От „Меркози“ до „МеркОланд“

Ройтерс

Колаж: фрайтаг

Положението явно става отчайващо, щом като Ангела Меркел се намесва във френската политика, за да се опита да спаси Никола Саркози от изборно поражение. Традиционно предпазливият канцлер на Германия поема голям риск, планирайки свои появи по време на кампанията в подкрепа на френския лидер преди първия тур на президентските избори на 22 април, като първата ще е в понеделник в съвместно телевизионно интервю.

Ако както сочат всички социологически проучвания, на балотажа на 6 май социалистическият опонент Франсоа Оланд победи консерватора Саркози, Меркел ще трябва да изгражда наново френско-германското лидерство в Европа с човек, към когото тя се е отнесла пренебрежително.
Нещата започнаха мъчително и с американския президент Барак Обама, след като тя отказа да му позволи да организира митинг на Бранденбургската врата в Берлин – символ на разделението по време на Студената война и фон на известна реч на Роналд Рейгън от 1987 г. – когато той беше кандидат-президент.

Съветниците на Меркел привеждат два довода в полза на решението й да наруши дипломатическата практика по молба на Саркози:

– необходимостта да се запазят близките партньорски отношения, които френският и германския лидери изградиха, управлявайки дълговата криза в еврозоната, спечелили им колективното прозвище „Меркози“ въпреки различията в техния характер и политика;

– тревогата от антипазарната реторика на Оланд и призива му да се предоговори одобреният миналия месец от европейските лидери фискален пакт за строга бюджетна дисциплина.

„Намеренията на Оланд застрашават усилията за стабилизиране на еврото“, заяви за Ройтерс по време на свое посещение във Франция Херман Грьое – генерален секретар на партията на Меркел, Християндемократически съюз ХДС.

Поддръжниците на кандидата на социалистите казват, че нападките му срещу „финансовия свят“ в негова програмна реч са били преекспонирани. Той е целял да подсили имиджа си и да обедини левите, но без да има намерение да ги повежда към барикадите.

Оланд заявява твърдо намерение да намали бюджетния дефицит на Франция, въпреки че е против вписването в конституцията на поисканото от германците „златно правило“ за балансирани бюджети. Той иска да смекчи фискалната дисциплина, както и санкциите, записани в новия европейски пакт, поемайки ангажимент за насърчаване на икономическия растеж и създаване на работни места.

Решението на Саркози да заложи на „германската карта“ би могло да се обърне срещу него във времена, когато за Франция се смята, че през петгодишния му мандат страната се е лишила както от икономическия, така и от политическия паритет с Берлин, което бе затвърдено след загубата миналия месец на кредитния рейтинг от три пъти А.

„Германия може и да е спасението за Франция, но определено не и за Никола Саркози“, каза Доминик Моизи от Френския институт за международни отношения. Карикатуристите във Франция изобразиха по жесток начин все по-неравните партньорски отношения. Плантю от в. „Монд“ нарисува Меркел като матрона, която бута съсипания Саркози в инвалидна количка.

Вилем от ежедневника „Либерасион“ нарисува карикатура, на която едрата майка Меркел води за ръка малкото дете Саркози. „Ein Problem?“ немски „Проблем ли има?“ , пита строго карикатурният образ на Меркел. „Non, non“ френски „Не, не“ , пелтечи малкият Саркози.

Макар че споменаването на германците вече не връща автоматически спомените за Втората световна война освен сред възрастните, избирателите може и да не възнаградят президента, задето представя Германия като икономически и социален модел за Франция. Саркози даде германския пример, за да оправдае последните си предложения за намаляване на данък общ доход и увеличаване на данък добавена стойност върху потреблението.

Френските леви контрираха, че основаващото се на износа процъфтяване на германската икономика е следствие на десетилетие на намаляващи или неповишавани реални заплати и ръст на социалното неравенство, както и на ниско платената почасова заетост. Също така за разлика от своите френски колеги германските работници са представени в заседателните зали на корпорациите, което им отрежда роля при вземането на решения.

