В днешна Турция хората живеят в страх

в. Вашингтон пост

Много хора във Вашингтон обсъждат дали управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР) може да бъде модел за Арабската пролет на фона на усилията на съседите ни от Близкия изток да се освободят от тоталитарните режими и да се превърнат в истински демокрации. Реалността в Турция обаче показва ясно, че моделът на ПСР не работи.

На 9 ноември посетих затвора Силиври, в който стотици журналисти, издатели, военни офицери, учени и политици са задържани. Процесите срещу тях започнаха през 2007 г. по обвинения, че крайнонационалистическа подземна организация е заговорничила в продължение на години за сваляне на правителството. Много от подведените под отговорност са в затвора от години, без да е започнал процес срещу тях. До момента няма нито една присъда.

Правосъдието е под въпрос, освен това се отрича по скандален начин. Става въпрос за коварна атака срещу върховенството на закона в Турция от страна на управляващата партия. Тези процеси можеше да се използват от Турция, за да се постигне много по-необходимия катарзис за поправяне на старите грешки, но те бяха превърнати в инструменти за заглушаване на опозицията и за потъпкване на свободите.

Сред задържаните има осем членове на парламента от редиците на опозицията. Турската държавна изборна комисия обяви, че те отговарят на изискванията да участват в изборите и всички те спечелиха места в парламента. Това, че се намират в затвора нарушава техните права, съгласно турските закони, като избрани представители на народа.

Универсално правило, касаещо върховенството на закона, е, че всеки човек е невинен до доказване на противното. Друго правило е, че доказателствата водят до арестуването на заподозрения. В днешна Турция обаче хората се считат за виновни докато не бъде доказано, че са невинни. Дадено лице бива арестувано, а след това властите започват да събират доказателства, за да установят нарушението. По презумпция вината е правило. За съжаление всички опоненти на правителството се разглеждат като потенциални терористи или хора, които заговорничат срещу държавата.

ПСР е последователна и безмилостна в преследването на всяко противопоставяне на водените от партията политики. Авторитарните методи за упражняване на натиск като високите данъци и незаконното заснемане или подслушване са широко използвани за заглушаване на опонентите. Още по-обезпокоителни са твърденията на ПСР, че тези действия се предприемат в името на демократичния процес. Последната цел на правителството е главният остатък на нашата демокрация – Народната републиканска партия (НРП), чийто лидер съм аз.

В центъра за арест Силиври през ноември аз оприличих условията там с тези в концентрационен лагер и заявих, че прокурорите и съдиите не отговарят на изискванията на правосъдието и не заслужават да бъдат наричани стожери на правосъдието. Този месец разбрах, че прокуратурата е започнала разследване на коментарите ми с твърденията, че съм „се опитвал да повлияя на справедлив процес“ и че „съм обидил обществени представители“.

Няма значение, че даже и един ден не минава, без да има коментар от страна на официални представители на правителството, като премиера например, за процесите в правосъдието. Очевидно е, че усилието да се постави в изолация лидерът на основната опозиционна партия увеличава натиска срещу свободата на изразяване. Същевременно Конституционният съд наложи наказание на нашата партия, когато поискахме главният прокурор да се оттегли от определени случаи. Беше ни казано, че искането ни се основава на злонамерено желание и че НРП губи времето на съда и ни бе наложена глоба от 3000 долара.

Всичко се свежда до следното: В днешна Турция, когато някой критикува съдебната система, той бива преследван. Когато някой сезира съда, той бива наказан.

Но ето защо аз заставам зад думите си: Имам право и съм длъжен да критикувам всичко, което не е както трябва в страната ми. Мое неизменно право е да посочвам несправедливостите и да търся справедливост. Ако съдилищата не изпълняват задълженията си, човек може и трябва да се изправи и да заяви това. Не моля за прошка. По-скоро искам да бъде вдигнат моят собствен имунитет като член на парламента, за да мога да бъда съден за всичко и да видя резултатите. Справедливостта е основният имунитет.

Днешна Турция е държава, в която хората живеят в страх и са разделени на политически, икономически и социален принцип. Демокрацията ни регресира по отношение на разделянето на властите, основните човешки права и свободи и социалното развитие и правосъдието. Гражданите се притесняват сериозно за бъдещето си. Тези неща, за съжаление, са отразени от повечето по-големи международни организации, като Хюман райтс уоч, която постави Турция сравнително ниско по отношение на човешките права, демокрацията, свободите и равнопоставеността.

Нашата партия подкрепя демокрацията, секуларизма, върховенството на закона, човешките права и свободи. Ние си представяме една развита Турция, в която гражданите, независимо от вярата, етническия произход, пол или политически възгледи, са равнопоставени пред закона. Издигането на политически, икономически и културни стени между хората не отговаря на демокрацията или социалната справедливост. Само един народ, койт живее в мир със себе си, може да бъде модел за съседите си. Народ, който е поразен от многобройни форми на разделяне и поляризация, е обречен на провал.

Тактиките като потискане на базата на страха и ограничаването на свободите може да помогнат за запазването на управлението на правителството само за определен период от време. Исторически погледнато никога не се е случвало едно правителство да успее да се задържи дълго на власт чрез авторитарни мерки. Потисничеството не може да трае дълго, справедливостта може. Турция няма да е изключение.

БТА

*Авторът е лидер на основната опозиционна сила в Турция – Народнорепубликанската партия

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.