In memoriam за Коста Цонев: Аз бях Дон Кихот, аз бях Миткалото

Коста Цонев – един от най-обичаните български актьори – почина на 82-годишна възраст. Той изиграва десетки роли в киното и театъра. На сцената е Дон Жуан и крал Ричард III, а една от най-запомнящите роли в киното е във филма „Баща ми бояджията“. Снима се още в „Сватбите на Йоан Асен“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Тайфуни с нежни имена“ и др. През миналата година получава награда Аскеер за цялостно творчество.

Коста Цонев е роден на 10 юни 1929 г. в София. Кариерата му започва през 1952-а и въпреки десетките роли, които е изиграл, той признава, че се чувства най-близък с рицаря на печалния образ, изигран блестящо от него в телевизионния мюзикъл „Човекът от Ламанча“ (1968). „Философията на дон Кихот е нещо много вечно, много истинско. 400 години, тази книга е написана преди 400 години и славата, мъдростта на този образ не е увехнала“ – думи на Цонев. http://www.youtube.com/watch?v=VrPolwJHrwI

През 2001 г. Коста Цонев влиза нова роля – на депутат от НДСВ в 39-ото Народно събрание. „Политиката не е толкова страшна, зависи от какъв аспект, от каква гледна точка гледаш. Ако гледаш, на политиката, че ако използваш своя авторитет, за да помагаш на хората, за мен това е едно великолепно нещо, политиката е много добра“, казваше Цонев. Въпреки тежките операции и влошеното си здраве, дори през последните месеци Коста Цонев говореше с оптимизъм за бъдещето. Актьорът е женен и има две деца – дъщеря Теодора и син – познатият телевизионен водещ Димитър Цонев. Следва откъс от автобиографичната му книга, издадена през 2001 г. от КК „Труд“.

Дон Кихот от Красно село

Коста Цонев

Реабилитация. „Човекът от ламанча“ – ролята на моя живот

Май има на този свят нещо като реабилитация. Като се върнах от снимки, извика ме на разговор новият директор на телевизията – Леда Милева. Беше се върнала наскоро от Ню Йорк с плочите и сценария на „Човекът от Ламанча“.
– Това – каза тя – е един мюзикъл, които се върти в Ню Йорк с невероятен успех.
Изслушах плочите и се побърках. Боже, викам си, страхотно е! Ще мога ли аз да изпея тези песни? Ще мога да ли изиграя гази невероятна роля?
Преведе се сценарият, веднага песните се аранжираха, записаха се на плейбек и всичко вървеше със страшна сила. Определиха за режисьор Гриша Островски, помощник-режисьор беше Асен Траянов н започнахме снимките в киноцентъра вечер след представление. От 12 до 4-5 часа сутринта. Всеки от артистите спеше може би по 3-4 часа, защото продължавахме работата в театрите: – репетициите сутрин, представленията вечер, следобед кой в радиото, кой в телевизията, а нощта снимахме „Човекът от Ламанча“. Двайсет дни бях в еуфория, денонощието ми беше огласено от великолепните арии на Дон Кихот, живеех само с моя Дон Кихот. http://www.youtube.com/watch?v=4wcQI1FkcF4

Снимките минаха като на един дъх. Никой от участниците не се оплака. Имаше, разбира се, несъобразности, несгоди и грешки, но никой не се разсърди за нищо. Двайсет дни бяхме като опънати струни. Играехме, пеехме, танцувахме, получи се прекрасен филм. За сетен път се уверих, че за да се получи добро представление или добър филм, преди всичко трябва литературният материал да е добър. А Дон Кихот е вечен образ.
Тази роля сякаш открай време е била заложена дълбоко в мен. Тя покри артистичните ми мечти, моето художествено кредо. Може би аз самият съм си Дон Кихот в живота? В най-добрите роли. които съм правил след това и в киното, и в театъра, имаше нещо донкихотовско. Може би не Дон Кихот е толкова луд, колкото всички около него? Дали той не е най-трезвият, докато наоколо са лудите? До ден днешен хора по улиците усмихнати ми казват:
– Всичко друго може би е забравено, но той остава. Остава с хуманизма, с човечността, с любовта си към човека.
Ако не беше Леда Милева, ако не беше донесла музиката и сценария, ако не беше ме видяла като Дон Кихот, нямаше да имам щастието да изиграя ролята на живота си. Даже като ме викна, аз й казах:
– Извинявайте, но съм наказан от телевизията и не мога да играя.
– Кой те е наказал?
– Ами миналата година но това време…
Тя поиска да й донесат заповедта, видя я и ми каза:
– Заповедта е за шест месеца, оттогава са минали още шест месена.
– Е, да – казах, – но оттогава никой не ме вика в телевизията.
– Вече ще те викат.

Джингиби  – демонът на империята

Още една друга роля мечтаех да изиграя. Но всеки, на когото кажех за това, се усмихваше под мустак. Това е герой, залегнал в сърцето на всеки българин. Вили Цанков започна да снима „Демонът на империята” – филм за Левски. Направи много проби, даже и мен пробва за Левски. Вях сигурен, че няма да ме вземе, защото Левски не е бил толкова висок. Брат ми Иван Цонев, като чу това, се вбеси:
– Как така! На Запад такива герои винаги ги представят огромни. Може да са били ниски, може да са били метър и половина, но винаги ги снимат като огромни мъжаги. Точно ти си за Левски!
– Братче. това е положението. Аз ще играя помощника на Левски Матей Преображенски – Миткалото.
Много нещо прочетох за отец Матей Преображенски. Ние не си познаваме историята, не знаем какви велики българи сме имали. Ами че Миткалото не е бил само просветител, бил е и учен и даже е създал сорт чушки – до ден днешен в Ново село им викат „отчематееви чушки“. Миткосвал е из цялата страна надлъж и шир. Познавал е всички скрити пътеки и неслучайно Левски го избира за свой водач. Миткалото става много близък на Апостола, води го по всякакви пътеки, за да си върши своята революционна дейност. Ролята беше много интересна, много колорита Направихме снимките за много кратък срок, с голям ентусиазъм и с малки произшествия, например онова падане от кон, когато ме караха да препускам и да стрелям. Но тия неща минават и заминават.
„Демонът на империята“ у нас не се прие толкова радушно, колкото в Европа. Три-четири пъти съм бил в Германия и всеки път :сварвах да излъчват по телевизията сериите на „Демонът на империята“ следобед, в часовете с детски предавания. Звучеше по съвсем друг начин на немски език. Озвучителите явно бяха големи професионалисти – Филмът сякаш имаше ориенталски привкус и атмосфера и това допадаше на германците. А и германски колеги артисти са разказвали за възторжения прием на този хубав български филм.
Защо у нас той нямаше успех? Всеки българин има своя представа за Левски и за Ботев, всеки човек е скътал в сърцето си свой образ, своя мечта за тях. Това е най-трудното, когато изпълняваш образа на такъв герой. Досега не е имало превъплъщение на Левски или на Ботев на сцената или на екрана, което да удовлетвори всички българи.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.