Меркел също така може би си прави сметката, че ако противно на очакванията Саркози бъде избран, той ще й дължи огромна признателност, докато ако спечели Оланд, той няма да има друг избор освен да я ухажва за участие в управлението на Европа.

За 50 години френско-германското партньорство преживява няколко напрегнати периода, когато в едната или другата столица се е сменял лидерът, но винаги е имало претенции за единствената движеща сила, способна да тласне европейската интеграция напред. Историята познава партньорските отношения между Шарл де Гол и Конрад Аденауер, Валери Жискар д’Естен и Хелмут Шмит и Франсоа Митеран и Хелмут Кол. Но по пътя е имало и множество дребни проблеми.

Германците са ужасени, когато през 1981 г. единственият социалистически президент на съвременна Франция, Франсоа Митеран, включва комунистите в управлението и национализира част от индустрията в контекста на експанзионистична икономическа и социална политика, която изпразва френската хазна. Едва след валутна криза и две девалвации Митеран сменя курса, създавайки тесен съюз с Кол, който отчасти се опира на френската подкрепа за разполагането на американски ядрени ракети в Германия като контрамярка срещу съветските ракети.

Именно Кол и Митеран, които са представители на противопоставящи се едно на друго политически семейства, през 1992 г. вземат решението за създаване на единна европейска валута, надвивайки опозицията у дома, за да получи то одобрение на референдум във Франция и в германския парламент. Откакто те не са на политическата сцена, френско-германските връзки нееднократно се обтягаха заради еднолично взети решения, които предизвикваха безпокойство у едната страна. Жак Ширак поставя Кол в неудобно положение, когато подновява френските ядрени изпитания и през 1995 г. отменя наборната военна служба, без да се консултира.

Оглавяваният от Герхард Шрьодер червено-зелен коалиционен кабинет предизвиква тревога у Ширак, когато решава да прекрати използването на ядрена енергия – основния енергиен източник за Франция. Оланд, центристкият последовател на Митеран, не заплашва с подобно радикално отстъпление. Например той не би оттеглил решението на Саркози от 2008 г., за да върне Франция обратно в интегрираното военно командване на НАТО. Той заяви на избирателите, че те определено ще трябва да затегнат коланите през първите две години, преди да има някакво преразпределяне на богатство.

При двете си посещения в Берлин за последните два месеца той протегна ръка на съюзниците на Меркел и заяви, че ако бъде избран, първата му визита ще бъде в Германия, въпреки че канцлерът все още не се е съгласила да се срещне с Оланд преди изборите. Партньорските отношения в тандема „МеркОланд“ може да са хладни отначало, като французинът ще се опита да балансира германската хегемония, разширявайки кръга от решения за вземане, казват съветниците на Оланд.

„Френско-германският тандем е важен, но не може само тези две страни да командват парада, трябва да се включат и други като Италия и Испания, и именно това иска Оланд“, каза университетски преподавател, който работи с него по европейската му политика, помолил името му да не се цитира. „Той иска да прави нещата по различен начин и иска по-голямо участие на министрите и парламентите, а не малък клуб на президентството и канцлерството. Той иска Европейската комисия и националните парламенти да имат по-голям глас. Той няма да обърне гръб на срещите на 17-те страни членки на еврозоната, но иска да възвърне легитимността на срещите на ЕС.“

По ирония на съдбата Меркел пое поста с подобни намерения, но осъзна, че тясното френско-германско сътрудничество беше единственият начин да се върши работа бързо веднага щом кризата се разрази. Понякога склонността на Саркози към внезапни инициативи и шумни срещи, които покачват очакванията на пазарите, предизвикваше раздразнение у канцлера. Промяната може и да й се понрави заради предпазливия и хладнокръвен маниер на поведение на Оланд, в случай че опитите й да спаси Саркози не се увенчаят с успех.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.