Гняв и мизерия обединяват бивши врагове в Босна

Асошиейтед прес

Те бяха яростни врагове на противоположни страни на фронтовата линия по време на ужасите на босненската война. Сега една от страните помага на другата в акт на някога немислима щедрост. През 2010 г. войниците над 35 години бяха пенсионирани, тъй като Босна се опита да подмлади армията си. Но пенсиите не пристигнаха и стотици изпаднаха в бедност.

Славко Рашевич, сръбски ветеран, бе един от тях. Нещата станаха толкова зле, че той бе принуден да краде електричество от къщата на съседите, защото не можеше да си плати сметките за ток. Той дори не можеше да покрие разходите за автобус, за да могат трите му деца да ходят на училище. И тогава, когато той трябваше да каже на 17-годишната си дъщеря, че тя трябва да отпадне от училище, той получи неочаквана новина.

Бошнячки и хърватски войници, които започнаха да получават специални помощи, се обединиха, за да създадат фонд за техните по-малко щастливи бивши врагове сърби, предоставяйки по 5 евро всеки за фонд за сръбските ветерани. Този месец Рашевич бе посочен от сръбските ветерани като този, който ще получи първата помощ. Вместо да разделят първата помощ от около 5 000 евро на стотици, сърбите решиха, че намиращите се в най-отчаяно положение, трябва да получат по-сериозна сума пари. Неговото семейство и още едно друго ще получат по повече от 500 евро, докато други 55 мизерстващи сърби ще получат около 60 евро всеки.

Големи благодарности на хората от другата страна, каза той, говорейки за бившите си врагове. Това е последният пример за това как бивши врагове се сближават в страна, все още осакатена от наследството на най-ужасното кръвопролитие след Втората световна война в Европа.
Бошняци, хървати и сърби се обединиха в железничарските стачки и сега служат заедно в армията. Но за пръв път хора от едната страна бръкват в джобовете си, за да помогнат на другата. Рашевич се присъединява към босненската сръбска армия преди 20 години, за да се бори с бошнячките и хърватските си врагове във война, която уби 100 000 души и превърна почти 2 милиона души, включително и него, в бежанци.

Насилието приключи с мирно споразумение през 1995 г., което раздели някога мултиетническата нация в две етнически мини държави – Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватска федерация. Едно десетилетие по-късно трите етнически армии от времето на войната се сляха в една. Като професионален войник Рашевич започна да споделя една казарма с бившите си врагове. Това бе основна стъпка към помирение в страна, която все още се бори с етническото недоверие и е поддържана като едно цяло от международен администратор.

През 2010 г. парламентът застави войниците над 35 години да се пенсионират, но не предвиди пенсионни фондове в бюджета за тази година. След това шестте партии, които спечелиха националните избори, не можаха да сформират правителство заради споровете за това коя етническа група кое министерство да ръководи и страната е без ръководство оттогава. Без правителство няма бюджет и пенсии за пенсионираните ветерани.

Притиснато от протестите на ветерани, правителството на Мюсюлманско-хърватската федерация се съгласи да плаща по 160 евро месечно от своя бюджет на пенсионирани войници, живеещи на тяхна територия, докато бюджетът не бъде приет. Република Сръбска обаче отказа да направи същото за ветераните, които живеят там.

Гневът от това как политиците третират ветераните породи вълна от солидарност сред бившите врагове в страната с 30 процента безработица. След като първият транш стигна до сметките през януари, бошняци и хървати ветерани започнаха да събират дарения и прехвърлиха парите на сръбския ветеран Раде Джелетович, който отговаря за разпределението на парите. Това бе шок, заяви Джелетович за кампанията. Ние стреляхме едни по други по време на войната, а сега това идва от тях.

В Горажде, от другата страна на етническата граница, бошнякът Сенад Хубиер е изненадан от това как политиците несъзнателно допринасят за етническото помирение. Когато бяхме на 16 години политиците ни даваха оръжие и ни заставяха да се убиваме един друг. Сега тяхното невежество ни кара да си помагаме едни на други, казва той.

По време на войната Хубиер не би могъл да си представи, че един ден може да стъпи в близкия град Рогатица с предимно сръбско население. Сега той кара колата си през този град, когато отива в Сараево на протест срещу правителството заедно със сръбските ветерани. Ветеранът Нихат Грабовица, който е бошняк, гледа с насмешка иронията на историята. Сега помагам на хората, които стреляха по мен, за да могат да нахранят децата си, казва той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.