Кой ще вземе природния газ в Средиземно море?

Гърция и енергийното сътрудничество между Кипър и Израел

Сондаж край израелския бряг. Снимка: зман

Наличието на голямо находище на природен газ в Средиземно море – между бреговете на Израел и Кипър, създава нова рамка за развитие на сериозна енергийна политика. Политиката, водена в последните години от Никозия, може да е особено сериозна база за изграждане на стратегическа ос Израел – Гърция – Кипър.

В Никозия смятат, че стратегическото сътрудничество с Тел Авив ще повиши авторитета на островната държава на международно равнище. От друга страна, подобряването на отношенията с Израел може да доведе до затвърждаване на геополитическата роля на Гърция, а защо не и до военното превъзходство спрямо Турция. И в двата случая обаче това не трябва да е следствие само от кризата в турско-израелските отношения.

Отношенията на Кипър с Израел, които значително се задълбочиха в последно време, както и сътрудничеството им в енергийния сектор са най-силната основа за задълбочаване на стратегическото сближаване. Резултатът е затвърждаване на геополитическата роля на Кипър в Източното Средиземноморие и създаване на стратегическа тежест на Израел. В момента Израел се задушава от затягащия се около него обръч в района. Причина за това са амбициите на правителството на Ердоган да заеме водеща роля на защитник на мюсюлманския и арабския свят и да разшири влиянието си от Балканите до Кавказ и от Близкия Изток до Северна Африка.

Израел има сериозни основания да търси утвърждаване на стратегическата си роля в Средиземно море по линията Кипър – Крит – Малта – Гибралтар. Настоящата сериозна криза в отношенията между Тел Авив и Анкара създава плодотворна почва за развитие на стратегически отношения с Република Кипър. Отношения, от които несъмнено ще има полза и Гърция, особено днес, когато тя губи влияние заради икономическата криза, а Турция има все по-голяма геополитическа роля в района.

Интересите на Израел

Проучванията за залежи на природен газ и петрол в Източното Средиземноморие водят до привличане на големи многонационални компании. Присъствието на тези компании може да има положителни последствия за някои външнополитически въпроси, какъвто е кипърският. Наличието на инвестиционни и енергийни гиганти в района на практика „бронират“ суверенните права на Кипър. Израел има сериозни стратегически основания да се стреми към стабилност в Кипър. Не е случайно, че израелски активисти участваха в протест срещу турската окупация в Северен Кипър.

Това, което може да използва кипърското правителство, е че Кипър има огромно значение за американско-израелските интереси в района на Източното Средиземноморие и Близкия Изток. В изключителната икономическа зона, която Кипър определи, проучвания провежда американската компания „Нобъл енерджи“. Същата компания направи проучвания и в Израел.

Пример за значението на Кипър е фактът, че пристанището на Карпасия е междинна спирка за тръбопровода от Джейхан до Израел. Островната държава е една от най-важните инвестициионни бази за Израел.

Енергийната политика и реакцията на Турция

Откриването на големи количества природен газ между Кипър и Израел в съчетание с напрежението в отношенията Анкара – Тел Авив създава специфична ситуация в Източното Средиземноморие. Според добре информирани източници „Турция би заплашила дори и с война“, за да станат абсолютно ясни възраженията й срещу политиката на сближаване между Кипър и Израел на основата на енергийното сътрудничество.
Енергийната политика, която Никозия следва през последните години, предизвика острата реакция на Анкара. Още повече, че Кипър вече започна делимитирането на икономическите зони и сключи енергийни споразумения с Ливан, Сирия и Египет.

„Отварянето“ към Израел изисква внимателни действия от страна на Никозия, за да не се попречи на други енергийни споразумения, като например с Ливан. Бейрут следи с внимание развоя на събитията. Той има общи интереси с Турция, която претендира за част от енергийните залежи. Заради създалата се ситуация Кипър вече поиска от Бейрут да се определят морските граници между двете държави. Смята се за почти сигурно, че Турция ще подкрепи Бейрут.

Турската позиция към Гърция

Турция се притеснява както от сближаването на Кипър с Израел, така и от вероятността Гърция да определи границите на изключителните икономически зони.Съобщението на Атина, че ще се правят проучвания за природен газ и петрол в Егейско и Йонийско море, предизвика незабавно реакцията на Анкара. Турция изпрати проучвателен кораб в североизточната част на Егейско море в района на гръцкия шелф. Гръцкото външно министерство реагира с протестна нота, а Анкара отвърна, че няма „зони на морска юрисдикция“.

Турската провокация дойде малко след подписването на серия споразумения между Гърция и Турция след посещението на Ердоган в Атина. Притеснение в Атина предизвикват действията на Анкара и в Йонийско море, след като Турция сключи военно споразумение с Албания и извърши военно учение в района на Кефалония.

Преди около година Турция обяви, че започва проучвания за петрол в района на остров Кастеролизо, около островчето Ро. Зачестиха и провокациите във въздушното пространство на Гърция. Турция има интерес от създаване на „сиви зони“ в района, който изглежда в бъдеще ще е обект на изключителен енергиен и геополитически интерес.

Тя е изправена пред сериозен проблем от перспективата за създаване на поле за действие за Атина и Никозия в енергийния сектор. Това би било „геополитическо поражение“ за Анкара в Егейско море, въпреки че за момента тя заема ключова роля в района на Източното Средиземноморие, Кавказ и Близкия Изток.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.