Протестът срещу ACTA събуди полското поколение „Встрани“

Доминика Блахницка-Чацек

Младите поляци излизат на улицата не в защита на работни места и за заплати, а в името на свободата в интернет. Проблемът с АКТА е, че държавата изведнъж навлиза в „мрежовото“ им пространство, в което живеят, откакто се помнят.

Дали с поведението си правителството всъщност не помага да се изградят общи поколенчески преживявания, каквито липсват на младите поляци? Може би от пасивното поколение Встрани сега те се превръщат в гражданско активното поколение Анти?

Ако погледнем назад към 2011 г. – година, в която младите хора свиреха първа цигулка – от площад „Тахрир“ до движението „Окупирай Уолстрийт“, може да решим, че поляците са проспали този момент. На днешното поколение поляци по много причини му е трудно да прави „революция“. В крайна сметка други им извоюваха свободата и единственото, което могат да направят с нея, е да я превърнат в нещо конкретно – най-добре да инвестират в себе си и да увеличават БВП.

В САЩ, Испания или Великобритания „Възмутените“ знаят, че никога няма да са „по-добре“ от родителите си, защото светът на благоденствието се разпада пред очите им. За разлика от протестиращите им връстници на Запад младите поляци продължават да имат по-добри перспективи за работа, заплати и жизнено равнище от по-възрастното поколение.

Задачата, която им е поставена, е да си уредят колкото е възможно по-добре живота в действителността, създадена от поколението 50+ и по неговите правила. В тези категории виждат и положението на младите поляци авторите на доклада на Бони (полския министър на цифровизацията – б.пр.) „Младите 2011“. От представените в него данни се очертава образ на конформистко консуматорско поколение, което с радост слага протеста в чекмеджето в името на малката стабилизация – в името на айфона, работата в корпорация и почивката в Турция.

Изследователите от екипа на Бони виждат в тези растящи материални и лайфстайл аспирации на младите поляци основния иновационен потенциал за развитие на Полша и за изграждане на нова визия за полското чувство за общност. Авторите на изследването не виждат в младите потенциал за бунт, защото бунтът обикновено не им изнася. До време.

Поколението Встрани проговаря

Авторите на доклада, описвайки обаче „младите“, масово забравят за едно – за необходимостта да излезеш извън цифричките и да дадеш думата на тези, които описваш. А междувременно младите, на които е посветен докладът, проговориха. Оказва се, че има една категория въпроси, които могат да ядосат младите поляци и да ги мобилизират за общи действия.

Искрата, която задвижи целия процес, стана не безработицата, нито разпоредбите за сметосъбирането – неща, непосредствено засягащи работата и заплащането както при протестиращите им връстници на Запад, а съпротивата срещу АКТА.

Как стана така, че поколението на конформизма точно сега излезе на улицата? Преди да кажем, че „младите са били манипулирани“ или че „се борят за възможността да свалят нелегално съдържание в интернет“, заслужава си отново да ги чуем и да ги погледнем. Пред очите ни расте може би ново поколение на активни граждани, активни може би по друг начин, не задължително участващи в избори, но поне по някои въпроси внимателно следящи както прави властта.

От няколко месеца правя изследвания на терен в различни краища на Полша, срещам се с млади хора в домовете им и на места, които са им близки – по дворовете, в любимите им барове, по коридорите на големите блокове. От тези разговори се очертава образ на хора, съсредоточени върху себе си и по-скоро не желаещи да поемат щафетата на строители на Полша, за което толкова мечтаят авторите на доклада „Младите 2011 г.

“ Младите поляци, с които съм разговаряла, са потопени в собствения си личностен свят. Живеят някъде в Полша, но можеше да е и в Антарктида. Животът им е много личен, неполитически и до голяма степен върви в мрежата. Те живеят „встрани“ – встрани от традиционни медии, встрани от политиците, встрани от родителите си.

Не са „анти“ – както много други предишни млади поколения. Не изпитват като връстниците си на Запад чувство за историческа несправедливост. Нямат прекалено големи очаквания от държавата, нямат толкова големи претенции като родителите си. Те знаят, че Доналд Туск не може да им даде много. Не се надяват, че държавата ще им уреди живота вместо тях самите. Ако имат опасения за бъдещето, а всъщност имат много опасения, знаят, че трябва да разчитат на себе си.

В края на краищата, те са първото поколение на неолибералната свобода. Затова не излизат на улицата да се борят за групови привилегии или да протестират срещу законите за боклука. Впрочем обикновено не действат заедно – състезават се помежду си на свободния пазар. Не усещат, че имат каквато и да е възможност за влияние. Досега не им пукаше изобщо за държавата и политиците. И разчитаха, че държавата ще ги остави на мира и ще им позволи да си живеят в този техен свят „встрани“.

