Една глупост на Росен Петров и Валерия Велева или как се раждат български митове

Плакат за 100-годишнината на Йосиф Цанков и корица на книгата от Валерия Велева с мита за световния хит. Снимка: Издателство „Жанет“

В неделя вечер в предаването на Росен Петров „Нека говорят“ по бТВ за пореден път беше възроден митът, че българска мелодия на композитора Йосиф Цанков била световен хит и я слушали сутрин по радиото английските войски в Африка по време на Втората световна война.

Всъщност, както се случва с други български митове, родени в провинциална и затворена държава, в това няма нищо вярно. Мелодията, която са слушали английските войници по радио „Лондон“ е „Караван“ („Caravan“) на Дюк Елингтън, а мелодията на Йосиф Цанков е „Керванът“ (в превод на английски „Caravan“) и съдържа сходни ориенталски мотиви. Съвпадат по име, има нещо общо в мелодията (всеки може да ги сравни – по-надолу са вградени няколко клипа). Това обясни за e-vestnik авторът на текстове за естрадни песни Матей Стоянов.

Митът се е родил някъде през 60-те години. Тогава, и по-късно, на устата на хората се търкалят много подобни – че Том Джоунс бил българин, че френският актьор Мишел Константен бил българинът Михаил Константинов, че българин е открил Америка, заедно с Колумб – Алонсо де Охеда, който всъщност бил Драган от Охрид и др. Но всичко по реда си.

„Керванът“ на Йосиф Цанков

За пръв път чух за „световния хит“ на Йосиф Цанков в края на 80-те години. Меломани разправяха, че някакви англичани харесали песента „Керванът“ и занесли запис в Холивуд, там бил записан наново и… Както сега пише Валерия Велева в биографична си книга за Йосиф Цанков, мелодията му станала „хит и на Стария, и на Новия континент“. Английски и американски войници в Африка искали сутрин да им я пускат по радио „Лондон“ в предавания за съюзническите войски и т. н.

Същата версия развива сега и някакъв музиковед в „меродавния“ сайт „Блиц“ на „меродавния“ вестник „Шоу“. Включена е и в биографията на Йосиф Цанков в Уикипедия. Ето, в неделя го каза по бТВ и Росен Петров, в някакво експозе за композитора по повод 100-годишния му юбилей. Маститата журналистка Валерия Велева го е включила в цяла книга за Йосиф Цанков и го публикува.

Айде, Росен Петров не е виновен, има сценаристи, а те сега по телевизиите работят едни куклички – чоп оттук, чоп оттам… А Валерия Велева е друг случай, друг модел кукличка.
Чудя се – тия хора само от Уикипедия ли си черпят информацията?

Композиторът Йосиф Цанков. Архивна снимка от сайта на БНР

Как се стига дотук с тия измислици?

Моят колега Матей Стоянов, вече 71-годишен, разясни мистерията още навремето, когато работехме заедно в списание „София“. Матей не е просто меломан и някогашен певец в група, който се е отдал на писането. Той е автор на повече от 100 текста за естрадни песни, които още се помнят, а и чисто нови, които сега се пеят за пръв път – и за Орлин Горанов, и за Камелия Тодорова, Богдана Карадочева, Бисер Киров и мн. др. Композитор е и на няколко мелодии, една от които „Албена“ (в 9/8, има и други „Албена“) години наред беше използвана като заставка в сутрешен блок на националното радио. И още навремето разплитахме с него мистерията с мелодията на Йосиф Цанков и други подобни. Матей го смяташе за голям композитор и нито за момент не го омаловажаваше, просто коментирахме как се раждат българските митове. Той е обсъждал казуса с тази мелодия години преди това с други по-възрастни свои колеги от музикалния бранш, които още помнят какво са слушали по радио „Лондон“ по време на войната.

Според Матей слухът се ражда от една реплика на Петър Увалиев, който е автор на либретото на една оперета на Йосиф Цанков. Той казал, че чул негова мелодия по радио „Лондон“, някога. Увалиев беше безспорен авторитет, мнозина слушаха редовно есетата му по Би Би Си (наследникът на радио „Лондон“). И така мълвата тръгва. Няма кой да я опровергае, обаче.

Днес сме във времето на интернет. Опитах се да намеря мелодията на Джоузеф Цанкоу от английски или американски източник. Няма я. Няма и никакъв текст, който да свързва радио „Лондон“, английските войски в Африка и композитора Цанков или Цанкоу. Ще помоля, ако някой намери такава връзка и мелодия, да даде линк във форума под статията. Възможно е някой някъде да е записал мелодия от български композитор. То в миналото мелодии са минавали границите с чужди имена, дори старият химн на България „Шуми Марица“ е почти едно към едно мелодията на австрийски марш. Но чак „световен хит“от Йосиф Цанков?
В YouTube са качени милиони мелодии, включително всички световни хитове, ако щеш от 30-те, 40-те или 70-те. Този точно „световен хит“ го няма. Ако някой го намери, добре е да го чуем в „холивудски вариант“. Но иначе песента е хубава, качена е в български вариант (виж клипа).

