Знаем ли да пием чай?

Напитката има традиции на Запад и на Изток, само у нас още не може да съперничи с кафето, бирата или ракията

(Б. р. – правила как да се приготвя – по-надолу)

Чаша чай, запарен в порцеланова кана, по правилата. Снимка: Фрий уолпейпър

Чаят е универсална напитка, към която Изтокът и Западът с течение на времето са се оказали еднакво привързани, но са разтворили в него своето различно и често диаметрално противоположно отношение към света и живота. В Китай и Япония чаят е център на една многопластова култура със сложни ритуали, натоварени с дълбоки философско-религиозни и етико-естетически внушения. В Англия той дава ритъм на деня чрез ясно разграничаване на интервалите между сутрешния, обедния, следобедния (five o’clock) и вечерния чай. Освен това е превърнат в център на една социална координатна система и мярка за дистанция според това къде си поканен и къде няма да бъдеш поканен на чай. Употребата му е обвързана с капризна етикеция – чайникът се държи с три пръста, чашата се вдига заедно с чинийката, разбърква се безшумно, първо се налива чаят, а после млякото, но преди това се слага захарта и то на бучки, лимонът се нарязва на тънки филийки и т.н. Придържането или нарушаването на тези правила влияе върху посоката на движение и скоростта на социалния асансьор.
В Русия чаят е родил самовара като устойчив битов знак не просто на семейната хармония, но и на онази неподвластна на точни дефиниции психическа нагласа, която писателите наричат руска душа.

“Колкото и странно да звучи, до днес човечеството си е дало среща само в чашата чай. Това е единствената азиатска церемония, която заслужено се радва на всеобща почит. Белият човек се надсмива над нашата религия и нрави, но без колебание е приел кафеникавата течност”, пише преди повече от век японецът Какудзо Окакура в забележителната “Книга за чая”. Според него “чаизмът (култът към чая) представлява истинския дух на източната демокрация”, а церемонията около неговото приготване, поднасяне и пиене е израз на една “морална геометрия, доколкото определя нашия усет за пропорция спрямо вселената.” Чаят, допълва Окакура, е лишен от арогантността на виното, от стеснителността на кафето и престорената невинност на какаото.

Току що набрани листа от чай. Снимка: Музей на чая

Истинската чайна церемония (чадо) в Япония продължава около четири часа и включва освен пиене на чай и хранене. Самата церемония носи дух на смирение и насочва вниманието на гостите върху красотата на прости неща като светлината, звука на водата, пламъка на дървените въглени, изработката и рисунките върху чайника или чашите. Разговорите се въртят около тези теми. Приказки за политика или разни битови драми са изключени. Мистичната съзерцателност, която определя аурата на чая на изток, на запад е подменена от рационалност и прагматизъм.

Като всеки продукт със стара история и обширна география произходът на чая е обгърнат от различни легенди. Според най-популярната той е бил открит случайно преди около 5000 години от китайския император Шен Нун. По време на някакво пътуване, докато преварявал вода за пиене, воден от чисто хигиенни съображения, в чашата му паднали някакви листенца. Императорът харесал новия вкус. През следващите векове на листенцата от многогодишното растение Camellia sinesis било писано постепенно да влязат в бита и културата на Изтока и Запада, да се превърнат в религия, философия, естетика, икономика и политика.

Берачка на чай в Китай. Снимка: Музей на чая

Т.нар. Опиумни войни между 1840 и 1860 г. всъщност са били чаени войни. По това време британската икономика вече е била силно зависима от тази китайска стока, а търговията предполагала пренасяне на огромни суми по море, което от една страна било рисковано, а от друга, можело да предизвика финансов колапс. Източноиндийската компания намерила решение като създала плантации за опиум в Индия и превърнала този продукт в разменно средство при търговията с чай. Китайските императори опитали да предпазят своите поданици от коварството на европейските “дяволи”, но опитите им ги изправили пред дулата на английски и френски оръдия.

