Ислямисти искат власт в Холандия

Правда.ру

Демонстрация на ислямисти в Холандия. Снимка: ЕПА/БТА

Очертава се ислямска организация за пръв път да участва в избори, организирани в Европа. Партията „За мюсюлманска Холандия“ разчита да влезе в парламента още през 2015 г. и кралството да стане първата европейска държава с ислямисти в законодателния орган. Същевременно обаче в Страната на лалетата се засилват ултрадесните нагласи.

Програмата на тази партия не оставя място за съмнения в насоката й. На първо място, в нея могат да членуват само мюсюлмани. Поставените цели включват борба срещу абортите, хомосексуализма, обидите към религията и религиозните текстове, дискриминацията от всички видове. Предлага се да бъдат забранени всички наркотици, включително леките. А висш орган на властта в Холандия да стане шурата (ислямският съвет).

Не допускат съмнения и намеренията й във външната политика. Активистите от „мюсюлманска Холандия“ настояват страната да спре подкрепата за Израел, холандските войски да бъдат изтеглени от Афганистан и от Ирак, а Турция – час по-скоро приета в Евросъюза. Партийците вече прокарват идеите си чрез общинари в градските управи на Амстердам и Ротердам. В най-големите холандски градове живеят доста мюсюлмани, тъй че „мюсюлманска Холандия“ вече има и солиден електорат.

Някои от исканията й се споделят и от консервативни холандци (все още има и такива). Мнозина местни жители не харесват сравнително свободната продажба на марихуана, еднополовите бракове, кварталите „с червени фенери“ – общо взето, всичко, с което е прочута днешна Холандия. Но темата за дискриминацията и обидите срещу религиозни текстове е вече нещо твърде деликатно. А перспективите за живот под властта на шурата и по законите на шериата едва ли хвърлят във възторг коренното население.

Какви са шансовете на ислямистите за влизане в парламента? Бариерата на изборите за Генерални щати е 5 процента. Последователите на исляма в страната са към един милион (от общо 16), или над 6 на сто. Никак не е сигурно, че всички правоверни ще хукнат да гласуват „За мюсюлманска Холандия“. Знаково събитие обаче е дори самото й участие в изборите: никога досега ислямистка партия не е „щурмувала“ парламента на европейска държава. А после може всичко да се случи – мюсюлманските семейства се славят с висока раждаемост. И не е далеч часът, когато ислямистите ще грабнат и властта (ако не им се попречи).

Как тъй в една от най-старите световни демокрации изобщо се заговори за ислямска шура? Холандците за пръв път се срещат с мюсюлмани още в края на 16-и и началото на 17-и век, щом започват да завоюват огромна Индонезия – предимно мюсюлманска страна. Извозват част от жителите й в Южна Америка, в холандската колония Суринам. След Втората световна война Индонезия получава независимост. А в началото на 60-те адепти на исляма се появяват и в самата Холандия.

Преди половин век Европа се сблъсква с недостиг на неквалифицирана работна ръка. Много държави, включително Холандия, се престрашават да поканят имигранти от азиатски и африкански страни. В началото на 60-те на холандска земя започват да пристигат пришълци от Турция и Мароко. Десет години по-късно в кралството се преселват стотици хиляди жители на Суринам, включително мохамедани с индонезийски корени. После идват кюрди, афганистанци, албанци, босненски мюсюлмани и хора от различни арабски страни.

В средата на 70-те самото правителство започва да финансира строежа на джамии и молитвени домове. В резултат на което само джамиите с минарета в днешна Холандия са над 400. Наред с това християнските църкви западат, затварят се и на този фон множащите се джамии особено бият на очи. Нещо повече, от средата на 70-те имигрантите имат право да отварят училища с обучение на родния си език. Лесно се досещаме на какво често учат децата там. Затова напоследък властите ограничават самостоятелността на подобни заведения. В страната обаче все още действат почти 30 частни ислямски училища.