По онова време, спомня си Матей сега, много силно се разпространява и мълвата, че изгрялата в края на 60-те звезда Том Джоунс е българин. Поводът е негова песен, свързана с нещо българско. И като тръгне веднъж тази клюка, нищо не може да я изтрие. Тогавашните вестници не пишат такива неща, това е звезда отвъд Желязната завеса. Матей си спомня как водещата на музикалното предаване на „Свободна Европа“ обяснявала в едно предаване за българския произход на Том Джоунс – пишели й хора от България с такива въпроси, и тя го съобщила лично на певеца. И двамата много се смели.

Певецът Том Джоунс и актьорът Мишел Константен по времето, когато у нас върви мълвата, че са българи. Снимки: корица на албум на певеца и кадър от филма „La Valise“ на Жорж Лотнер

Съвсем аналогичен е митът за българина, прочут от много френски филми Мишел Константен. Него го помни и всеки, роден до края на 60-те години, който е гледал френските филми (с Жан Пол Белмондо, Лино Вентура и др.), допуснати от българската цензура през 70-те. Това всъщност бил българинът Михаил Константинов, той бил баскетболист, отрасъл в България, емигрирал с родителите си, станал филмова звезда. Нещо вярно има все пак. Константен бил любител на баскетбола, някъде си гледал български отбор, подкрепил го, поздравил играчите. И това не е доказано. Но – айдееее, българин… Константен всъщност е роден в Париж от майка полякиня и баща руснак. Близо е до българин – пак от тази страна на Желязната завеса. Сега е лесно да го провериш – бръкваш в интернет, има разни сайтове с текстове за него, освен Уикипедия. (Любопитно е, че в Уикипедия на английски или френски пишат по-отговорно, отколкото някои български графомани). Но и по онова време въпросът е могло да бъде решен с един справочник, енциклопедия в библиотеката или едно обаждане до Париж.

По-малко популярна мълва, вече сред рок-поколението на 70-те е, че Джими Пейдж от „Лед Цепелин“ е българин от Стара Загора – Димитър Пейчинов или др. подобни по звучене имена.

Черешката на тортата е митът за българина Драган от Охрид, който открил Америка заедно с Колумб. Той е роден от конспиративна теория на български дипломат в Испания по комунистическо време (Иван Димитров). Историкът дилетант бил проучвал казуса с години. Накрая през 70-те написал дори статия с тезата си, че конквистадорът Алонсо Де Охеда, всъщност е Драган от Охрид. Името Алонсо значело отдалеч, от чужбина, а Охеда е редуцирано от Охрид –  и т. н. „сигурни“ доказателства за българския произход на конквистадора, който плавал с Колумб.

След статията следва подигравателен фейлетон във в. „Стършел“, след което „отгоре“, както се казва тогава за висшето партийно ръководство, са наредили да се спрат всякакви публикации по темата.
Но тя е проверявана дори от професионални историци. На проф. Драгомир Драганов, по време на специализацията му в Испания, му било поръчано за 1300-годишнината на България през 1981 г. да провери тази версия и той старателно си свършил работата. Не намерил ни Драган, ни Охрид, а чист испански благородник от Толедо (виж тук интервю с Драганов по темата).

Любопитно е, че сега тезата за българина от Охрид е поета на нов глас от македонски националисти (виж тук). И те дори се сърдят, че „бугарите“ си го приписват за българин Драган от Охрид…

Консервативният печат по време на комунизма не допускаше такива непроверени фантасмагории. Или, ако излезе нещо такова, то е изпуснато в някое по-периферно издание. И въпросът се решава на по-високо ниво, без излишни публикации, за добро или за зло.

Сега печатът е свободен да печата всичко, включително глупости. И той се съсредоточи най-вече върху тях. Сега се раждат всякакви комплексарски митове как българите едва ли не са създали човешката цивилизация. Издават се книги.
Сега някой може ли да я спре Валерия Велева? Някой може ли да ги спре тия от телевизиите? А има по-възрастни хора, които се отнасят към вестника или телевизията като към сериозен източник на информация, както едно време. Май вече почнаха да разбират, че не може да им се вярва – повече отколкото не можеше да се вярва на едновремешните вестници. Тогава хората и между редовете разбираха за какво става дума. Сега…

По-младите напълно са игнорирали вестниците, не само защото са ненадеждни като източник, а и защото манипулират. А вече нараства групата и на негледащите телевизия. И на тези, които „гледат с отвращение“.

„Караван“ на Дюк Елингтън в негово изпълнение и на различни джазмени

http://www.youtube.com/watch?v=Ivo265PsT9k

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.