Карабахският конфликт: чайната церемония на Медведев без резултат
в. Независимая газета
По инициатива на руския президент Дмитрий Медведев в Сочи са свикани преговори с участието на държавните глави на Азербайджан и на Армения – Илхам Алиев и Серж Саркисян. Това е десетата, навярно последна през управлението на Медведев среща в тристранен формат за уреждане на карабахския конфликт. Най-вероятно и тя ще свърши без видим напредък като всички предишни.
Срещата в Сочи не поражда позитивни очаквания за разлика например от състоялата се в Казан. Нека посочим, че преди началото на преговорите в татарстанската столица и посредниците, и представители на страните в конфликта намекваха, макар и сдържано, че президентите ще подпишат в Казан документ, който ще изведе процеса от задънената улица и ще придвижи нещата от мъртвата точка.
Това обаче не стана. Страните не мръднаха от предишните си позиции, а причините за оптимизма на посредниците си останаха загадка.
Ще припомним, че Азербайджан настоява да бъде осигурено връщането на бежанците и арменските военни формирования да бъдат изтеглени от Нагорни Карабах и седемте района около него.
В замяна Баку обещава някой ден да проведе референдум за статута на Нагорно-Карабахската република (НКР) *, а дотогава да й предостави най-широки автономни права. При това конституцията на Азербайджан не допуска референдуми в отделен регион и той може да се състои в цялата страна, което предрешава резултата – НКР ще си остане автономно образувание в състава на Азербайджан. Този поход естествено е неприемлив и за Ереван, и за Степанакерт.
Арменската страна скланя бежанците да се върнат и пет от седемте района, образуващи пояс за сигурност около Карабах, да минат под юрисдикцията на Азербайджан. Също и да бъдат проведени преговори за Келбаджарски и Лачински район – и двата с твърде важно стратегическо значение. Дори е съгласна май да бъде проведен нов референдум за статута на НКР, но в конкретно посочени срокове и единствено в границите на самия Нагорни Карабах. Всичко това е неприемливо за Баку. Общо взето стана така, че срещата в Казан за пореден път открои различията в позициите на страните и приключи без резултат.
С оглед на това е наивно да очакваме днешните преговори с някакъв оптимизъм. Още повече че освен досегашните трудности може да се е появил и междуличностен проблем, както пише арменският в. „Айкакан жаманак“ („Арменско време“). Позовавайки се на достоверни източници, изданието информира, че Алиев и Саркисян се спречкали на 19 декември м. г. в Кремъл по време на честването на 20-ата годишнина от създаването на ОНД.
Протоколът предвиждал за този ден награждаване на дипломати – по един от всяка държава членка на Общността, и то с одобрението на всички президенти от страните в ОНД. Саркисян не възразил срещу кандидатурата на азербайджанския дипломат, представен от Алиев.
Но щом дошъл редът на арменския заместник-външен министър Шаварш Кочарян, представен от Саркисян, Алиев рязко се обявил против. Между президентите на Азербайджан и на Армения започнали пререкания, в които бил принуден да се намеси Медведев.
Съответно виждаме, че един от малкото плюсове в преговорния процес по повод Карабах, както наричаха наблюдатели сносните лични отношения между двамата президенти, вече не съществува. И ако днес Медведев успее в Сочи да ги върне на равнището отпреди 19 декември, ще може да го сметнем за сполука.
Песимистично са настроени и експертите. В коментар за преговорите на черноморското крайбрежие бившият кандидат за президент на Азербайджан Зардущ Али-Заде лаконично забеляза: нищо няма да се промени, освен може би обедното меню, или пък за разлика от предишни срещи Саркисян няма само да гледа скиорските разходки на Медведев и Алиев и ще се присъедини към компанията.
Колегата му Елхан Шахиноглу също е на мнение, че щом Медведев не е успял дори като президент да придвижи напред карабахския процес, малко е вероятно да постигне нещо вече в края на мандата. „Срещата в Сочи сякаш е сбогуване между Медведев и колегите му…
Президентите на Армения и на Азербайджан разбират колко е безсмислена срещата, но не са могли и да откажат – все пак Медведев може да оглави руското правителство, тъй че защо да си развалят отношенията с досегашния президент и бъдещия премиер на Русия“, каза Шахиноглу пред журналисти.
Подобни оценки идват и от Ереван. Например политологът Степан Сафарян, председател на парламентарната фракция на опозиционната партия „Жарангутюн“ („Наследство“), заяви, че бездруго няма причини да се очаква напредък, независимо че Медведев напуска президентския пост.
„Процесът е в задънена улица, защото се изопачава същността на конфронтацията, защото изтласкват от преговорите Нагорно-Карабахската република и спират да обсъждат взривоопасни идеи и ситуации“, смята Сафарян. При това обаче според него преговорите трябва да продължат, както и дискусиите, тъй като единствено контактите са пречка за повишаване на напрежението в региона и само те намаляват риска от сблъсък на допирната линия между страните в конфликта.
БТА
* Населената с арменци азербайджанска област Нагорни Карабах се самопровъзгласи за независима на 6 януари 1992 г. Не е призната от международната общност, призната е единствено от Армения през 1992 г.