Ангелите на Касиел вярват, че няма невъзможни неща

Ивайло, Силвия и Иво от „Star Machine” следват собствения си път и не се плашат от рейтинги и класации

Силвия Станоева. Снимка: личен архив

Те са млади, различни и талантливи. Във вените им тече театър вместо кръв. Готови са да направят невъзможното, за да влязат в образ. Учат се да оставят себе си зад сцената. Да искат, без да бъдат капризни. Да не се поддават на дребните изкушения. „Няма да им е лесен пътят на тези тримата”, казва актрисата Касиел Ноа Ашер. Броени дни преди големия финал на първото актьорско риалити в България „Star Machine”, ви представяме трима от участниците – Ивайло, Силвия и Иво от Ангелите на Касиел.

Ивайло Спасимиров. Снимка: Star Machine

През последните два месеца петнайсет момичета и момчета демонстрираха таланта и актьорските си умения в ефира на TV7, напътствани от Касиел Ноа Ашер, Марий Росен, Стоян Алексиев, Валери Йорданов. Всеки от тях се изявява като ментор на петима от участниците, разделени в отбори – „Ангелите на Касиел“, „Петте димящи дула на Валери и Стоян“ и „Бандата на Марий“. Участниците пресъздават откъси от филмови класики, превъплъщават се в клошари в софийските подлези и играят на сцена пред телевизионните камери. Оценяват ги зрителите и и четиричленно жури в състав Любен Чаталов, Диана Добрева, Валентин Танев и Биляна Траянова.

Иво Желев. Снимка: Star Machine

На 5-и февруари ще бъде обявен победителят в предаването, избран чрез гласуване с sms-и. Наградата определено си заслужава – двугодишно обучение във Филмовата академия на Ню Йорк. Дори и да не се класират първи обаче Ивайло, Силвия и Иво няма да съжаляват. Защото понякога върхът не е толкова важен, колкото камъчетата, през които си минал, по пътя към него.

Ивайло Спасимиров е на 26 години, роден е в Русе. Завършил е НАТФИЗ, а от няколко години играе в Ловешкия театър. „Ивайло за мен е английски тип актьор, от най-добрите. Той има странни логически пътища, изненадва ме в начина, по който репетира. Той е много центриран, а по българските ширини рядко се срещат такива актьори”, казва Касиел.

Касиел Ноа Ашер. Снимка: Star Machine

Силвия Станоева е на 23 години, от Варна. След като завършва актьорско майсторство в Театралната академия, записва поп и джаз пеене в консерваторията. Касиел я определя като почтена, изключително талантлива и много интуитивна. „Силвия няма спирачки, няма срам, няма задръжки. Когато вярва. Мисля, че тепърва й предстоят големи предизвикателства и тя ще смае част от света с играта и уникалния си глас”, смята Касиел, която по принцип рядко харесва жени и трудно работи с тях.

Иво Желев е на 25, също е учил в НАТФИЗ, само че куклен театър. Роден е в Стара Загора, където от малък играе в местна театрална студия. В момента работи като барман.  „Ужасно ценен със съмненията към таланта си, този човек не стига лесно до ролята. Но го прави с изключителна настойчивост, чисто джедайска настройка да дълбае, за да вкара героя и нещата, които не разбира …да изостави себе си, някъде зад входа на репетиционната – казва Касиел. –  При него през цялото време се борят абсолютното зло и абсолютното добро, абсолютното смирение и противостояние. Може да си сменя лицата като хамелеон”.

За времето, в което са работили заедно, Касиел се е опитала да даде и на тримата онова, което е мечтала да получи от своите учители. „Те имат огромен заряд от енергия, талант, възможности, фантазия, смелост, сила. От толкова подаръци от Господ на тях ще им е ужасно трудно. Защото масовият вкус обича лесно смилаемата храна, полуфабрикатът, а тези трима човека не са полуфабрикат, те са гурме”.

– Повече от два месеца сте в „Star Machine”. Отговори ли на очакванията ви случващото се в предаването?

Ивайло: Доста по-хаотично е, отколкото си представях. Много е объркано – театър, телевизия и кино в едно. Аз лично нямах някакви представи конкретно какво ще бъде, но се оказа, че не е имало и нужда. Добива се опит, колкото и да си снимал преди това и да си играл в театър. Трябва да се правят много работи за малко време, постоянно си пред камера, два месеца нон-стоп снимки, това си е все едно снимаш филм.

Силвия:  Преди много се плашех от подобни риалитита, въпреки че съм се явявала на „Екс Фактор” и „Гласът на България”, защото обикновено към теб винаги има някаква унищожителна критика. Но, попадайки в това риалити, първо, научих страшно много неща от работата с Касиел, второ, преодолях много граници в себе си.

