Комунистите застават до опозицията в Русия

Протестният митинг в Москва. Снимка: ридус

Комунистите в Русия призоваха всички опозиционни партии и движения да не спират митинговия натиск върху властта, за да настояват с общи усилия за нови парламентарни избори по нови правила, пише руският в. „Комерсант“. Лидерът на компартията Генадий Зюганов нарече „недопустима политическа пауза“ насрочването на поредния протестен митинг в Москва под наслов „За честни избори“ едва за 4 февруари. Самите комунисти заявяват, че ще излязат на Манежния площад на 21 януари и канят там всички опозиционери с гаранция, че ще им предоставят микрофона, посочва изданието.

Според Зюганов опозицията може да се обедини около три „проблема“. Всички нейни кандидат-президенти в изборите през март трябва според него да поискат съвместно оставката на председателя на ЦИК Владимир Чуров, а всички опозиционни партии да подкрепят пакет от реформи в изборното законодателство и да настоят кандидатът за висшия пост, издигнат от властовата партия „Единна Русия“ – Владимир Путин, да излезе в отпуск като премиер, докато трае изборната кампания.

Опозицията прояви интерес само към идеята за общи митинги. Извънпарламентарната партия „Яблоко“ ще обсъди предложението, каза Сергей Иваненко от ръководството й. „Комунистите се събудиха и това е добре“, каза той. Опозиционерът припомни как само преди месец Зюганов нарече „оранжева проказа“ организаторите на първия протестен митинг срещу измамите в парламентарните избори на московския Блатен площад.

Най-важното е „да не започне конкуренция между партийните митинги“, изтъкна представителят на „Яблоко“, която също планира протест в Москва. За „лично участие“ в митинга на комунистите ще помисли и Владимир Рижков, съпредседател на нерегистрираната партия ПАРНАС, който е и в оргкомитета на акцията „За честни избори“, насрочена на 4 февруари.

Експерти смятат, че за да поддържа митинговите нагласи сред обикновените хора, опозицията трябва да открие нови поводи освен „защитата на честните избори“. „Те вече търсят“, коментира Валерий Фьодоров, шеф на социологическия център ВЦИОМ. Първият митинг в Москва на 10 декември бе протест срещу изборните измами, а митингът на 24 декември вече „фактически обяви война на Путин“, изтъква той.

„Нови поводи ще има (…) заради предизборната активност на Владимир Путин“, смята Георгий Сатаров, председател на фондация „Индем“, говорил пред вестника. Според експерта, Путин не ще може да прояви „деликатност и уважение“ към опозицията, с което ще осигури „доста поводи за обществено възмущение“.

Организаторите на митингите „За честни избори“ планират на 4 февруари мирно шествие от Октомврийския до Манежния площад в Москва. Според Владимир Рижков, преходът от митинги към шествие цели „да повиши динамиката“ на протестите и да осигури историческа приемственост, пише „Новие известия“. Планираният маршрут съвпада с маршрута на шествието от 4 февруари 1990 г., когато стотици хиляди граждани митингуваха след него на Манежния площад, след което бе отменен член 6 от съветската конституция за ръководната роля на КПСС, припомня вестникът.

„До момента над 15 хил. души са заявили чрез Фейсбук, че ще участват в тази акция. Исканията остават същите: спиране на политическите репресии, освобождаване на политическите затворници, насрочване на нови избори за Дума, приемане на комплексно демократично законодателство, разследване на многобройните изборни нарушения. Все още е на дневен ред разпускането на ЦИК и оставката на председателя й“, се казва в материала.

Организаторите смятат, че няма основания властите да забранят планираната акция. Според експерти обаче тъкмо нейното съгласуване „ще породи основните проблеми“. Президентът Дмитрий Медведев затегна режима за митинги в близост до Кремъл и разрешения за тях издава вече лично държавният глава, посочва всекидневникът.

Шествието е по-мащабна проява от митинг и постепенно включва случайни хора – нещо, което е политически изгодно за опозицията. Затова властите може да си послужат „с риториката, че не бива да се блокира Москва и да се създават проблеми на другите“, коментира политологът Алексей Макаркин.

От друга страна, властта в Русия цени реномето си. Ако не се споразумее с опозицията, това ще повлияе отрицателно на хода на президентската кампания и може да компрометира всички усилия за легитимиране на предстоящите избори, изтъква експертът. Според него обаче руските власти биха насрочили нови избори за парламент „само в краен случай“ и след шествието на 4 февруари най-вероятно само ще склонят да преговарят с опозицията за някакви отстъпки.

Владимир Путин започва кампанията си при добри стартови условия. Рейтингът му сред избирателите в края на декември е 45 на сто според анкета на фонд „Обществено мнение“. Ако се включи и съответният дял от колебаещите се, достига дори 54 процента, но това далеч не му гарантира победа на първия тур, пише „Ведомости“. Вестникът обобщава изводи от доклад на Дмитрий Орлов, генерален директор на Агенцията за политически и икономически комуникации и координатор на „Народен клуб“ (експертен център на путинския Общоруски народен фронт).

Според Орлов връщането на Владимир Путин в Кремъл може да бъде осуетено от бързата деконсолидация на властта, която губи инициативата при формулирането на дневния ред в държавата, както и от неадекватните й послания към електората. Путин трябва да отправи ясно електорално послание с отговори на най-важните обществени проблеми, засягащи справедливостта, борбата с корупцията, ефективността на държавното управление и качеството на живота, препоръчва аналитикът.

Протестното движение в Русия според него е обречено, тъй като няма ясна идеология, структура и популярен лидер. Хората биха желали властите да започнат диалог с „улицата“, но няма нужда Путин да участва в него лично. Резултатът от президентските избори зависи от консервативните слоеве, а те са по-голямата част от населението, добавя Орлов.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.