Етнически вражди в Босна застрашават културното наследство

Ройтерс

Страница от Сараевската хагада с изображение на пасхална вечеря и мистериозния образ на тъмнокожа жена с шафранена роба

Босненският Национален музей оцеля при разпадането на Австро-Унгарската империя, в двете световни войни и при разпадането на Югославия. Сега обаче 124-годишният Национален Музей на Босна може да бъде закрит заради споровете между враждуващите лидери на босненските сърби, хървати и мюсюлмани в балканската страна за това кой да плаща сметките на музея.

Спорът е съсредоточен не само върху това как да се запази тяхното общо наследство, а стига и до същината на идеологическата борба между враждуващите общности за бъдещето на общата държава. Докато политиците спорят, финансирането на седем от най-значимите културни институции на Босна бе прекратено, което доведе до затварянето на Националната галерия миналата година и на Историческия музей миналата седмица.

Следваща в списъка е Националната Библиотека, а Националният музей, където се намира ръкописът Сараевска хагада от 14 век, може да затвори вратите си след броени дни или седмици заради неплатени сметки за електричество и натрупани неизплатени заплати.

Ние просто сме отражение на хроничното заболяване, обхванало тази страна след подписването на Дейтънското споразумение, каза Аднан Бусуладжич, генерален директор на внушителния музей в босненската столица Сараево. Дейтън, Охайо, бе мястото, където враждуващите страни се споразумяха да сложат край на конфликта, избухнал при разпадането на федерална Югославия, при което загинаха сто хиляди души.

Споразумението за мир, подписано с посредничеството на САЩ, сложи край на борбата, но с това бе създадена толкова тромава и децентрализирана система, че според критиците Босна едва функционира като обединена държава. Босненските сърби ожесточено пазят своята автономия съгласно споразумението, с което Босна бе разделена на Мюсюлманско-хърватска федерация и Република Сръбска, и често заплашват да се отделят.

Държавните културни институции на Босна, като Националния музей, служат за пазители на регионалното мултиетническо наследство и свидетелстват за минало с по-голяма толерантност и плурализъм, в сравнение с това, на което регионът стана свидетел в по-новата си история. Много босненски сърби обаче смятат Босна за изкуствено творение, а подобни институции за аномалия, за останка от Югославия, които те отказват да финансират.

Почти седемнайсет години след подписването на Дейтънското споразумение, страните трябва да се договорят за законодателство, което да регулира статута на музея, библиотеката и други национални културни институции, както и да създадат Министерство на културата на държавно ниво, което да ги управлява.

За да оцелеят, те всяка година кандидатстват за обща помощ в размер на три милиона конвертируеми марки (1,97 милиона долара) от държавното министерство по гражданските въпроси, след което сумата се разделя между близо двадесет музея, галерии и други институции. Само Националният музей има нужда от до 1,4 милиона конвертируеми марки годишно, за да работи.

Миналата година временното финансиране спря, след като политическите лидери на босненските сърби, хървати и мюсюлмани, обсъждаха как да формират централно правителство и да одобрят държавен бюджет след изборите през 2010 година. Те намериха изход в края на декември, но споразумението за бюджета не изглежда вероятно да спаси Националния музей или други културни забележителности без наличието на политическо споразумение, което да осигури дългосрочното финансиране, от което те имат нужда.

Представители на босненските мюсюлмани и хървати казват, че нямат законова база да ги финансират сами. В много трудно положение сме и нямаме друг избор освен да затворим врати, тъй като не сме получавали заплатите си от миналия юли, каза Мухиба Калянац, генерален директор на босненския исторически музей.

Създаден през 1945 година, когато Босна бе част от социалистическа Югославия, в Историческия музей се помещават около 400 хиляди артефакти. Политическата разпра се проточи твърде дълго и небрежността на всички нива на властта ще ни превърне в страна без история, каза Калянац.

Националният музей, открит през 1888 година при управлението на Австро-Унгарската империя, получи спешна финансова „инжекция“ от 50 хиляди марки в петък от министерствата на образованието и културата на Мюсюлманско-хърватската федерация, за да могат да останат отворени вратите му още няколко дни.

Важен пункт за студенти от цяла Босна, в музея има богати антропологически и етнологически колекции. Един от най-ценните му артефакти е Сараевската хагада, еврейски ръкопис от 14 век, гравиран с мед и злато, пренесен в Сараево от испански евреи, бягащи от инквизицията през 16-и век. Ръкописът бил укрит от нацистите по време на Втората световна война.

Генералният директор Бусуладжич, посочи, че финансовата инжекция от петък само „закърпва“ проблема и не е дългосрочно решение. Докато въпросът не бъде разрешен юридически, нашето историческо и културно наследство може да пропадне, посочи той.

Миналата седмица посетителите на музея изразиха опасения, че това може да е последният път, когато прекрачват вратите му. Прекарах един ден с племенницата си в музея, за да й дам възможност да надзърне в съкровищата му преди да бъде закрит и политиците да направят така, че да забравим кои сме, каза Садик Диджаревич, жител на Сараево.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.