Иво: Нямах кой знае каква представа за това какво би могло да бъде, а по-скоро затова какво бих могъл да дам. В самото начало бях много мотивиран да дам най-доброто от себе си заради цялата еуфория, с която тръгна това шоу. Казах си да, важно е и ще ми помогне супер много в това, което искам да правя. Но постепенно виждаш как някакви хора ги хваща инерцията – някакви рутинни позички, лица, мързел се появява, а няма време. А аз оставам със същата нагласа, да давам максималното от себе си, не се превръщам в рутинист.

– Наградата ли беше нещото, което ви накара да се явите на кастинг за предаването?

Ивайло: Не аз отидох, за да се запозная с режисьори или по-точно – те да се запознаят с мен. И евентуално след това да имам още повече работа.

Силвия: Аз точно преди да разбера за кастинга и да се подготвя за една седмица за него, бях решила, че вече имам нужда от някакъв проект, в който да си излея всичките неща, които съм научила.  Отидох с нагласата, че искам да участвам и че искам да спечеля този кастинг.

Иво: Никога не съм се състезавал за награда, не ми е особено важно. От предишния си опит знам, че наградата не е наградата, ами преживяването, пътят. На върха на планината ти е все тая, много по важни са всичките малки камъчета, през които минаваш, те те изграждат.

„Пълно затъмнение“ на сцената на Star Machine. Ивайло и Иво в ролите на Рембо и Верлен. Снимка: Star Machine

– Как се изгражда образ, на който публиката да повярва?

Ивайло: Трябва да се поставиш в условията и обстоятелствата на този човек. Аз лично изхождам от себе си и си намирам някакви мои неща – жестове, начин на мислене, поведение. Да поставиш себе си в такива условия, че си такъв човек, какъвто е образът, и че са му се случили невероятни неща и че има особени желания, и да нямаш комплекси, да не се притесняваш, че си различен.

Силвия: Мисля, че също е важно да можеш да приближиш не персонажа и неговите средства, а по-скоро проблема. Защото ако проблемът не достига до твоята душичка, няма как да стане. И другото нещо е, че обикновено винаги има една дума, това, на което аз казвам ключ, който е много важно да намериш или да има кой да ти го покаже по подходящия начин в точното време.

Иво: Най-трудното е да повярваш в тоя човек и в неговата кауза. Аз много обичам да защитавам каузи и тогава ми е ОК. Ако е плосък героят, без кауза, такъв, дето си стои… не ми е много интересно. Ако е травестит, искам да знам за какво му е мъчно. Ако е аутист – да знам какво голямо предизвикателство е да излезе навън, в нашия свят. Ако е някакъв изкривен рецидивист, както е Алекс в „Портокал с часовников механизъм”, да проникна в неговата кауза, да му повярвам. Ако аз повярвам в героя, и публиката ще повярва на мен..

– Какво научихте от Касиел досега?

Силвия: Война. Да правим война. Да се борим.

Ивайло: Не знам дали е от нея, или от формата, или от това, което се случва в момента… Преди и аз много обичах да мисля, но сега се научих да се появя и директно да почвам. Винаги съм имал съпротива срещу някакви задачи, първо трябва да ги обмисля, да ги преценя, да намеря логиката и тогава да се опитвам да ги правя. Това го преодолях. Касиел ме кара да се хвърлям безрасъдно в неочаквани задачи.

Иво: Да не се страхувам. Нито от себе си, нито от другите. Това е много важно. Да зная, че моето мнение не е меродавно, мога да рискувам във всеки един момент и това те прави един много пластичен характер, който е готов да бъде острие и да бъде чук в зависимост от ситуацията.

– Изненадахте ли се от себе си в някакъв момент?

Ивайло: Аз си се харесах, по-скоро.

Иво: На мен всеки път ми е изненада, никога не съм бил в подобна среда и в подобна ситуация. И всеки път ми е „What the fuck?!?”…

Силвия: Малко се изненадах, защото преди това си мислех, че хиляди обстоятелства могат да попречат на някакви готини неща да се случат. Докато още в началото Касиел каза, че нищо не може да попречи. Дори да има нещо лошо с осветлението, или с костюма, или каквото и да било, ако ти просто искаш да го направиш и си се подготвил, значи можеш. Трябва да го пожелаеш, и с вяра и бачкане да си придвижиш желанието.

Иво: Това с искането е много готино. Не е маниерното искане и капризничене, но аз се научавам да искам. И оттам идват и изненадите. Искам да направя това нещо и аз ставам двигателят, не съм болтче. Да дърпаш нещо да се случва, да провокираш. Не съм бил пасивен никога, по-скоро хаотичен. А сега конкретно искам да съм актьор. И това не е капризничене. Защото съм си го извоювал, защото съм се изпотил много. Касиел много хубаво иска. Мои колеги в академията, ако искат нещо, то е обикновено такова, актьорско маниерничене – ако е букет, да е със сто рози, ако са шоколадови бонбони, да бъдат „Моцарт”. И си мислят,че това ще им направи ролята. Не, нека си бъдат просто „бонбони”, Но не случайни,а важни за героя ..да докажа,че е нужно да ги има,да си ги извоювам. Това не е каприз.

