Давид де Ротшилд: С удоволствие приемам глоба, ако е важна за обществото в криза

Давид де Ротшилд. Снимка: фирмен сайт

Давид де Ротшилд ръководи частната банка на своето семейство като шесто поколение Ротшилд. В интервю за германския в. „Цайт“ банкерът говори за семейството, компанията и високите данъци за богатите.

„Ние също правим грешки. Но няма нищо, заради което да се срамувам, когато се погледна в огледалото“, казва той по повод на трупащото се недоволство спрямо финансовите компании.

„Когато през 1981 година френската ни банка беше национализирана, трябваше да започнем отначало и след това да се откажем самостоятелно да поемаме рискове, да даваме кредити или сами да теглим големи заеми. Знаете ли, когато работите под собственото си име и със собствени пари, искате нощем да спите спокойно.“

Затова банката на Ротшилд се отказала от традиционните услуги на универсалните и инвестиционните банки и се насочила към консултации на домакинства, компании и държави, както и към управление на активи.

„Много банкери спечелиха много пари и някои от тях направиха грешки, които предизвикаха силен гняв в обществото. Като цяло обаче критиката е пресилена и карикатуроподобна“, казва Ротшилд. Той подчертава, че е солидарен с колегите си и би било подло да ги осъжда.

„Когато отидох в държавния лицей, бях на 13 години“, спомня си банкерът. „Влязох в класа и всички ученици трябваше да кажат имената си – Дюпон, Дюпон, Дюпон, Ротшилд. Едно момче дойде при мен и каза „предполагам, че блокчето ти е направено от банкноти!“. Беше травматизиращо.“ Той признава, че искал да стане лекар, но се е страхувал, че няма да се справи.

„В мига, когато започнеш да вярваш, че принадлежиш към нещо като кралска фамилия, имаш проблем. Това, което аз усещам обаче, е задължение към институцията. За мен важна е приемствеността във фамилията. Ако 100 души от семейството работят в семейната фирма, тя става неуправляема. Ако обаче никой от семейството вече не работи там, то тя вече не е семейна фирма.

За банката участието на Ротшилд е важно, дори само, за да се отличим от другите банки. Все пак трябва да се внимава и за квалификацията. Да се постави на върха някой, който не е подходящ за тази позиция само защото е член на семейството, води до катастрофа. Това е целувката на смъртта.“, категоричен е банкерът.

Ротшилд коментира и сегашната финансова криза:

„Това, което отличава тази криза от предишните, е, че за първи път от десетилетия усещаме, че държавите са крехки структури. Не вярвам обаче, че еврозоната ще се разпадне, тъй като това би било трагедия за всички участващи.

Силните държави ще имат силни валути, което само би навредило на износа им. Слабите държави ще трябва да се борят с високи лихви и големите си държавни дългове. Ако не могат да ги плащат, това ще засегне банките, които вече никоя държава не би могла да спаси. Всички в икономиката и политиката осъзнават това. Ще бъде намерено решение, трябва да бъде намерено решение.“

Той не изключва рецесията, но смята, че по-вероятна е продължителна фаза на бавен темп на растеж. Банките ще отпускат по-малко кредити, държавите ще харчат по-малко, гражданите ще плащат повече данъци. Безработицата може би ще се повиши, прогнозира той.

Но добавя: „Светът обаче няма да свърши.“ Помагаме на правителствата дългосрочно да решат проблемите си, а не да се крият от тях, допълва банкерът, който през 2008-2009 г. е консултирал 13 правителства.

Той обаче не дава съвет да се теглят парите от Европа. “ Самият аз съм твърде стар за нещо такова и освен това обичам Европа. А и би било лош съвет да кажем: светът е ужасен, така че изчезвам.“

Той не е съгласен с призивите богатите французи да се облагат с по-високи данъци: „Ако ние, богатите, плащаме данъци от само 20-30 %, бих казал, че това е неприемливо малко. Сега плащаме над 50 % и според мен това е идеално“, казва Ротшилд, но добавя: „Ако правителството реши, че е необходима по-голяма солидарност и за преодоляване на кризата данъците трябва да се повишат до 58 или 60 %, то ще има моята подкрепа.

С удоволствие приемам глоба, ако тя е важна за обществото в период на криза. Но сам да се натискам? Това няма да доведе до нищо, освен, че хората ще си кажат – аха, виновни сте значи. Така се създава погрешна атмосфера.“

Старата нова банка

Историята започва с Майер Амшел Ротшилд в еврейските улички на Франкфурт. В началото той се специализира в търговията с монети и ордени, а към края на 18-ти век се насочва към банковата дейност.

Синовете му се разпръскват в чужбина – Виена, Неапол, Лондон (където Натан превръща банката в могъща сила във финансовия сят) както и към Париж, където пък Джеймс Ротшилд създава влиятелен клон на фамилията. Те поддържат тясна мрежа, помагат за финансирането на държави като Прусия, Австрия и дори Великобритания и на херцог Уелингтън в борбата срещу Наполеон.

Това е големият успех на своето време и историкът Нийл Фъргюсън дори го определя за „банкера на света“, а Ротшилд се превръща в легенда, подобно на Медичите или Фугерите. „Парите са богът на нашето време и Ротшилд е техният пророк“, пише Хайнрих Хайне. Сега фамилията е известна и с вината Lafite и Mouton.

Давид де Ротшилд

Сега банката се ръководи от Давид де Ротшилд, наследник на парижката линия на клана, роден през 1942 година в Ню Йорк. След национализацията на френската банка през 1981 година той заедно с братовчед си Ерик изгражда наново бизнеса на Ротшилд във Франция.

През 2003 година става президент на групата и ръководи френската Rothschild & Cie в по-тясна връзка с британската NM Rothschild & Sons. Сега за групата работят над 3000 души в над 40 държави. Компанията се занимава най-вече с управление на активи, вливания, поглъщания и първично публично предлагане на акции.

Сред консултантите на банката е бившият германски канцлер Герхард Шрьодер. Синът на Давид, 31-годишният Александър, е в компанията от 2008 година.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.