Изборите в САЩ – парите винаги печелят

в. Гардиън

Президентските дебати в Републиканската партия не са за хора със слаби сърца. Миналата седмица в Джаксънвил, Флорида, Рик Санторъм предупреди за „заплаха от разрастване на радикалния ислям“ в Централна и Южна Америка. Нют Гингрич се обяви за седем полета на ден до луната, където частната промишленост може да създаде колония, и потвърди убеждението си, че палестинците са били измислени в края на 70-те години. Мит Ромни заяви, че ако направиш нещата достатъчно трудни за нелегалните, те сами ще се депортират от страната.

Имайки предвид общото състояние на Републиканската партия, подобни коментари в момента не привличат почти никакво внимание. Истината и фактите са само две от многото опции. Основното ядро на партията, в която преобладават противници на Обама, хора, които отричат реалността на климатичните промени и креационистите (които смятат че животът на Земята е създаден от свръхсъщество – бел. ред.), разпространява изопачените си теории и от време на време някой се издига и се появява по радиа и телевизии.

Затова често натрапваната идея, че тези дебати са отговорни за изместването на траекторията на първичните избори, ще бъде обезпокоителна, ако се окаже истина. Трудно е да си представим друга част от западния свят, в който такива дебати биха били възможни извън някоя периферна партия (макар, че периферните партии се разпространяват в момента в Европа). Дебатите въобще не са представителни за американската изключителност и изглеждат по-скоро като ужасна пародия на стереотипите на най-странната американска политика, в които повечето външни наблюдатели вече вярват.

„Онези, които следят ежедневно надпреварата, може би отдавна са изгубили представа колко абсурдна е тя“, отбеляза миналата седмица германското списание „Шпигел“. „Всеки кандидат обича Израел. Всички те обичат Роналд Рейгън. Всеки обича съпругата си, родена първа дама, по редица причини“.

Добрата новина е, с изключение на оттеглянето на Пери, че дебатите не са главна тема. Лошата новина е, че истински решаващият елемент е нещо, което остава още по-встрани от полезрението: пари. Много пари.

Но и това не е новина. След решението на Върховния съд от 2010 г., който разреши неограничено финансиране на предизборната кампания от корпорации и съюзи, влиянието на парите започна да се усеща още повече. Освен това дарителите могат да останат анонимни. Организациите, които се възползват от новия закон, са известни като супер политически комитети за действие. Дори и в тази начална фаза на президентските избори проличава потенциалът им да диктуват резултатите от надпреварата.

През цялата 2008 г. отделни лица, партии и други групировки похарчиха 168,8 милиона долара само за президентските избори. Тази година, само кандидатите на Републиканската партия, където гласуването започна преди по-малко от месец, политическите комитети обявиха разходи за почти 40 милиона долара. При изборите през 2008 г., разходите се удвоиха в сравнение с 2004 г. Тази година според наблюдатели парите, похарчени само за телевизионни реклами, ще скочат с около 80 процента в сравнение с изборите преди четири години.

Парите в американската политика винаги са били очевидната, но премълчавана истина. Сега Върховният съд даде повече възможности и поиска от нас да забравим гледката и миризмата. Единственото истинско ограничение е, че не трябва да има координиране между кандидата и супер политическия комитет за действие. На практика, това е съвсем малко повече от смокинов лист. Преди няколко седмици, една от рекламите, спонсорирана от политическия комитет, който подкрепя Гингрич, беше разкритикувана заради многобройните си безсрамни неточности.

По време на кампанията си в Орландо, Гингрич заяви пред привържениците си: „Призовавам този политически комитет, не мога да координирам с тях и не мога да общувам с тях директно, но мога да говоря като гражданин, както говоря с вас, призовавам ги или да поправят всяка грешка, или да махнат цялото видео“, заяви той.

Ромни е не по-малко компрометиран. Основният човек, който до неотдавна набираше средства за кампанията, както и политическият директор на кампанията му работят за главния супер политически комитет, който го подкрепя, създаден с помощта на чек за един милион долара от бивш бизнес партньор. „Законовото изискване за „некоординиране“ прилича на дамски прашки, тънки като жичка“, писа неотдавна Тимъти Игън във вестник „Ню Йорк таймс“. „Всеки координира“, подчерта той.

Само парите не могат да гарантират успех. Санторъм похарчи около 74 цента на гласоподавател в Айова и спечели с малко болшинство, Пери похарчи около 358 долара за глас и излезе едва четвърти. Представянията по време на дебатите, позициите в политиката, личните истории и съветниците също играят роля. Преди два месеца издигането на Гингрич в Айова спря след като политическият комитет на Ромни наля милиони долари в рекламна кампания срещу него. Преднината на Ромни в Южна Каролина бе осуетена по подобен начин, след като политическият комитет на Гингрич инжектира няколко милиона долара.

Това не е партийно пристрастна позиция. Почти две трети от американците смятат, че правителството трябва да ограничи отделните дарения. Влиянието на парите на това ниво корумпира политическата култура и обяснява дълбочината на цинизма, отдалечаването и недоверието, което в момента изпитват американците към своите политици.

Тенденцията към олигархия в държавата вече е ясна. В Конгреса има 250 милионери. Средно всеки един от тях има нетно лично богатство в размер на 891,506 долара, девет пъти повече в сравнение с типичното американско семейство. Около 11 процента от членовете на Конгреса, включително 34 републиканци и 23 демократи, са в класация на 1-я процент най-богати хора в САЩ. И всичко е това – преди да стигнем до Ромни, чието лично богатство е двойно по-голямо от това на последните осем президенти взети заедно. Всичко това би било проблем при и в най-благоприятната ситуация, но в период на все по-големи неравенства е отблъскващо.

Въпросът не е в класова завист, омразата към богатите защото са богати, а в класовите интереси – в утвърждаване на предимствата на привилегированите над останалите. Проблемът не е личен, а системен. При сегашната обстановка това означава, че група от богати бизнесмени ще решават кои богати хора в Конгреса да кажат на бедните какво не могат да имат, защото времената са трудни. И освен ако решението на Върховния съд не бъде отменено, по този въпрос не може да се направи почти нищо.

Миналата седмица в надпреварата за сената в Масачузетс представителят на Републиканската партия и вероятния му демократичен претендент подписаха споразумение, с което поеха ангажимент да не използват парите на трета страна. Проблемът е, че споразумението е напълно неприложимо. Вече най-малко една прорепубликанска група отказва да се ангажира.

Омаловажаването на централната роля на парите за момента просто купува илюзията за представителна демокрация, в която идеите, характерът и стратегията са най-важни, докато други всъщност купуват кандидати и достъп до власт. Резултатът е пародия. Смокиново листо, прашка – назовете както искате оскъдното парцалче, с която се прикрива истината. Императорът е гол. За когото и да гласувате, парите винаги печелят.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.