Аууу, цензура!

Иво Инджев

Откровената глупост, извършена от едно ведомство по парадоксален начин показа гузната съвест и комплексите на българската журналистика. Абсурдното настояване на чиновничка от новосъздадения Специален наказателен съд медиите да й се отчитат какво и как смятат да пишат за дейността на тази институция, за което нейният началник светкавично и публично се извини, отприщи невиждана и нечувана от години храброст в медиите в защитата на свободното слово. Дълго потисканият комплекс изби като петно от срамна болест по снагата на опълченците.

Само един пример от днешната телевизионна сутрин, свързан с най-напетия от тях (за съжаление се налага да го спомена пак, защото наистина се превръща в емблема). В разговор с една баба, която се опита да се оплаче от МВР по казуса с неправомерно дадено за отглеждане внуче, изповедникът на властта Николай Бареков реагира като лично засегнат и бързо защити полицията: „Не намесвайте МВР”, повиши той тон. Съответно „опълченецът” Бареков се изгаври обаче с провинилия се срещу свободното слово съдия, паднал му на колене, като му предложи да му редактира лично съобщенията за пресата.

Нямаше да е неестествен внезапният гейзер на свободолюбието в медиите ни, ако не изригваше на фона на гробното мълчание в същото медийно пространство, последвало поредния шамар за състоянието на свободата на словото в България. Това се случи преди броени дни, когато страната ни беше класирана на 80-то място в света от международната организация Репортери без граница, констатирала нов срамен спад от цели 9 места на тази дъска на позора.

Фактът беше съобщен, но коментарът- удобно заобиколен с наведена глава от медиите. Както винаги през последните поне десетина години никой не повдигна въпроса „защо”- защото е опасно да се пита. Докато сега им е паднало да наритат яко лесната плячка, която пък се оправдава жално с това, че е виновна Р.Георгиева, пресаташето. Ами че тя дори няма висше образование, моли за милост вече втори ден началникът на този съд Георги Ушев.

„Тя е със средно образование, в момента нямаме пресаташе на съда и тази функция се съвместява от друг служител. Няма да изискваме съгласуване с пресата. Опитахме се да подобрим отношенията си с медиите.Не е имало нито един журналист, на който сме се опитали да въздействаме. Извинявам се на всички представители на медиите, които са се почувствали накърнени от писмото„, пледира невинност Ушев.

Обаче милост няма. От екраните на телевизорите валят безпощадни тиради на колеги, получили шанс да си излеят дълго сдържания гняв от унижението да преглъщат перфидните форми на цензурата. Един през друг разкъсват на парченца провинилия се Ушев и го карат отново и отново да обещава, че повече няма да прави така. Но и това не стига: възмущават се най-искрено (вярвам в това), че някой изобщо е могъл да си помисли в нашия 21-ви век да кара медиите да съгласуват нещо си с някаква друга власт. Аууу, как не го е срам този някой!

Както вече казах тази реакция иде да поприкрие като смокиново листо факта, че от години темата за несвободата на медиите е номер едно сред забранените: по-забранена е дори от това да се нарича с истинското му име жалкото съветско минало на България и неговите днешни проекции в страната ни, макар във всяка освободена колония обикновено темата за колониализма обикновено да е водеща с десетилетия (което доказва, че „освобождението ни” май не е съвсем настъпило).

Впрочем, ако търсите връзката, ето я в перифраза на казаното от Апостола за освободителите, които ще ни заробят: който те освободи, той ти предава традицията си в медиите. Напомням, че България беше освободена от игото на живковизма-ленинизма от СССР и медиите, по отношение на собствеността и зависимостите от тайните властови центрове, получиха съответната първоначална съветска „космическа” скорост. За сравнение: Западна Европа беше освободена от САЩ и Великобритания и наследиха техния модел на следвоенно медийно устройство. Логично, нали!

Разбираем е поривът на колегите да се порадват за миг на свободата си да бранят свободата на словото. Не е лошо. Лошото е друго: че учудването как така някой си бил позволявал да се меси в работата на медиите си е чисто лицемерие- предпочитам го като формулировка пред подозрението, че става дума за откровена глупост, каквато не си позволявам да вменявам по колективен признак на никоя гилдия.

Лицемерието прозира през истина, че чиновничката Р. Георгиева просто и простодушно е формулирала онова, което чува и вижда да се случва, само че не е толкова рафинирана, за да го прикрие, а на практика е „издала четата”.

Такива мракобесни чиновнички трябва веднага да бъдат линчувани за назидание на всички, които не прикриват достатъчно умело срамотиите на началниците си. Така и става в тази пиеска, която се играе в случая по сценария на вица за бракониера с глиган на гърба. Когато лесничеят го попитал както е това, той уплашено го хвърлил на земята с писък: „ауу,Глиган”!

Та и у наше село е така: „ауу, цензура”!

Виж още текстове в блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.