А този свят до голяма степен е в интернет. Живеят в него откакто се помнят – за тях, особено за най-младите сред тях, той е абсолютно фундаментална форма за функциониране в обществената действителност. Публикуваните съвсем наскоро от Дигиталния център „Проект:Полша“ резултати от изследване за неформалните кръгове в културата потвърждават тази поколенческа теза за ролята на интернет да удовлетворява социалните и културни потребности на младите поляци.

Неформалните, а значи преди всичко мрежовите културни кръгове, се използват почти само от хора под 30-годишна възраст. За тях интернет е главният е често пъти единствен начин да участват в културата и обществения живот – именно в мрежата те получават, гледат, сами творят културно съдържание и го споделят.

От поколението Встрани към поколението Анти

Проблемът с АКТА всъщност е, че държавата изведнъж навлиза в техния „мрежов“ двор, в най-естествената за тях екосистема, в която живеят от край време и в която не са очаквали да видят нито премиера, нито министър Бони. Още по-малко полицаи или корпорации, които да следят и цензурират стъпките им. Изведнъж някой иска да посегне на техния частен свят „встрани“, на основното им пространство на свобода, изразяване и живот. И го прави тихомълком, крадешком и без да ги пита какво мислят. Когато си в такова положение, трудно е да останеш „встрани“.

Договорът АКТА и начинът, по който бе одобрен, успя буквално за миг да ангажира младите поляци в антиправителствена, но и в гражданска активност. На човек му идва да седне и да напише инструкция как за 24 часа да създадеш активни граждани. Може би с действията си правителството наистина подкрепя създаването на поколенчески опит, какъвто досега не са имали младите поляци.

За мнозина от тях тези протести бяха първата форма на обществена активност, първо усещане за общност и първо усещане за борба за групов интерес. Струва си да подчертаем, че демонстрации имаше не само във Варшава, но и в по-малки центрове като Келце или Лиманув. В петък (на 27 януари – б. пр.) на демонстрацията пред Президентския дворец 23-годишен студент ми каза, че за пръв път има чувството, че действайки заедно с други хора, може да оказва влияние върху формирането на политиката.

Залогът на младите, които протестират срещу АКТА, е повече от бунт на пирати, недоволни от факта, че държавата ще им ограничи възможността да свалят нелегално съдържание в мрежата. Моментът, в който политици и корпорации навлизат в пространството им на лична свобода, вече е стъпка в повече.

Потвърждават го и резултатите от анкета на MB SMG KRC и Дигиталния център „Проект:Полша“, в който питахме за главната мотивация на протеста. Цели 43 процента от младите поляци в групата до 30 години ни отговориха, че в случая с АКТА става дума преди всичко за борба за свободата на интернет. На същото мнение са само 28 на сто от анкетираните на възраст над 30 години. Само 12 на сто от младите са на мнение, че става дума за свободното сваляне на съдържание от мрежата.

Поуките

Независимо от това дали протестът е траен, две неща изглежда са важни за в бъдеще. Първото засяга тезата за поколенческия опит. Не знам дали у нас може да кажем, че младите поляци имат своята революция, но си заслужава да забележим, че за тях това е първото преживяване, резултат от общи действия. Протестът срещу АКТА може да е шанс в обществената и политическата сфера да зазвучи гласът на младите поляци, които за пръв път в свободна Полша стават субект, а не обект на политически дебати.

Това поколение досега бе пасивно и не успяваше да действа заедно, нито да се бори за цели, излизащи извън индивидуалния интерес. Протестът показва на младите хора, че действайки заедно, може да се влияе на политиката и заедно да се формира действителността и то така, както искаш.

Вторият въпрос засяга политиците и начина на управление в информационното общество. Защото вълненията около АКТА се дължат на фаталния начин за консултиране и вземане на решения. Управляващите в Полша трябва да свикнат, че в информационното общество няма как да заметеш под килима неудобните теми, а след това да се правиш, че изобщо не е имало проблем.

Не може да внушаваш на хората, че правителствените страници са се блокирали от прекалено голям интерес, а не от хакерски атаки, да твърдиш, че е имало консултации, след като никой не е знаел за тях, и да убеждаваш, че били махнати само „неприлични“ думи от коментарите в сайта на правителството. Струва си да възприемеш принципа, че – перифразирайки Стефан Кишелевски – „тъпата публика вече няма да го преглътне“, защото дигиталното общество, което днес се формира преди всичко от младите поляци, е добре информирано и очаква друг начин на управление.

Легитимизирането на властта в такова общество не е нещо, което става по време на избори веднъж на четири години, а е постоянен процес. Това е всекидневен диалог, който не е говорене на хората, а разговор с хората. Въпросът с АКТА е идеален случай да се посегне към по-отворени модели на управление, основани на съучастие, диалог и включване на гражданите в процеса на управление и ръководене на държавата, на съвместно вземане на решения.

В такава отворена система към членовете на обществото се отнасят не като към пасивна публика, а като към активни, добре информирани граждани, които заедно изграждат държавата си. Младите поляци, които излязоха от своя свят „встрани“, днес настояват точно за такава откритост.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.