори от по-голяма страна като Полша. Трябва да разберете, че Унгария е по-важна за нас от Франция,“ отбеляза той.

Унгарското правителството на премиера Виктор Орбан е в конфликт с Международния валутен фонд (МВФ) и ЕС заради закон, който, според тях, нарушава независимостта на централната банка. Това изложи на опасност преговорите за толкова необходимото за Унгария споразумение за заем и предизвика безпокойство на австрийските пазари.

Лихвите по 10-годишните държавни облигации нараснаха над 3.6% в петък, а спредът – разликата между доходността по тези облигации и германския еквивалент, който служи за сравнение – достигна 177 базисни пункта, което все още е под най-високото равнище след въвеждането на еврото от 193 базисни пункта, отчетено през ноември, когато дълговата криза в еврозоната се задълбочи.

Брециншек изрази съмнение, че Унгария би избрала самоубийство или иначе казано доброволен фалит, вместо да отстъпи и да приеме помощ от МВФ. Орбан заяви в неделя, че е готов да обсъди всички нерешени въпроси. „Фалит на държава не означава, че автоматично ще се обяви и неплатежоспособност по заемите на частни лица,“ каза Брециншек, като добави, че това е в сила и за дълговете на компании, които са извън влиянието на държавата.

Рейтинговите агенции следят отблизо австрийския финансов сектор. На Австрия вече й се наложи веднъж да помага на Erste, RBI и Volksbanken и да национализира две други банки. Виена все още има останали 6 милиарда евро за рекапитализация на банките, ако се наложи.

Регулаторните органи също така поискаха от големите банки да ограничат растежа на кредитирането в Централна и Източна Европа и добави допълнителен капиталов буфер, който да поеме трусове от региона.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.