Мач между четирима на президентските избори във Франция

Пиер Жаксел-Трюе, Томас Видер

Близо 100 дни преди президентските избори във Франция кандидат президентската битка се очертава като мач между четирима. Само допреди няколко седмици участниците във финалния дуел бяха сигурни – Франсоа Оланд срещу Никола Саркози.

Днес, дори и тази хипотеза да си остава най-вероятната, класирането на Марин Льо Пен на втория тур не може да се изключи. И въпреки, че все още е рисковано да се предсказва подобна съдба за Франсоа Байру, напредъкът му в последните допитвания до общественото мнение усложнява особено надпреварата.

Всички социологически агенции показват, че от началото на новата година разликата между основните кандидати за президент се стопява. В последните сондажи на института ИФОП за сп. „Пари мач“, направени в периода 10-13 юни, разликата между Оланд, Саркози и Льо Пен е 5,5 пункта. В средата на декември 2011 г. ги деляха 7,5 пункта, а месец преди това, в средата на ноември – цели 10 пункта. Други социологически агенции също потвърждават тази тенденция.

На този етап в кандидат-президентската кампания тази ситуация е без прецедент. През 2002 г. три месеца преди първия тур на тогавашните президентски избори разликата между Жак Ширак и Жан-Мари Льо Пен беше от 18 пункта. По същото време, но през 2007 г. цели 22 пункта разделяха Никола Саркози от кандидата на Националния фронт.

„Случвало се е тримата кандидати начело на надпреварата да са непосредствено един зад друг в социологическите допитвания, но никога това не е случвало толкова рано“, казва Еманюел Ривиер, директор на отдела „Обществено мнение“ към социологическата агенция Софрес. Разликите между първите кандидати се стопяват обикновено в края на февруари или началото на март.

Например в края на февруари 1995 г. Жак Ширак изпревари Едуар Баладюр в момент, когато Лионел Жоспен беше поставян, също като тях двамата, над 20-те процента. През 2007 г., в началото на март Франсоа Байру се изкачи до 23 процента, с 2 процента след Сеголен Роаял и с 4 процента след Никола Саркози.

През 2002 г. дори трябваше да се изчака началото на април, за да се констатира подобно сближаване на позициите. Тогава Жак Ширак и Лионел Жоспен паднаха под 20 процента, а Жан-Мари Льо Пен се отлепи от прага на 10-те процента, към който беше прикован седмици наред.

Уникалният характер на сегашната ситуация се дължи преди всичко на засилването на подкрепата за Националния фронт. През януари на 1995 г., 2002 г. и 2007 г. партията се ползваше с 12-процентно доверие. Днес партията, оглавена от Марин Льо Пен, може да се похвали с между 17 и 21,5 процента обществена подкрепа. В последните седмици тя по-скоро укрепи позициите си.

От четирите социологически агенции, публикували допитванията си през седмицата, започнала на 9 януари, две отчетоха напредък от 2-3 пункта за Марин Льо Пен, една регистрира спад, а една – стабилизиране на подкрепата.

„Един кандидат, който се установява в зоната на 20-те процента още на първия тур, е сериозен претендент за квалификация за втория тур“, припомня политологът Жером Жафре. Той добавя, че в неотдавнашно допитване за Националния фронт на агенция Софрес 26 процента от анкетираните са заявили, че биха искали да видят на втория тур на президентските избори Марин Льо Пен. „Това е впечатляващ резултат“, коментира политологът.

На този етап следователно трима кандидати изглеждат способни да се класират за втория тур. Дали това означава, че тези тримата могат да спечелят президентските избори?

„Оланд и Саркози могат да се класират на втория тур и да спечелят. Льо Пен може да стигне до втория тур, но няма никакви шансове да го спечели. Остава ни Байру, който е в обратното на Льо Пен положение. Днес той не е способен да се класира за втория тур, но ако в бъдеще шансовете му се увеличат, той може да бъде избран за президент на балотажа“, пояснява Жофре в отговор на въпроса.

Засега Байру е в класацията зад Льо Пен, но различните социологически агенции отчитат различно разликата между тях. Според едни тя е от 9 пункта, а според други само от 2 пункта.

От ноември насам обаче Байру е кандидатът за президент, който напредва най-силно в социологическите анкети. Мнозина казват не само, че ще гласуват за него на президентските избори, но искат той да играе важна роля във Франция в месеците и годините след вота. По този втори показател Байру дори се нарежда на второ място сред Оланд.

Какво означава всичко това? Позицията на Оланд на фаворит сега не означава обезателно, че това ще му е от полза за изборите. Той може и да срещне трудности при мобилизирането на електората си на първия тур.

Ако Никола Саркози не успее да удържи покачването на рейтинга на Националния фронт, както през 2007 г., може да види как част от десницата го изоставя в полза на Франсоа Байру, смятан за най-добрата защита срещу Франсоа Оланд.

Но за целта увеличаването на подкрепата за Байру трябва да се затвърди. Обратното също може да се случи, както стана през 2007 г., когато „възходът“ му в социологическите сондажи го превърна в очите на конкурентите му в „човека, който трябва да бъде ликвидиран“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.