Гърция е притисната от съкратените срокове, с които разполага нейното коалиционно правителство, за да доведе до успешен край договореностите с кредиторите.

Всичко това става в момент, когато в Атина тази седмица се завръща тройката представители от ЕС, ЕЦБ и МВФ, за да проверяват икономическите показатели на страната и по-специално равнището на бюджетния дефицит и рецесията. Заключенията им ще бъдат определящи за предоставяне на втория спасителен пакет на Гърция, обещан й от лидерите на еврозоната в края на октомври за преодоляване на дълговата криза.

В момента Гърция е притисната до стената и води преговори с частните кредитори за отписване на част от нейния дълг. Тези преговори бяха прекъснати в петък, но ще бъдат подновени в сряда.

Представителите на тройката поясниха, че няма да обсъждат втория спасителен пакет финансова помощ за Гърция, която е в размер на 130 млрд. евро, ако не бъдат изчистени условията по размяната на гръцки облигации във връзка с договореното отписване на част от гръцкия дълг.

Този факт поставя в още по-трудна ситуация коалиционното правителство на Гърция, което няма никакво време за маневриране, тъй като тройката тази седмица ще е в Атина.

Основните търкания между гръцката страна и частните кредитори по отписването на дълга се свеждат главно до лихвата по новите облигации, както и по начина на плащане на тези ценни книжа. Частните кредитори искат над 5 на сто да е лихвата, докато Гърция не е склонна да предостави тези облигации за лихва от над 4 на сто. Твърди се, че Германия е оказала натиск миналата седмица лихвата по новите облигации да е между 2 и 3 на сто.

Международният валутен фонд (МВФ) обаче смята, че за да е устойчив гръцкият дълг, лихвата не трябва да надхвърля 3,8 на сто. Фондът официално обяви, че чака преговорите между Гърция и частните кредитори да бъдат подновени.

От тази гледна точка сценариите за бъдещето на Гърция са три:

първият би могъл да е катастрофален, а той би могъл да е възможен, ако Гърция не се договори с частните кредитори по дълга или ако участието им в него е много по-малко от договореното в своя втори спасителен пакет европейските лидери предложиха отписването да е в размер до 50 процента, но Гърция иска то да е повече;

вторият е междинен сценарий и до него би могло да се стигне, ако двете страни се споразумеят за лихва между 4 и 5 на сто, а в отписването на гръцкия дълг бъдат включени и гръцки облигации, притежавани от Европейската централна банка;

добрият сценарий предвижда правителството в Атина и частните кредитори да постигнат споразумение и едновременно с това еврозоната да реши да предостави на Гърция по-голяма финансова помощ от тази, договорена в края на октомври в размер на 130 млрд. евро.

Това ще е най-благоприятният сценарий за Гърция, тъй като и тройката от ЕС, ЕЦБ и МВФ ще приеме новите отклонения по отношение на бюджетния дефицит и рецесията, но надзорът върху страната ще стане още по-строг.

БТА