Първата реч на Плевнелиев – по първановски. Защо институцията президент е недоразумение

Новият президент Плевнелиев се закле и произнесе реч, за която всички казаха, че е дълга и са се загубили акцентите, но в нея имало хубави моменти.

В протяжното си изказване Плевнелиев начерта някаква програма като за министър-председател и запълни липсата на такава у Бойко Борисов, който, откакто е на власт представя политиката на страната с някакви кратки изрази като „гьол в Белене”, „първо магистралите”, „строим метро, спортни зали”, „отличници сме по дефицит”, „садете картофи”, „ставайте овчари” и др.

По подобен на Плевнелиев начин се изказва 10 години поред бившият президент Първанов. Дори т. нар. Гоце, също и мнозина наблюдатели, отбелязаха, че в речта на новия президент има приемственост.

Най-изненадващото беше оценката, която даде Плевнелиев, че финансовата стабилност е резултат от работата на няколко правителства. Това рязко се разминава с приказките на Борисов, според когото летоброенето на финансовата стабилност започва от него и Дянков. Впрочем, сегашното правителство изпапа фискалния резерв, оставен от предишните две, и сега търси заем от чужбина, за да не остане без гаранция валутният борд (виж тук – разбира се, Дянков отрече).

Речта на Плевнелиев е заявка за президент по първановски. Може да се очаква, че постоянно ще се изказва все хубаво и напътствено, ще дава акъл на правителството и неминуемо ще влезе в конфликт с него. Сегашният премиер критика не търпи, дори най-малка забележка.

Плевнелиев все пак пусна една стреличка към Първанов (основателно), като каза нещо в смисъл, че няма да има задкулисни интриги. Досегашният президент беше задкулисен и непрекъснато се правеше на политически конструктор, непрекъснато произвеждаше интриги и се мъчеше да създава нови субекти в политиката. Така се роди неговото недоносче АБВ, което на майтап политици дори от собствената му партия наричат АБъВъГъЗъ.

Целият проблем и на новия, и на стария президент е, че те се взимат прекалено насериозно. Длъжността по конституция има само представителни функции. По нищо не се различава от тази в Германия, Италия и др., където президентите се избират от парламента. У нас обаче се избират в преки избори, има дори вицепрезидент – длъжност, каквато няма никъде в Европа.

И медиите, и политиците създават излишно напрежение и натоварват президентската институция с необосновани очаквания. Тя няма такава власт. България е парламентарна, а не президентска република. Да има пък и вицепрезидент е пълно недоразумение. С един финт премиерът Борисов се отърва от двама силни министри, които май му бяха неудобни, като ги прати в президентството.

Президентът на България има само отлагателно вето. Той дори не може да спре един закон. Ако не го подпише, а го върне в парламента, там го гласуват втори път и той вече не може да не подпише. Дори разправията с назначението на шефа на военното разузнаване показа, че като се запъне президентът да не подпише предложението на правителството, може да бъде назначен изпълняващ длъжността и …голям праз, че Първанов проявил инат.

Но Първанов все пак ще се запомни с претенциите да чертае политики. Новият президент няма много пространство за лавиране. Или ще остане безличен, или – по първановски.