Естония – изненадващият нов модел за еврозоната

в. Монд

Естонските монети евро. Снимка: официален сайт

Естония не престана да изненадва през последните години. Първо тя учуди онези, които през есента на 2008 г. мислеха, че единственото решение за нея е да се откаже от валутния борд, за да обезцени значително валутата си. Естония обаче взе съвсем друго решение. Тя засили валутното си обвързване, като прие еврото на 1 януари 2011 година.

Не бива да забравяме обаче, че Естония поднесе изненада още през 2008 година, когато реши да намали значително заплатите на чиновниците с надеждата това да има демонстрационен ефект за частния сектор, главно за онази част от него, която е изложена на международната конкуренция. Целта на правителството тогава беше да помогне на икономиката да стане отново конкурентоспособна.

Тази стратегия, наречена вътрешна девалвация, проработи. Действително всички заплати намаляха, като в разгара на кризата в Естония за заплати се заделяха с 10-15 % по-малко пари.

Учудващо това повсеместно понижение на заплатите във всички сектори беше относително добре прието от населението. Стачките и протестите бяха малко, дори когато правителството реши да направи по-гъвкав пазара на труда (например облекчаване на процедурите за уволнение).

Последната изненада, която Естония поднесе, беше свързана с увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП), който през 2011 г. беше около 8 %, с намаляването на безработицата под 11 % и на търговския дефицит на 2 % от БВП срещу 16 % преди началото на кризата. Държавният дълг на Естония се задържа на 15,5 % от БВП, а през 2011 г. страната дори отчете бюджетен излишък от 0,3 % от БВП. За всичко това останалите страни от еврозоната могат само да мечтаят.

И въпреки това стратегията, следвана от Естония, не може да бъде модел за действие за останалите страни от еврозоната. Защото в действителност историята на успеха на Естония се обяснява с благоприятното съчетание на няколко фактора и най-вече с наличието на две необходими условия.

На първо място стратегията за намаляване на заплатите позволява да се увеличи конкурентоспособността на една страна спрямо нейните главни партньори, само ако тази стратегия се прилага изолирано. Ако в Европа, главно в еврозоната всички страни намалят заплатите, резултатът ще бъде чисто и просто застой във вътрешното търсене, без благоприятен ефект за износа на страните.

Към този момент сред страните от еврозоната само Естония и Ирландия (две малки страни) са разиграли картата на намаляването на заплатите в контекста на кризата. Ако Германия или Франция (големите страни от еврозоната) бяха решили да намалят драстично заплатите в разгара на кризата, то ефектът от това за еврозоната щеше да бъде невъобразим. Освен застой в търсенето, това щеше неизбежно да доведе и до търговска война между страните, която в крайна сметка нямаше да е от полза за никого.

Стратегията за намаляване на заплатите е от полза за една страна и ако нейните основни търговски партньори имат икономически растеж. В това отношение икономическият подем в Швеция и Финландия може да обясни отчасти добрите резултати, отчетени в сектора на естонския износ, регистрирал 33 % повишение през 2011 година.

През 2011 г. БВП нарасна с 4,1 % в Швеция и с 3 % във Финландия срещу само 1,6 % в еврозоната. Естонският износ щеше да бъде по-малко динамичен, ако темъп на растежа в тези два главни търговски партньора на Естония беше по-слаб. Не бива за забравяме, че на Финландия и Швеция се падат 33 % от износа на Естония.

За 2012 г. и 2013 г. прогнозите са за ясно изразено забавяне на икономическата дейност в Швеция и Финландия. Дали това няма обезсмисли жертвите на естонските работници да се откажат от по-високите си заплати? Дали намаляването на заплатите няма да се окаже безполезно? Отговорът на тези въпроси е отрицателен.

В Естония, но и в другите балтийски страни, намаляването на заплатите беше необходимо, за да се компенсира силното покачване на заплатите преди кризата, което до голяма степен не беше в крак с развитието на естонската производителност. Загубата на конкурентоспособността на естонската икономика, която произтече от всичко това, се открои ясно през зимата на 2007 година. Тогава БВП се сви значително, а търговският дефицит се превърна в бездънна яма.

През пролетта на 2008 г. стана ясно, че естонският модел на икономически растеж, както и на другите балтийски страни, основаващ се на уравнението консумация плюс кредити плюс хипертрофия на строителството, е непоносим и се налагат корекции, за да се преориентира естонската икономика към износа.

Внимателен анализ на корекциите на пазара на труда в Естония по време на икономическата криза дава възможност да измерим влиянието, което оказаха върху конкурентоспособността на предприятията понижението на заплатите, намаляването на работното време и масовите съкращения.

Като цяло реалният ефективен валутен курс (съпоставен с курса на основните естонски търговски партньори) се обезцени с около 23 % от 2009 година. Загубата на покупателната способност на естонските работници е 9 % (в реално изражение) от 2009 г. или 20 % от повишената покупателна способност, постигната през периода 2004-2008 година.

Сред социалните и институционните фактори накарали естонското население да приеме намаляването на заплатите и по-голямата гъвкавост на пазара на труда, трябва да споменем липсата на силно синдикално присъствие. Така например в Естония по-малко от 10 % от трудещите се попадат в обхвата на преговори за колективен трудов договор. За сравнение във Франция на колективен трудов договор са 67 % от трудещите се.

Друг ключов фактор изглежда е желанието на естонците да влязат в еврозоната. В тези трудни времена за единната европейска валута това желание може да изглежда изненадващо и неразбираемо, но за някои страни от ЕС, които не са въвели еврото, влизането в еврозоната продължава да бъде най-актуалният приоритет.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.