Правителството дълги години насърчава с всички средства създаването на ислямски организации. През 90-те е учредена Холандската ислямска федерация, обединила организациите на трите най-големи мюсюлмански общности – мароканската, турската и индонезийско-суринамската. После възникват още три организации; всички повеждат борба за лидерство и подялба на паството. Има и джамии извън техния контрол, където често се пропагандира радикалният ислям.

През 2003 г. властите в Хага разрешават дейността на Арабската европейска лига. Шефът на холандския й филиал Джамил Джауад веднага заявява, че Израел трябва да бъде унищожен. И настоява самата Холандия да признае арабския и турския за държавни езици, да въведе мюсюлманските празници. През 2008 г. жителите на Ротердам избират за кмет мароканеца Ахмед Абуталеб. Той не е замесен в никаква ислямистка пропаганда, но всичко това плаши кореняците холандци.

Всъщност има защо. През 2004 г. роден в Холандия човек от мароканско потекло убива режисьора Тео ван Гог, снимал филм за тежкото положение на жените в мюсюлманския свят. Две години преди това загива лидерът на ултрадясната партия „Листа Пим Фортаун“ – самият Фортаун, проповядвал пълна забрана на имиграцията от мюсюлмански страни. Макар извършено от кореняк холандец, престъплението все пак хвърля сянка върху мюсюлманската общност.

Основен противник на ислямистите в парламентарните избори след три години ще бъде Партията на свободата начело с Герт Вилдерс. Тази политическа сила за пръв път влезе в Генералните щати през 2006 г. и получи 9 места. След четири години тя вече събра над 15 процента от гласовете в Холандия и днес има 24 мандата в парламента. До голяма степен благодарение на „свободните“ бе приет закон, забранил носенето на хиджаб в учебните заведения.

Стане ли дума за мюсюлмани, Вилдерс (който впрочем има четвърт индонезийска кръв) никога не си подбира думите. „Има умерени мюсюлмани и мнозина мюсюлмани на Запад са граждани, спазващи закона. Няма обаче такова нещо като „умерен ислям“. Ислямът е тоталитарна идеология. Аз бих изгонил от страната пророк Мохамед, ако той живееше в наши дни. Казвам ви: спрете незабавно мюсюлманската имиграция. Ако не спрем имиграцията заради политическа коректност, ще изгубим Европа“. Позиция, която намира все повече привърженици.

Мюсюлманската общност (и не само тя) неведнъж се е опитвала да изправи Вилдерс пред съда. За пръв път – през 2008 г. заради филма „Фитна“, в който политикът сравни исляма с нацизма, а Корана – с „Майн кампф“. Не бе открит обаче подходящ член в наказателния кодекс. След година започна нов процес – Вилдерс бе обвинен, че разпалва междуетническа вражда. Процедурата се проточи година и половина, но в крайна сметка политикът бе оправдан.

„Мултикултурализмът се провали. Холандците вече не се чувстват у дома си в собствената си страна“, заяви миналата година вече не Вилдерс, а далеч по-умереният холандски вицепремиер Максим Верхаген. Присъствието на открито ислямистка партия на политическия небосклон в Холандия всъщност потвърждава извода му. Дори да получи три процента на изборите и не успее да влезе в парламента, това все пак ще е страхотен успех. И крайно сериозно предупреждение за холандското общество.

Безспорно обаче участието на партия „За мюсюлманска Холандия“ в изборите ще осигури допълнителни гласове на Вилдерс и неговата Партия на свободата. Дори може да ги изтласка на първа позиция. А и другите партии рязко ще свият надясно. Консерватори, либерали, социалисти или „зелени“, те не очакват нищо добро от властта на шурата. Нещата впрочем вече са тръгнали в тази посока. Някои пришълци от мюсюлмански държави също не си падат по шериатските закони. Стотици хиляди от тях вече са изцяло интегрирани в холандското общество.

При всяко положение призракът на ислямизма витае вече в Холандия и този път не е изникнал отдолу, а се надвесва и тегне отгоре – от голямата политика.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.