Тревожни прилики между Америка днес и Съветския съюз преди разпадането

в. Вашингтон пост

Предстоящите дебати за американската „сила“ на международната арена

Външнополитическата тема, която би трябвало да бъде водеща в тазгодишната кандидат-президентска кампания, е „американското обновление“. Всеки кандидат твърди, че има стратегия за спиране на упадъка на Съединените щати, но техните варианти често представляват „още от същото“, а това няма да проработи.

За да предизвикам ободряваща дискусия за това, което всъщност е нужно за съживяване на силата на САЩ през следващите няколко десетилетия, препоръчвам една нова книга – „Стратегическо виждане“ на бившия съветник по националната сигурност на президента Джими Картър Збигнев Бжежински. Въпреки че работеше при президент, който се превърна в символ на „отслабването“ на САЩ в края на 70-те години, Бжежински винаги е бил в крилото на „ястребите“, на „реалистите“ в своята партия и в книгата е особено критичен към политиките за запазване на статуквото.

Бжежински излага в книгата пробуждаща теза – че има „тревожни прилики“ между Америка днес и Съветския съюз точно преди разпадането му, включително „застинала система на управление, която е неспособна да осъществи сериозно преразглеждане на политиките“, смазващ военен бюджет и провалящ се „десетилетен опит за завладяване на Афганистан“.

Същността на стратегията на Бжежински е, че Америка трябва да стане достатъчно силна, за да действа като „отговорен партньор на надигащия се и все по-настъпателен Изток. Той вижда бъдещата роля на САЩ като „балансьор“ и „помирител“ между азиатските държави, които, ако бъдат оставени да се оправят сами, ще се забъркат в заплетени борби.

Бжежински настоява, че за да постигнат това съживяване, Съединените щати трябва да действат в тясно сътрудничество с демократизираща се Русия и Турция (при положение че те продължат по същия път), за да изградят, както той го нарича, „по-широк Запад“. Ако Съединените щати проявят прекалена смелост и се опитат да действат сами или действат твърде меко в опит да постигнат разбирателство между надигащите се сили, ги очакват неприятности.

Така стигаме до сърцевината на политическите дебати в тази кандидат-президентска кампания: какво означава американската „сила“ през 21 век? Дали става дума за възстановяване на силата и привилегиите, които са имали Съединените щати, да речем, в годините на Роналд Рейгън? Или става дума за нещо, което е по-скоро свързано с промени в глобалния баланс? Бжежински би одобрил второто, но да погледнем какво казват кандидатите.

Във всички дебати на Републиканската партия от водещите кандидати Мит Ромни и Нют Гингрич се чуват настойчиви призиви за възстановяване на силата на САЩ. Те извикват спомена за една загубена Аркадия и изказват идеята, че Съединените щати могат да си възвърнат изключителния статут на „град на хълм“, издигащ се над другите държави.

Типичните предписания на Републиканската партия включват главно показване на мускули: по-голям натиск върху Иран; повече тайни операции на ЦРУ срещу Иран, Сирия и други съперници; по-твърди търговски политики към Китай. Подразбиращата се идея е, че усилията на президента Обама за подобряване на отношенията със съюзниците и за действия чрез ООН са признаци на слабост и че силна Америка трябва да стои начело.

Проблемът на варианта на Републиканската партия е, че Америка вече е със схванати до крайност мускули. За да упражнява сила сполучливо, тя има нужда от добри съюзници. Ако Бжежински е прав и „по-широкият Запад“ изисква сътрудничество с Русия и Турция, тогава част от приказките на Републиканската партия за изключителност дават обратен резултат – малко повече от напразно перчене. Обама всъщност започна работата по облагородяването на тези нови партньори с „рестартирането с Русия“ през 2009 г. и търпеливата си дипломация към Турция.

Понякога изглежда, че кандидатите на Републиканската партия презират глобалната „реалполитик“ и споделят романтичния унилатералистки възглед на неоконсервативното крило на партията. Ромни например отхвърли идеята за мирни преговори с талибаните – тази позиция се отхвърля дори от някои от неговите съветници.

По въпроса за Близкия изток Гингрич презира решението с две държави, одобрявано от всяка друга водеща държава (включително Израел), като нарича палестинците „измислен“ народ, който вероятно не заслужава държава. Тези приказки са толкова далеч от преобладаващите възгледи, че от стратегическа гледна точка са равносилни на това да се хвърлиш със завързани ръце в морето.

Що се отнася до стратегическото виждане на Обама, той е по-силен на думи, отколкото на дело. Обама разбира, че икономиката на САЩ се нуждае от преизграждане, но въпреки решителната програма, която отново очерта в обръщението си „За състоянието на съюза“ във вторник, той не привежда в действие силните политики, които да се заемат с дълга, рушащата се инфраструктура и лошото обществено образование.

Да се хвърля вината върху безизходицата в Конгреса не е стратегия, а извинение. Обама беше избран, за да направи така, че правителството отново да заработи. Ако той не може да го постигне, трябва да опита някой друг.

Подобни критики могат да се отправят и към външната политика на Обама. Той породи надежди у дома и в чужбина, защото предложи да реши наболелите проблеми като палестинския въпрос. В действителност той се провали. Афганистанската му политика е пълна каша и това е великодушна оценка. Нужно е в своята кампания Обама да обясни как ще поведе Америка, оставяйки назад старите лозунги и политики за запазване на статуквото, към епоха на истинско национално съживяване.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.