Идеи и лидери са нужни на руските протести

в. Московские новости

Путин, махай се
Активисти на движението „Солидарност“ монтираха голям билборд с надпис „Путин, върви си!“ на сграда срещу Кремъл. Снимка: Павел Елизаров

Лидери, идеология, организация, символи и социална среда – ето основните съставки, поддържащи живота в колективните политически акции. В края на седмицата предстои поредният митинг за честни избори, на който опозицията отново планира да събере рекорден брой участници за Русия от времето след Елцин.

Скептиците напомнят за „ефекта на руската салата“ (популярно в Русия мнение, според което празничните гуляи често променят радикално хорските нагласи), държавниците се осланят на студовете, песимистите не виждат ефект от предишните акции – и всички очакват участниците в декемврийските митинги да поизгубят интерес към новото шествие. Според политическите психолози, колективната склонност към политически акции зависи твърде съществено от наличието на обединяващи лидери. Протестиращите обаче все още нямат такива. Поне засега.

По последни данни на центъра ВЦИОМ от края на януари на Владимир Путин гласуват доверие 46 процента от анкетираните, на Дмитрий Медведев – 28 процента, на Генадий Зюганов – 12, а на Владимир Жириновски – 10 на сто. Нито един от лидерите на московската улица за момента не влиза в този списък дори откъм края (под 1 процент събират Сергей Шойгу, Сергей Иванов, Борис Гризлов и Юрий Лужков, но едва ли можем да ги наредим сред новите руски революционери).

Колкото до Михаил Прохоров и Григорий Явлински, общоруското електорално проучване им отрежда рейтинги от по 1 до 4 процента. Анкета сред участници в протеста на булевард „Сахаров“ от 24 януари отчете по-високи показатели. Митингуваща Москва подкрепя тези политици доста по-силно от онази Москва и онази Русия, които не митингуват: двамата лидери си поделят първото място по популярност (макар и със скромните 17 на сто). Следват Генадий Зюганов и Сергей Миронов (съответно с 9 и 8 процента).

Липсва също тъй идеология, която да обедини протестиращите. Засега организаторите успяват да осигурят единствено организационния и символичния компонент от поддържането на интереса към масовите протести. Всеки участник например може да привлича нови (активно се използва по-специално изпитаната тактика под надслов „Разкажи на петима“). Дори се организират конкурси за креативни плакати и протестни арт инсталации – така се насърчава приносът на участниците в общото движение.

Като твърде благодатна група в този смисъл се очертават младите образовани и творчески ориентирани жители на двете столици (бившата столица на империята Санкт Петербург неофициално е наричан и днес втора столица на Русия). 62 на сто от участниците в протестните акции са между 18 и 44 години, 70 процента имат висше образование.

Активистите включват в проявите своя собствен социален кръг – приятели и познати. Това засилва общественя контрол и подкрепата за участието. Протестите обаче все още са затворени в рамките на една социална група – онази същата, в която са се зародили. Опитите да бъдат „заразени“ с тях и други слоеве от населението остават безуспешни засега. Вероятно ще останат такива и в бъдеще. Защото се използват поведенчески стереотипи, характерни само за една група, а обединяването на различни групи е невъзможно – липсват лидери, липсват идеи, способни да ги сплотят.

През декември на улицата излязоха хора, неучаствали дотогава в политическия протест – средната класа в Русия. Образованото, сравнително заможно население на двете столици се озова за пореден път без представителство в органите на властта и сметна, че не бива да стои в анабиоза и занапред.

Изключването на Григорий Явлински от президентската надпревара отново поставя тези хора пред избор. Мнозина интелигенти, привърженици на социалистите от западноевропейски тип, както е най-подходящо да определим електората на „Яблоко“ (Явлински е основател и член на ръководството на тази извънпарламентарна либерална партия), пак ще трябва да избират между една псевдосправедливост (комунистите и партия „Справедлива Русия“) и псевдопостсправедливото дело (намек за кандидат-президента Михаил Прохоров – руски милиардер, оглавявал известно време извънпарламентарната десноцентристка партия „Правое дело“ – в превод справедливо или дясно дело).

А да не забравяме и въпроса с колко тура ще изберем бъдещия президент, известен на всички. Не е тайна, че днешният премиер наистина има подкрепата на повечето жители на страната (дори на тези, които не само използват социалните мрежи, но и дисциплинирано гласуват на избори). Не е голяма интрига кой точно ще спечели. Въпросът е само на кой тур.

Иронията в случая е там, че независимо от наистина голямата и неподправена подкрепа за този политик е по-изгодно да спечели на втория тур. Ще припомним политическата активизация на столичната средна класа (ефектът на столицата неведнъж е играл водеща роля за глобални промени на курса в Русия), намалялото доверие към изборите като институция (след декемврийските митинги всеки четвърти жител на страната твърди, че вече няма толкова доверие в изборни резултати), продължаващата икономическа нестабилност в света – на този фон за предпочитане е не бързата, а трайната победа.

И тъкмо една победа във втория тур може осезаемо да намали съмненията в честността на изборите. При това повечето анкетирани заявяват, че ще гласуват именно за Владимир Путин, ако все пак има втори тур (49 до 52 на сто според името на другия кандидат). Две трети впрочем са убедени, че той ще спечели още в първия тур.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.