Мюзикъл на сцената на „Star Machine“. Силвия в изпълнение на „I Gotcha“ от „Liza with Z“, партнират Иво и Калин. Снимка: Star Machine

– Като че ли публиката изключително много се радва, когато от сцената се разнасят обиди, псувни, битовизми, неща, които така или иначе са навсякъде в ежедневието?Иво: Точно защото го гледаш всеки ден, ти най-лесно реагираш. Това е – по-най късия път да се случват нещата. Аз се убеждавам в това, че хората  обичат лесния път. А публиката в салона харесва всички и на всички се радва. Това е платената публика (смее се).
Силвия: Когато влязохме във формата, Касиел ни каза: „Хайде, отидете и събудете този заспал народ”. И сега ефектът е, когато ние правим крайни неща, се оказа, че тия неща не им харесват много и ги плашат. Докато – а, някой излязъл там с голяма коса и цици отпред, и те – ааа, забавно, това не ме притеснява, забавно ми е, комфортно.

Честно казано мисля, че хората въобще не се интересуват от професията, от сложностите, от изкуството, как се справяме, как дълбаем… Дори не се интересуват много-много от това дали някой добре се е справил актьорски. Те гледат чисто външно на нещата, вече го забелязвам – кой е красив, кой малко повече е повикал на сцената, кой е с някакъв грим, кой е барби. Хората се интересуват и от клюки, а не толкова от нашите актьорски качества. Публиката най-много се изкефи на едно мое изпълнение, в което аз нареждам един мъж и го обиждам с всякакви псувни. Получих много коментари за това. После, когато имах по-сериозни откъси, като един много сериозен монолог, който мисля, направих добре, хората се стряскат и се отдръпват.

Ивайло: Има и готини хора, които оценяват хубавите неща.

Иво: Най-готиното е, че всеки от нас има кой да го обича. Нашите колеги много се влияят от мнения, много се вълнуват от рейтинга. Стават зависими от неработещата машина в случая. Щото не знаем недостатъците на апарата. За тях е важна класацията, резултатът, дали ще имаш повече приятели в фейсбук, дали ще пишат за теб в жълтата преса. За мен е важно, че едни и същи хора всеки ден ми казват, че ме обичат и ме подкрепят, намират време да ми направят малки жестове на внимание, за които съм им много благодарен. Това ме мотивира да отида и да правя крайни неща. Имах възможност да играя любимите си хора, играх Дъстин Хофман, Леонардо Дикаприо, Джак Никълсън… По мой си начин, не съм ги имитирал, но и те не са имитирали някой, така че сме в една и съща линия с тях, аз проявих желание, а те индиректно ме приобщиха към обществото си.http://www.youtube.com/watch?v=XUVRWshDUPE&feature=youtu.be

– Как ви се струва журито на предаването, обективно ли е?

Ивайло:  Забелязал съм, че при по-рейтинговите предавания и риалитита, журито постоянно говори за участниците колко са прекрасни, страхотни и как са най-талантливите хора на света. Нещо, което не се случва при нас. И според мен журито трябва постоянно да ни хвали, за да може и хората да ни харесват. Защото зрителите гледат някого, и чуват как четирима души го плюят и казват колко е зле, и как трябва още и още, и още, те автоматично спират да харесват този човек, защото са чули капацитетите да казват, че е зле. Според мен затова журито не се дръжи адекватно, трябва само да ни хвали и да сме супер, и тук-там за цвят да казва – ей тук можеше да си малко по-добре.

Силвия: Аз от журито очаквах по-конкретни неща. Коментарите им обикновено са: „Беше по-добре на репетицията, ти можеш още, беше добре, но нещо сякаш липсваше”. Безкрайно непрактични неща. Какво мога да науча аз от тоя коментар и каква бележка да си взема? И журито оставя  впечатлението, че тук е плюс, там – минус. Но Диана Добрева, кой каквото ще да говори, според мен даваше най-адекватните оценки на самия лайф.

Иво: Те са жури, защото накланят везната. Но как да им се довериш, след като те не стават свидетели на нашите търсения. Ние репетираме много, много, много, те идват на генерална репетиция, не са запознати с това, което правим. Нещата, които Вальо Танев ми казва в гримьорната, са ми много по-полезни от тези, които чувам от него след представяне.

– Какво ще правите след края на предаването?

Ивайло: Аз така или иначе си имам работа, ще ми се да имам още повече след предаването, нали за това сме дошли.

Силвия: Аз сега кандидатствам по една програма, ако успея ще мога една година да уча безплатно съвременни танцови техники, предстои ми дипломиране в консерваторията, мисля си много за чужбина, а пролетта трябва да снимаме нещо с един млад македонски режисьор…

Иво: Ами, след предаването пак ще се съмнявам Ще участвам и в един късометражен филм. Догодина ще кандидатсвам културология или ще си бия камшика на запад.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.