Недоволство се трупа в Източна Европа

Асошиейтед прес

Румънските градове са завладени от най-сериозните улични протести с прояви на насилие от повече от десетилетие. Словаците изглежда са готови да изберат отново несговорчив и противоречив популист. Унгария обезпокои Европейския съюз с одобряването на закони, които подкопават демократичните права.

В държавите от бившия съветски блок, които сега са част от ЕС, недоволството се увеличава вследствие на икономическата стагнация и противоречивото управление, което доведе до улични протести и непредсказуемост, която може да застраши растежа и стабилността на един вече проблемен регион от континента.

Голяма част от проблемите са налице в много държави извън региона: задлъжнели страни, които увеличават данъците и ограничават държавните разходи, за да запазят платежоспособността си. Допълнителните трудности обаче идват в регион, който още преди да започне глобалната финансова криза бе изпаднал в далеч по-голяма бедност и корупция в сравнение със Запада.

През последните дни ситуацията в Румъния се разви доста драматично, след като сдържаният гняв към правителството и влошеният стандарт на живот експлодираха в продължаващи дни наред улични протести, по време на които имаше и прояви на насилие. През уикенда в Букурещ бяха ранени при сблъсъци 59 души, като органите на реда бяха принудени да използват сълзотворен газ срещу протестиращите, които от своя страна ги нападнаха с камъни и запалителни бомби.

„Това, което се случи миналата седмица, е само началото“, коментира Габриел Бежан в изданието на вестник „Ромъния либера“ от вторник. „Ние сме във важна изборна година и подобни сблъсъци ще бъдат често срещано явление. До какво ще доведат при положение, че изглежда никой не иска да отстъпи?“

Голяма част от недоволството е предизвикано от начина, по който премина преходът към демокрация в Румъния след революцията през 1989 г. срещу диктатора Николае Чаушеску, когато много бивши комунисти запазиха властта и ресурсите. Днес резултатите са налице във вкоренената корупция, в голямата пропаст между богати и бедни и в липсата на прозрачност на правителството, което подхранва широкоразпространеното усещане за несправедливост.

„Мафиотското правителство открадна всичко, което имахме!“, пишеше на плакатите на демонстрантите по време на протестите, които се състояха в десетки румънски градове от четвъртък насам, а изглежда и ще продължат.

Унгарците също през последните месеци като че ли често излизат по улиците заради новата конституция и серията от нови закони, които съсредоточават властта в партията на премиера Виктор Орбан Фидес – Унгарски граждански съюз.

Американската организация „Фрийдъм хаус“, която провежда глобални проучвания на политическите и гражданските свободи, констатира „заченки на възобновяващ се антилиберализъм“ в Централна Европа, заяви вицепрезидентът на организацията, отговарящ за стратегиите и анализите, Кристофър Уокър.

Тазгодишният доклад, който бе публикуван в четвъртък, изтъква влошаващите се тенденции по отношение на гражданските свободи в Унгария заради заплахите за независимостта на медиите и съдебната система. „Унгария показа склонност към антилиберализъм, което наистина противоречи на европейската идея“, заяви Уокър.

Европейският съюз е на същото мнение. Европейската комисия предприе наказателни мерки срещу Будапеща по отношение на новата й конституция и останалите закони, които влязоха в сила на 1 януари, посочвайки, че те подкопават независимостта на националната централна банка и съдебната система и не зачитат принципите за поверителност на личните данни.

Орбан упражнява засилен контрол над много институции благодарение на огромната изборна победа през 2010 г. на партията след завещаните от предишното правителство, ръководено от социалистите, икономически проблеми, доближаващи се до крах.

Увеличаващият се натиск обаче от страна на ЕС изглежда има някакъв ефект: председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви наскоро, че е получил писмо от Орбан, в което той обещава да промени законодателството, което обезпокои ЕС.

Междувременно в Словакия проучванията на общественото мнение предричат евентуално завръщане на власт на изборите през март на Роберт Фицо – бивш ляв премиер, който също обезпокои западните дипломати със симпатиите си към авторитарните държави. Фицо зае страната на Русия по време на войната с Грузия през 2008 г. Той празнуваше също кубинската революция на Фидел Кастро.

В ярък контраст по отношение на изпълнения с много проблеми регион, съществува един относителен оазис: Полша – най-голямата сред 10-те бивши комунистически страни, които се присъединиха към ЕС през последните години. Нейната икономика се радва на необичайна динамика на фона на световната криза, отчасти благодарение на реализирането на големи инфраструктурни проекти през последните години, тъй като Полша се подготвя да бъде съдомакин през лятото на Европейското първенство по футбол заедно с Украина.

Икономистите обаче се опасяват, че и нейната икономика може да изгуби инерцията си след първенството през 2012 г. и в резултат на дългосрочните мерки за икономии, които трябва да влязат в сила тази година, за да не излезе извън контрол държавният дълг на страната.
Засега обаче недоволството очевидно е по-голямо в Унгария и Румъния, като и в двете държави събитията са повлияни сериозно от наследството на комунизма.

В Унгария Орбан обясни промените в законите на държавата с доводите, че бившите комунисти и техният начин на мислене никога не са били изкоренени изцяло от демократична Унгария.

Румъния смята, че задълбочаването на много от проблемите й е следствие от продължаващата власт на някои бивши комунисти, сред които и 60-годишният президент Траян Бъсеску, който по времето на Чаушеску беше капитан на кораб за държавната компания Навром в Антверпен. Това е била привилегирована позиция, която му е осигурила възможност да печели в твърда валута.

Това, което подхранва недоволството, е усещането, че има прекалено малко прозрачност в действията на румънските лидери в миналото и сега. Повече от две десетилетия след свалянето на Чаушеску властите са отворили малко досиета на бившата тайна полиция Секуритате, която е разполагала със 760 000 информатори при население от 22 милиона души.

Смята се, че бившите агенти все още действат в политиката, бизнеса и медиите, въпреки че обществото никога не е имало представа за пълната картина на нещата. Също така само няколко високопоставени представители бяха съдени за масовия разстрел на невъоръжени цивилни по време на революцията през 1989 г., създавайки впечатлението, че и тази история е добре прикрита.

Политическият анализатор, който изучава революциите в Източна Европа, Кристофър Чивърс от корпорация „РАНД“ смята, че много от днешните несправедливости се коренят в прекалено бързия преход към пазарна икономика през 90-те години. Когато в този период държавните промишлени предприятия бяха приватизирани, като цяло само бившите комунистически апаратчици, които знаеха как функционира системата, ги взеха и управляваха.

„Тези, които имаха ноухау – бившите представители на режима – можаха да вземат голяма част от бившата държавна собственост по начин, който окончателно укрепи позицията им в обществото и държавата“, заяви Чивърс, който работи и като преподавател в университета Джонс Хопкинс.

Голяма част от румънците са много недоволни от този факт. „Все още имаме въпроси без отговори за съмнителните приватизации, направени през 90-те години „, каза Кристина, румънка, която пожела да не се споменава фамилното й име, защото работи за правителството и се страхува да няма последствия.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.