Полша – да осиновиш локомотив

Парад на парни локомотиви в Полша. Снимка: сайт на музея

Да осиновиш локомотив? Полски музей на железопътното дело е намерил оригинален начин да събира средства за ремонт на старите парни локомотиви и да ги спаси от ръждата и набезите на трафикантите на метали. „Млада майка от Варшава например „подари“ локомотив на сина си Александър за рождения му ден и го кръсти на него – „Алюш“, обяснява Катажина Шчербинска-Терцяк, директор на железопътния музей в Явожина Шльонска в Долен Шльонск (Югозападна Полша).

Музеят поправя стари локомотиви, предлагайки на частни лица да ги „осиновят“, което ще рече да платят най-малко 1500 злоти (350 евро) и на мотрисата да бъде монтирана табелка с името им. „За мен парният локомотив е символ на свободата“, обяснява професор Януш Боратински от института по имунология във Вроцлав, който наскоро е „осиновил“ локомотив ТКи-3 – същия, с който пътувал през ваканциите като млад.

„След войната живеех във Вроцлав, във време, когато градът беше в развалини, гъмжащи от плъхове, и благодарение на влака успявах да избягам за ваканцията в Подлаше, сред природата, в една непокътната среда“, разказва професорът. Дарението му от 1500 злоти помогнало да се купи боя, за да се възстанови оригиналният цвят и блясък на „стареца“. Този жест дал възможност на „неговия“ локомотив да бъде поставена табелка с името му.

Плановете му обаче не свършват тук. „Открай време се увличам по техниката и механиката. Не е достатъчно да теглиш една боя на локомотивите, трябва да им върнеш живота и да направиш така, че отново да возят пътници“, казва запаленият по влаковете професор. Боратински смята да смени захранването на локомотива и да направи така, че той да се движи с дизелово гориво вместо с въглища. „Ще е трудно обаче да убедя традиционалистите и ръководството на музея“, казва по-тихо той.

В музея в Явожина Шльонска са изложени петдесетина парни локомотива, като най-старите датират от ХIX век. Грижи за тях полагат много доброволци, които отделят време и енергия да върнат блясъка им. За тези хора 2012 г. се очертава доста натоварена: скоро ще бъдат приключени пет процедури по осиновяване, а при сегашното темпо реставрирането на един-единствен локомотив отнема около шест месеца.

„Сигурно е, че за да дойдеш да работиш тук, трябва наистина да си много запален по локомотивите“, признава 22-годишният Адам Кравчик, стържейки ръждата от корпуса на една от старинните машини – задължителен етап преди нанасянето на първия слой боя. „Ползите за осиновителите са най-разнообразни и което е доста учудващо – тези хора рядко са познавачи, а още по-малко железничари“, подчертава директорката на музея.

Германско-полска семейна двойка наскоро си направила подарък локомотив за 30-годишнината от сватбата си. Трудът на доброволците помага да се запази железопътното наследство на разпределителна гара Явожина Шльонска, което иначе щеше да бъде разграбено от трафикантите след затварянето й през 2001 г., казва директорката.

А локомотивите привличат и публика: „30 000 души са посетили музея миналата година, най-вече деца и хора, запалени по влаковете, от цяла Европа“, отбелязва доволно музейният служител Кшищоф Гризгот – бивш железничар, който през кариерата си е бил машинист на повечето от изложените парни локомотиви.

Коя е любимата му мотриса ли? Осемдесеттонната ПТ-31, която той нарича Бижуто. „Този тип локомотив е произведен през 1931 г. в Полша в 110 броя, като само два са оцелели след войната. Той е гордостта на полските железници и днес, твърди той. Бижуто днес стои в дъното на работилницата към музея и не е в движение. Въпреки че за реставрацията му ще са нужни 350 000 евро обаче, Кшищоф Гризгот си мечтае „да го върне по някогашния му маршрут от Вроцлав през Будапеща до Истанбул“.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.