Влади Въргала: Няма народ на земята, който да не може да бъде манипулиран

Всеки български филм е обречен на смърт при сегашното разпространение, казва актьорът и продуцент

Влади Въргала. Снимка: от продукцията

Актьорът Влади Въргала след 8-годишни усилия като продуцент и сценарист направи филма „Операция „Шменти капели”. За него зрителите казват „Той е като „Мисия Лондон”, ама по-хубав”. Въпреки това „Шменти капели” не можа да достигне чак зрителския успех на „Мисия Лондон”. Какви са причините за това и кога в България „ще се оправим”, разказва самият автор на филма.

Една комедия за това, което стана пред очите ни, без ние да го разберем… Един филм за нашето време и неговите престъпления… Така Влади Въргала описва „Операция „Шменти Капели”, за чиято направа дава всичко – време, пари, жилището си, което ипотекира. Игралният филм, разказващ българския Преход чрез пъстра мозайка персонажи, изиграни от добри актьори, не изпадна от бокс офиса до края на януари, три месеца след излизането си.

„Този филм не е препоръчителен за лица, занимаващите си професионално с българско кино, дължат пари или такива, които разбират от политика и футбол. На останалите шест човека пожелавам приятно гледане!“, се казва в началото на „Шменти Капели”.
Спекулациите около филма бяха много, включително заради кредит от Корпоративна търговска банка, който с други, вече сключени заеми, спомага за довършване на филма. Въргала казва, че споразумението е чисто икономическо. А неговите и чужди средства за реализиране на филма по думите му са много повече. Споделя само, че сумата е седемцифрена. Както и че клаузите, които трябва да се подпишат за излъчване в кината, са пагубни за един нов филм.

– Много трудно успяхте да намерите време за това интервю. Защо графикът ви е толкова натоварен?

– Просто в момента трябва да се занимавам с доста неща, за да мога да оцелея. Много неща ме принуждават. В момента трябва да създам визия за сериала за ТВ 7, с която водим преговори. Моите мисли за сериала са много сериозни, от гледна точка на това, че когато ти окажат доверие да направиш първия сериал на една телевизия, трябва да съзнаваш отговорността, която поемаш. Едно е да правиш нещо, от което ти си понасяш евентуалните негативи, друго е да си ангажиран с нечий авторитет.

Влади Въргала в сцена от филма. Снимка: от продукцията

Трябва да се занимавам с доста други неща, да снимам рекламни клипове, да поемам монтажи на други филми и още доста странични дейности, с които да мога да оцелея. Защото реално, след като създадох „Шменти Капели”, трябва да си плащам допълнително.

– За какво?

– Без да коментирам детайли, тъй като това е търговски договор от две страни, може да ме санкционират, ще кажа, че за създателите на филм остават по-малко от 10 %, освен това плащаме наем на кино машините. От 10 % от приходите трябва да отделиш и за реклама. Една рекламна кампания не може да струва по-малко от 200 хиляди лв., от които много неща са на бартер, но трябват поне 100-120 хиляди лева. Ако кината бяха проявили ангажираност да съдействат за рекламата, филмът можеше да задмине филми като „Карибски пирати”. Казвам го съвсем отговорно.

– Излиза, че няма добра възвращаемост при един филм, дори да е гледан?

– Би могло да има възвращаемост, ако имаше разпределение 50 на 50 процента. Разпределението обаче е такова, че всички разходи са за сметка на автора- за абсолютно всичко, свързано с реклама.

– Възможно ли е?

– Не само е възможно, а е така. А рекламата, която направихме, дори не беше допусната до кино залите. В четвъртък, когато дават филма, салоните са препълнени. Което значи, че този филм има още много зрители. Но те не могат да стигнат до филма. Филмът беше приет подобаващо от зрителите и много високомерно от кината, които един вид ми казаха:  „Наредете се на опашка!”. Например в Плевен филмът мина не просто по терлици, не мога да ви опиша как… Хората не разбраха, че е минал. Ние отидохме и направихме нова прожекция, и салонът беше претъпкан, което значи, че филмът има аудитория. Той е предназначен за българския зрител, който иска да го гледа, но нямаме съдействие от кината. Съвсем дежурно ни се предоставя салонът, рекламата не беше допусната до залите. Визирам българските собственици на кинозалите.
Има едно звено, така нареченият разпространител, имащ права върху филма. Разпространителят сключва договор с кината. Ние имаме две големи кино компании. Останалите са малки кино салончета в градовете. Разпространител и собственици на кина са едно и също. Когато отидеш да говориш за филм, те питат дали да ти станат разпространители. И съответно взимат още 20 % отгоре. Ако не си съгласен, ти обявяват война. А дори хората в някои градове не знаят, че има кино в техния град, защото монополистите на бранша им подават филмите чак на осмата седмица. А филмите вече са качени в торентите и потенциалната публика от млади хора вече ги е гледала.  Много е важно в колко часа, в какви зали ще се излъчва филмът. Ние стигнахме дотам, че когато филмът беше най-гледан, се излъчваше само сутрин и следобед.

