Идиотите

Колаж: Владимир Дойчинов-Ладо

Полицията се оплете като пате в кълчища в нелепите си опити да се оправдае във връзка със скандалния случай с убийството на Мирослава Николова и абсурдното самоубийство на един от извършителите.

Усилията  да бъде представен тази фрапантна милиционерска тъпанарщина като успех; да се замаже покрай това и пробойната в ореола на Бойко Борисов, предизвикани от нехайния, но чудовишно бездушен лаф с телешките пържолки; да се обяснят някак си невероятните липси на компетентност от страна на храбрите ни борци с организираната престъпност, допуснали арестант да се самоубие пред очите им с взето незнайно откъде оръжие – всички тези усилия просто хвърлят МВР в тъча и много убедително доказват, че нас ни управляват идиоти.

Идиоти, да. Има разни дефиниции за идиот – според мен най-близо до истината е тази, която тълкува идиота като човек, който няма усет за нормалното. Точно липсата на този усет му дава възможност да привиди всякакви напълно ненормални и открито абсурдни ситуации като нещо в реда на нещата.

Същият недостиг му дава възможност да прекрачи всички граници на морала и почтеността – и да си остане убеден, че поведението му въпреки това е в границите на нормалното. Това предполага всепозволеността, но и относителната самота на идиота. Тъй като е априори лишен от ценностни критерии и следователно от възможност да дели доброто от злото и човешкото от чудовищното, идиотът трудно може да бъде възприет и интегриран в едно нормално общество, но пък идеално пасва в боледуващите, травмирани и истеризирани посттоталитарни общества.

Едно уточнение – според мен идиотът не е дебил – и да бъдеш идиот не е психично заболяване. То е просто оскъдност, лишеност от човешкото. Идиотите наистина рядко са умни, но често са хитри и умели. Но винаги са с ограбена душа. Това се усеща – някои хора разчитат това усещане като знак за невинността на идиотията. Не е непременно невинност: често идиотите съзнават каква е разликата между тях и нормалните хора, но предпочитат да не забеляват тази разлика – защото така е по-удобно и по-изгодно за тях.

Ерго: между идиота и гьонсурата, както и между идиота и циника определено има родствени връзки. Идиотите обаче затова са идиоти – защото отвреме навреме се отдават на собствената си природа и позволяват идиотията им да се покаже наяве, а после мигат учудено с очички и се чудят защо околните са се почувствали омерзени. Циникът държи идиотията си за собствена употреба – като вътрешен статус на личността, докато външно е лустросан, често пъти дори създава впечатлението за фин и културен човек. (Андрей Карлович Луканов беше типичен пример.)

Няколко примера за подобна идиотия. Вече класическият: “Три-четири телешки пържолки да прати на кучето освен да награди водача. Кучето свърши много работа. Заслужава и то, като разбира се и всички, награда.” Плюс: “Съжалявам, че бяха изговорени от близките й такива лоши думи за МВР. Надявам се те да се извинят и да ги отправят към най-близките си, които са участвали в този процес.” Всичко това казано с широко ухилена физиономия.

Разбира се, премиерът се извини още на другия ден. Както много пъти е правил – при най-различни гафове. Но отново – както почти винаги, когато се е извинявал, пролича повече от ясно, че той всъщност не разбира защо думите му са породили негодувание, защо да кажеш това на хора, току-що научили, че са загубили близък човек, е признак за липса на елементарно чувство за приличие и съпричастност. Не разбира, че телешките пържолки и искането на извинения са драстично скарани с човещината.

Не го били разбрали, заяви той. Не е вярно. Той не е разбрал самия себе си. И не е разбрал, защото в тичането подир топката с филия с мас в ръка е пропуснал не само първите седем години, но способността да съчувстваш и да състрадаваш – която липса впрочем е много характерна за идиота.

Друг пример: “Лошото е, че започнаха да коментират хора, които мисля, че не са наясно и, чули-недочули, започват да коментират неща, които според мен не са реални и по този начин настройват обществото срещу МВР, респективно срещу нашата служба. А ние даваме всичко възможно, за да стигнем докрай и хората работят денонощно и неуморно.” Според Станимир Флоров, шеф на ГДБОП, тези чули-недочули провокатори “целят да внушат, че полицията е безпомощна”.

Той, горкият, дори не може да разбере, че този случай доказва нейната безпомощност по направо безапелационен начин. Полицаи претърсват апартамент и не откриват пистолет в него; антитерористи допускат арестант, закопчан с белезници, да намери този пистолет, да го зареди и да се застреля пред очите им… Възможна ли е изобщо по-голяма и по-прецизно режисирана демонстрация на безпомощност?

Всичко това след два месеца тъпкане на място, след като убийците са от самото начало сред заподозрените (само че те, видите ли, чакали на опашка за детектора на лъжата!). И след като самата тази полиция има наглоста да твърди, че Мирослава е забягнала в чужбина и си пие коктейлите там.

Всъщност обаче не съм прав. Има и по-голяма безпомощност, и по-висша степен на идиотия. Ето я, изречена пак от него през декември: “Версията, която желаем да бъде вярна е, че тя не е харесвала начина си на живот и е решила да живее извън пределите на Република България.” Иначе казано: полицията и антитерористите са имали желана версия. И понеже е била желана, са предпочитали да работят по нея. Която работа съвсем не е свързана с денонощна и неуморна работа, а с нехайно затваряне на очите. Тъй де: след арестуването на “наглите” няма отвличания. Не може и да има.

Трета идиотия: според министъра на МВР полицаите допуснали самоубийството на арестанта Стойчо, понеже били много уморени от непрестанна работа по случая. Може да се предположи, че ГДБОП има само неколцина служители, та всички те са търчали подир заслужилото пържолки куче и са допуснали да се изморят. И за сведение на компетентния министър: арестант, обвинен в съпричастност към убийство се води закопчан с белезници зад гърба – при което никакво самоубийство не е възможно.

Освен това – дори и когато е с белезници, закопчани отпред, този арестант да извади от някакъв тайник пистолет, да издърпа затвора и да се гръмне пред неколцина антимафиоти, колкото и уморени да са те – това означава само едно: че тази служба просто за нищо не става. (Освен ако не се приеме друга една хипотеза: че някой е имал интерес случаят да приключи с този летален изход – и че и тук, както и в случая с “наглите”, има замесени ченгета.)

Тези примери са достатъчни: толкова за персоналните идиоти, които ни управляват. По-сложен е въпросът защо се случва така. Защо идиотите получават някакъв особен ореол, защо се харесват на хората по тези географски ширини. Може би поради едно друго родство – между идиота и простака. Или поради тайния пакт помежду тях.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.