Вотът за арменския геноцид засегна честта на Турция

Франс прес

В Турция мнозинството, както и опозицията, се вдигнаха на крак срещу проектозакон, криминализиращ отричането на арменския геноцид, гласуван в понеделник вечерта от френските сенатори. Тази реакция свидетелства за общо чувство за засегната национална чест.

Турският министър на правосъдието Садуллах Ергин, който пръв реагира на този вот, засвидетелства това възмущение, като изтъкна „пълната липса на уважение към Турция“. Той обяви текста на френския закон за „недействителен и несъществуващ“.

Премиерът на ислямоконсервативното правителство Реджеп Тайип Ердоган се очаква да се произнесе по въпроса днес по време на седмичното си изказване пред деуптатите от своята партия.

След първото гласуване на текста от френските депутати на 22 декември Ердоган реагира много остро, като замрази политическото и военно сътрудничество с Франция, съюзник на Турция в НАТО, и осъди „геноцида“, извършен от френските колонизатори в Алжир.

Но той бе подкрепен в гнева си от основната опозиционна партия, което е рядко срещан случай на турската политическа сцена. „Турците не могат да повярват, че страната на Волтер и Дидро би искала да задуши свободата на словото със закон, който ще бъде насочен на първо място срещу тях. Връх на лицемерието, това е закон срещу турците“, заяви лидерът на Народнорепубликанската партия Кемал Кълъчдароглу в писмо до кандидата във френските избори за президент Франсоа Оланд.

„Ако френският парламент упорства да гласува антитурски и антиконституционни „закони“, това само може да засегне сериозно не само имиджа на Франция, но също и този на ЕС, който ще бъде възприет като непочтен и враждебен“, посочва лидерът на партията, основана от Ататюрк.

Партията на наицоналистическата опозиция – Партия на националистическото действие, трета политическа сила в страната, също осъди текста.
Текстът на френския закон предвижда наказание от една година затвор и глоба от 45 000 евро за отричане на всички геноциди, признати от Франция, включително този над арменците от 1915 г.

Турция отхвърля термина геноцид, макар че признава, че са били извършени масови избивания и че близо 500 000 арменци са загинали в Анадола между 1915 и 1917 г., докато арменците говорят за 1,5 милиона убити.

В понеделник, часове преди вота на френските сенатори, турският министър на външните работи Ахмет Давутоглу също даде израз на възмущението на своята страна. Днешна Турция, каза той, „вече не е Турция от 2001 г.“, когато френският парламент призна арменския геноцид.

Турция, която е бързоразвиваща се страна, член на Г20, неизбежен партньор в преговори в Близкия изток с изключително деликатни граници със Сирия, Ирак и Иран, и пример за някои арабски страни за успешно съжителство на демокрация и ислям, заявява, че „могат да я поучават по-малко, отколкото преди“, според западен дипломат в Анкара.

Като проява на дълбоката обида на турците кметът на Анкара Мелих Гьокчек, член на управляващата Партия на справедливостта и развитието, обяви след вота на френските депутати, че общината ще прекръсти улиците, носещи френски имена. Той добави, че общината ще организира издигането на паметник за алжирските жертви на френската колонизация близо до посолството на Франция.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.