По време на Опиумните войни се ражда и британският ритуал five o’clock Това е станало в салоните на Бедфодската дукеса Ана. Следобяд благородната дама огладнявала и чаят със сандвичи и сладки бил нещо като предмостие към вечерята. Първоначално го поднасяли в четири, а не в пет часа.
Заради чая Англия загубила своите колонии в Америка. Известното “Бостънско пиене на чай” през декември 1773 е само прелюдия към Войната за независимостта. Тогава гневните бостънци потопили 227 тона чай в пристанището заради непосилно високите мита.

Берачки на чай в Шриланка. Снимка: Музей на чая

Твърди се, че преди да навърши пълнолетие кралица Виктория трябвало да спазва пуританските капризи на някаква гувернантка, която смятала чая и четенето на в. “Таймс” за сатанински занимания. Миг след коронацията младата кралица си поръчала чаша чай и последния брой на вестника. Първите й думи били: “Сега знам, че наистина управлявам.”

България е останала някак встрани от чаените моди и страсти. Тук чаят никога не е бил така социално значим, както кафето, а да не говорим за ракията, виното или бирата.
В повечето кафенета и ресторанти не знаят как се сервира чай и това личи, дори когато сервитьорите се стараят – те рядко различават черен чай от плодови, ароматизирани, зелен или билков, поднасят Earl Gray с лимон, при това в малка чаша.
В София има само едно място, на „Бенковска” – „Чай във фабриката”, където страстният почитател на чая може да влезе и да си поръча без страх от разочарования. Имаше и един вегетариански ресторант до стария нотариат, но го затвориха. В същото време прави впечатление, че на пазара се предлагат различни видове и то хубави чайове, което означава, че някакви хора в домашни условия се отдават на това изтънчено удоволствие. А това означава, че скритите чаени добродетели все някога може да се окажат публични и дори институционални.

Две лъжички чай са 3 грама. Снимка: e-vestnik

Как се прави най-добре

Удоволствието от чая е свързано със спазване на няколко правила. Първото условие е хубав чай. Има стотици разновидности на чая според произхода, технологията на производство и характера на бленда. За удобство са систематизирани в няколко групи. При зеления чай листенцата са изсушени, без да ферментират. При черния характерът на вкуса е постигнат чрез ферментация. Има и частично ферментирали междинни видове като oolong, жълт, бял и др. Понятия като Darjeeling, Assam и Orange pekoe означават приозход, а English breakfast, Princes of Wales, Earl Gray са наименования на блендове. Правилният избор е въпрос на вкус. Добре е да знаете, че по-светлите чайове имат по-фини аромати. Хубавият черен чай всъщност е светъл, както и при хубавият зелен листенцата стоят като поръсени с бял прах.

Запарени свежи листа зелен чай. Снимка: Уикипедия

Второто условие е порцеланов чайник с капаче и обем около 500 мл., ако сам ще си го пиете. За всяка чаша се поставят около 2 г. (1,5 ч. л.) чай. Водата трябва да е прясна, а тепмературата е от особено значение. При зелените чайове подходящата е между 70 и 80 градуса. При черните – около 90. Колкото по-тъмен е чаят, толкова по-висок е градусът. Времето за запарване е не по-малко от три и не повече от пет минути.
Десет аргумента в полза на зеления чай
1. Освежава при преумора, засилва мозъчната дейност и укрепва паметта.
2. Действа добре на сърцето, стомаха, бъбреците и пикочния мехур.
3. Предпазва от злокачествени тумори и засилва имунните функции на организма.
4. Забавя процеса на стареене на клетките, тъй като съдържа полифеноли, които обезвреждат свободните радикали в организма.
5. Пречиства кръвта от лош холестерол и предпазва от атеросклероза и високо кръвно налягане.
6. Засилва зрението и действа благоприятно при очни заболявания.
7. Укрепва нервната система.
8. Опъва кожата и я разкрасява.
9. Предпазва от кариес на зъбите.
10. Охлажда тялото през лятото и го загрява през зимата.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.