www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
понеделник, 22 септември 2014
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Реабилитираният Фридрих Велики

3 Февруари 2012

 

Ройтерс

Фридрих Велики. Портрет от Йохан Франке (1763)

По улиците има портрети на Фридрих Велики, книжарниците са пълни с негови биографии, в токшоута се обсъжда наследството му, а производителят на играчки “Щайф” пусна лимитирана серия от малки мечета, които приличат на пруския владетел със синята му униформа и тривърха шапка.

Германците, подготвяйки се да отбележат тази година тържествено 300-годишнината от рождението на Фридрих Велики, вече без притеснение показват, че се гордеят с тази доста спорна личност, а и със самата Прусия, дълго време смятана за олицетворение на възхвалявания от нацистите милитаризъм.

Между 1740 и 1786 г. Фридрих Велики издига Прусия от малка и неплодородна област в могъща европейска сила, водейки войни с добре обучената си, дисциплинирана армия. Той премахва мъченията,насърчава религиозната толерантност и образованието, по негово време процъфтяват изкуствата и науката.

Да се преразгледа представата за толкова важна историческа фигура и то в момент, когато германските политици искат да наложат своя дипломатически и икономически дневен ред в Европа, е важна стъпка за страната, която още определя ролята си в международната политика на 21-ви век. “Когато се сетя за Фридрих Велики и Прусия, мисля и за култура, и за война. Това е нещо, с което можем да се гордеем”, каза Ханс Бирдке, 26-годишен студент в Потсдам. “Мисля, че вече преодоляхме периода, когато се притеснявахме от него”.

Личността на Фридрих Велики е използвана за различни политически цели - от Адолф Хитлер, който черпи от него вдъхновение за военната си експанзия, до съюзниците след Втората световна война, които чрез него искат да смажат германския национализъм. Но сега германците започнаха да гледат на Фридрих по по-различен начин, хвалят военните му умения и толерантното му управление, но критикуват безмилостното му отношение при водене на война и недостатъците на характера му.

Берлин и Потсдам, резиденцията на пруските крале, тази година планират около 150 изложби, концерти, филмови прожекции и семинари. Германски политици с радост говорят за него, дори го възхваляват. Миналата седмица в речта по случай годишнината президентът Кристиан Вулф говори за “толерантната политика в областта на имиграцията” на Фридрих Велики и каза, че Прусия е приемала както хугеноти, така и католици, и мюсюлмани.

“Дори тази откритост да е била по икономически подбуди, тя е неразривно свързана с най-ценната мисъл от неговите млади години: “Всеки има право да отиде на небето по свой начин”, заяви Вулф, цитирайки един от най-известните афоризми на Фридрих Велики.

Германия обаче не е единствената страна в Европа, която в наши дни се опитва да използва за политически цели спомена за някоя историческа фигура. Във Франция политически партии си оспорваха Жана д’Арк, чиято 600-годишнина също бе отбелязана тази година. Френският крайнодесен Национален фронт, който отдавна използва Жана за свой символ, нападна партията на президента Никола Саркози, че се опитва да си я присвои заради предстоящите тази година избори.

МАНИПУЛАЦИИТЕ НА НАЦИСТИТЕ

“Новото при тази годишнина е, че за първи път никой не трябва да се страхува от нея - нито тук, нито в чужбина”, каза Тилман Бендиковски, автор на нова биографична книга за владетеля. “Фридрих Велики вече не е политическа фигура и няма никаква връзка с германския национализъм”, каза той за Ройтерс. Нацистите най-силно са манипулирали образа на пруския крал, казват историци, като са използвали качествата му на военначалник и са го превърнали в национален герой.

Вдъхновявало ги е умението му да изтръгва победа, дори когато всички мислели, че поражението е неизбежно. Някои казват, че през последните седмици на войната Хитлер водел задочни разговори с портрета на Фридрих Велики в бункера си в Берлин. По ирония на съдбата през 1944 г. именно пруски аристократи застават начело на атентата срещу Хитлер, който е австриец.

И въпреки че изградената от Фридрих Велики Прусия поставя основите на обединението на Германия от 1871 г., все още се спори за “германското самосъзнание” на краля. Основният език, на който говорел, бил френският и той е свързан повече с френското Просвещение, отколкото с германския Романтизъм. “Той не е бил германец, а прусак. Използвал е думата “Vaterland” (Отечество, родина - бел. прев.), имайки предвид Прусия”, каза за Ройтерс историкът Йоханес Куниш.

“Хората от Бавария и Рейнската област нямат този афинитет към него, като живеещите в земите на някогашна Прусия (основно земите около Берлин)”, каза той, но допълни, че тази година рождението му ще се празнува в цяла Германия. Реакцията срещу възхваляването му от нацистите бе много сурова. След войната Прусия е свързвана със сляпата дисциплина, довела до възхода на Хитлер, и Фридрих Велики е превърнат в злодей.

Когато през 1947 г. съюзниците премахват Прусия като германска провинция, те я наричат “символ на милитаризма и реакцията в Германия”. В комунистическата Източна Германия Фридрих Велики също бе отречен. “В училище Фридрих Велики беше доста негативна фигура”, каза Забине Гомберт, петдесетинагодишна продавачка в книжарница в Потсдам. “Посещавахме двореца му, за да видим пример за упадъчност. Сега е съвсем различно. Хората харесват двореца и се отнасят с повече симпатия към Фридрих. Не се притесняваме да показваме интерес към него”.

Последно за Фридрих Велики се заговори по-активно през 1991 г., при пренасянето на тленните му останки в двореца Сан Суси в Потсдам, в присъствието на тогавашния канцлер Хелмут Кол, висши офицери и чуждестранни гости. “Тогава мнозина се опасяваха, че може да се стигне до възраждане на пруските амбиции”, каза Томас Вайсбрих, един от кураторите на изложба в Германския исторически музей в Берлин, посветена на Фридрих Велики. “На това се гледаше с неодобрение, както у нас, така и у някои от съседите ни, включително Полша и Великобритания”, каза той за Ройтерс. “Но това вече е минало. Сега Фридрих Велики е деполитизиран”.

През последните две десетилетия бяха реставрирани десетки музеи, дворци и произведения на изкуството и това помогна на германците да оценят културното значение на Прусия. Но колкото и популярен да е станал Фридрих Велики, малцина биха посъветвали канцлера Ангела Меркел да копира неговото решение на финансовите кризи.

След успешни войни, които обаче довеждат Прусия до ръба на фалита, той нарежда да бъдат събрани всички сребърни монети, претопява ги и сече нови, но с по-ниско съдържание на сребро. “Той е бил най-големият фалшификатор на Прусия… Сигурен съм, че нашият финансов министър няма да направи такова нещо”, каза Бендиковски. “Има някои неща от историята, които няма защо да се учат”, каза той.

БТА





Етикет: ,

 

  1. 1) чичата
    историята си има зародиши, чакащи ембрионалното си развитие






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2014® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com