Джони Пенков и Джеки Стоев в ролята на психиатри в сцена от филма. Снимка: от продукцията

В зрителя се създаде впечатление, че този филм не се излъчва. А когато в голяма зала няма билети, се преместваше в по-малка, в две по-малки зали. Целта е да си наказан, да знаеш, че си отишъл при тези величества, а това, което си ти, си червей. И е така не само с моя филм. Но спрямо „Шменти Капели” чисто тенденциозно имаше  цел още отначало да бъде обезкръвен.

– Защо може да има такава цел?

– Има обективна причина, свързана с разходите на кината в България. Има теория, че от пуканките и безалкохолните кината печелят повече, отколкото от билети. За да съществуват тези хубави киноплекси, те са доста големи в сравнение с цената на билети. Т.е. билетът не би могъл да гарантира това и няма значение какво се случва там. Необективната е, че може би има неща във филма, които не допадат на собствениците на кината.

– Какво например?

– Филмът е предназначен за българския зрител като анализ на 20-те години след комунизма. Той показва кои са причините да полудеем, защото ние в момента наистина сме шизофренно разтроени. От една страна сме герои, от друга – престъпници, от третата – сме невинни агнета, които ни стрижат. Кои са причините да сме такива, каквито сме? Става ясно, когато анализираш обективните причини. И аз съвсем обективно анализирах нещата и показах резултата във филма. В момента много човешки черти у нас са унищожени и са на втори план. За това голяма роля имат медиите, изкуството и политиката – всички, имащи трибуна…Ние изпитваме някаква еуфория да покажем, че всички са маскари. Аз си зададох въпроса какво биха писали вестниците, ако Ботев беше жив. Щеше да има масово статии за това какъв пияница е, терорист и пошъл поет например. Ние търсим най-лошото във всеки.

– Кого сте склонен да обвинявате за тази подмяна?

– Себе си обвинявам за нещата, които се случват.

– Т.е. българите трябва да обвиняват себе си за нещата, които им се случват?

– Абсолютно. Веднага си представям какво щеше да стане, ако майка Тереза беше тук. Веднага щяха да пишат как и какво е правила, да я обвиняват, че усвоява фондове, че продава детски органи, че кара хора да проституират…

Кадър от филма с пачка и каса в полицейска кола. Новите български филми неизбежно засягат темата за корупцията на ченгетата. Снимка: от продукцията

Както обвиниха отец Иван от Нови Хан. И край – оттук нататък енергията на човек, ако е съсредоточена в положителна посока, може да бъде унищожена. Въпрос на лично решение е дали ще се поддадеш на манипулациите. Същевременно няма народ на земята, който да не може да бъде изманипулиран. Ако щеш, и швейцарци,и шведи… Всеки може да стане обект на манипулация. Правиш човека беден и… За справка, да се погледне стандартът на живот в България –  заплати, разходи… Всеки може да бъде изманипулиран – за това задължително условие е само да имаш деца и да нямаш възможност да ги храниш.

– Къде намираш утеха на фона на всички тези размисли?

– Във вярата.

– Един мрачен въпрос. Знае се, че сте задлъжнели, за да направите „Шменти Капели”, че имате ипотека на жилище. Ще успеете ли да се издължите?

– Засега, с колебания, става. С разбиране, с възможност за работа успявам да погасявам заемите. Тъжното е, че в крайна сметка, ако си заложил всичко, за да създадеш нещо, което би трябвало да ти върне твоите пари, и това не стане, имаме поредно доказателство, че системата е против гражданите. Аз много се надявам, че ТВ 7 ще възприемат идеята за сериала, защото единствено с работа мога да си върна парите. Другият вариант е да вляза в банка с чорапа на главата, но в момента, в който кажа: „Горе ръцете”,” Това е обир!”, всички ще се разсмеят и ще кажат: „Ето това е Влади Въргала. Това е скрита камера”. Аз дори това не мога да направя (смее се).

– „Шменти Капели” започва с конспирация за съсипване на България. Вярвате ли в тази конспирация?

– Много е дълго за обяснение, но… странното е, че след като съм го написал, съм визирал една директива на Сталин от 1949 г. за управление на Полша, което е много приложима за случилото се в България. Иначе в размислите си влязох по-навътре в темата и стигнах до неолибералите. Неолиберализмът е много трудно да се обясни, но най-общо той е икономическа платформа за пълна или частна свобода на капиталистическите монополи. Тя е против държавната собственост и пазарът навлиза във всички сфери на живота – в спорта, образованието, културата.

Влади Въргала в сцена от филма. Снимка: от продукцията

Цената на хапчето не се определя според това колко е полезно , какви съставки има, определя се от марката. Който държи марката, той държи парите. И в този момент – когато пазарът е навлязъл във всички сфери, се случват всички неща, случили се с народа. Защото неолиберализмът е атака спрямо социалистическата платформа. Защитава интересите на глобалния капитал. Капиталът има предимство пред труда. Оттук нататък личната тема не съществува, съществува темата за капиталния, корпоративния интерес.

– Т.е. от едната крайност у нас се премина в друга? Социализмът се смени с това?

– Това е тенденция в световен мащаб, подменила ценностната система. Материалното има основен приоритет пред всякакви духовни и идеологически стойности. При навлизане на неолиберализма като идеология, лявата част на политиката се измества по към центъра и става дясна. Така че всички партии по целия свят предлагат едно и също. А една малка част от хората – интелектуалците, мислят от името на всички и им вменяват идеи. Затова неолибералистите привличат интелектуалци. В България не знам дали е имало точно среща, на която са се взели решения и дали съществува тайна глава от „План Ран-Ът” при Луканов (б. р.- митологизиран план за преход към пазарна икономика, изготвен от Националната търговска камара на САЩ  по молба на правителството на България през 1990 г., но не е приет и приложен, спазвани са отделни препоръки от него, например за приватизация, която и без друго щеше да последва). Не знам дали е имало такова нещо, но със сигурност има последици, сочещи, че все едно го е имало. Един от основните изводи е, че би могло да е решено, че в България може да съществува нация до 5 милиона души най-много например.  Чрез принуждаване да се стигне до имиграция… Теоретично има зловещи крайности, в които дори по медицински начин да се стигне това, чрез възбуждане на отдавна изчезнали в този район болести. В България има много изблици на туберкулоза, малария, има  лошо здравеопазване, съсипана здравна система. И т. н. – неща, които не знам дали са решавани или не…

– Смятате ли, че това е било умишлено?

– Не знам дали е толкова важно. По-важно е, че това е факт. Не мисля, че това може да бъде толкова лесно изследвано. По-скоро хората действат винаги рационално, когато избират между работа, почивка, спане, забогатяване и други възможности, на принципа на Робинзон Крузо. И това е достатъчно, за да няма нужда от програмиране. С унищожаване на религиозната вяра, подмяна на ценностите, тези неща се случват. Моите амбиции относно сериала са не само да използвам времето да правя дъвка за окото, а да анализирам някои процеси в България. Ние се занимаваме с това какво е казал Борисов, какво му е отговорил Станишев, не с истинските проблеми, а те са проблеми на всеки от нас. Моят проблем е на цялото общество, защото, след като се случва на един човек, той ще се случи на още много. Аз мисля, че тези, които създадоха това положение, още са в политиката и говорят, че едва ли не са алтернатива на един по-добър живот. Ако изследваме благосъстоянието на всеки от тези хора, ще видим, че те са едни добре уредени капиталисти. Говоря за всички, които бяха 20 години в политиката. Нито един от тях не се интересува от Владо, от Невена от e-vestnik…

– А сегашните управляващи?

– Аз лично симпатизирам на Бойко Борисов, защото съм убеден в неговата патриотичност и съм сигурен, че нещата, които прави, ги прави наистина, защото иска да остане в историята като човекът, оправил българите. Дали това ще стане обаче, не зависи само от него. Освен всичко друго, си давам сметка, че говоря за човек, който има и своите негативи.
В никой случай не мисля, че един Бойко може да оправи страната сам. Това, което аз мога да направя, за да стане по-добър животът на хората, го правя. Не съм живял с мисълта, че работя, за да взимам. Напротив, работил съм, за да давам. На всички черни гарвани, които сега ще ревнат за това интервю, мога да кажа, че много добре знам, че не съм идеален, но ако съдим по важните неща, аз живота си по мои разбирания съм го посветил на това.
Враждата между хората е нещото, с което трябва да се справим. Защо, като гледаш филм като „Предай нататък” плачеш и се възхищаваш, а в следващия момент правиш нещо гадно на комшията. Аз се старая да съм в мир със себе си. И най-интересното нещо в този ред на мисли е, че когато филмът излезе, хората по форумите единодушно излязоха със супер готини отзиви. Тук-там имаше нещо, но аргументите бяха никакви. А преди време в една статия говорих за кино залите и във форума така ме нападаха, направо ме размазаха. „И този ли пари иска, нали беше за ГЕРБ?”, пишеха. И не разбраха кое е важното, което казвам. Важното е, че всеки филм, който излезе, е обречен на смърт. Аз не говоря за моите пари. Плюс това моите пари не са ми паднали от небето, аз работя денонощно, не съм ходил на почивка със семейството си от много време. И не говоря за печалби, за някакви блага. Да не говоря, че с труда си съм изпълнил и своя граждански и професионален ангажимент. И в един момент бях разпънат на кръст. Докато е така, не се сърдете на Бойко, на Първанов, на Станишев.

– Успяхте ли да запазите чувството си за хумор?

– Естествено. Иначе досега да бях влязъл с картечницата в Народното събрание или най-малкото – в някой тролей.
Може би един ден, ако искаме да пораснем , ще разберем, че важните неща, са други. Не виждаме най-важното. Трябва да се научим.

– Може би ще започнем.

– Не вярвам… Да, дано… Като прочета коментарите под статията, ще ти кажа дали това ще се промени.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.