В притиснатия Иран цените скачат, търпението свършва

Асошиейтед прес

Обикновено посещение на магазин в Иран тези дни се превръща в бърз курс на обучение за живот в условия на западни икономически санкции. Цената на много от внесените стоки – от южнокорейски хладилници до турски крекери – е двойна в сравнение с миналата година. Парите за закупуването им обаче са се обезценили спрямо американския долар и други чужди валути.

Но няма недостиг на стоки за онези, които искат да купуват. Порой от китайски продукти залива Иран и запълва празнината, оставена от европейските и други компании, напуснали иранския пазар, където потреблението е огромно, след икономическите санкции, наложени на Техеран заради отказа му да спре ядрената си програма. „Човек може да намери онова, което търси“, казва Хасан Алаей, който внася стоки главно от Китай. „Проблемът е, че разходите по вноса нараснаха много заради санкциите и обменния курс“, допълва той.

В магазините за електронна техника, супермаркетите, магазините за автомобили, широките техерански базари ефектът на санкциите е най-видим в момент когато САЩ и Европа въведоха нови санкции в критично важния за страната износ на петрол.

Иранските лидери твърдят, че има достатъчно клиенти за иранския петрол в зажаднялата за енергия Азия, както и на други места, което ще позволи на страната да компенсира западните петролни санкции. Най-непосредствени проблеми могат да дойдат от магазините и пазарите, където недоволството на потребителите може да доминира в парламентарните избори на 2 март и да увеличи още натиска върху иранските управници.

Досега лидерите се ползваха от широка обществена подкрепа за иранската ядрена програма и от разбирането, че санкциите са израз на двойните стандарти на Запада, който не принуди Израел да разкрие публично подробности за своя ядрен арсенал. Широко разпространено е убеждението, че Израел има ядрени оръжия, но еврейската държава отказва да потвърди или да опровергае тези твърдения.

Но изпадналата в криза икономика, вече засегната от премахването на субсидиите, които озаптяваха цените на горивата, може да подкопае подкрепата за предизвикателния ирански отказ да спре обогатяването на уран, което според САЩ и техните съюзници може да доведе до производството на суровини за ядрено оръжие. Иран настоява, че иска само реактори за енергетиката си и за медицински цели.

„Задълбочаващата се вътрешна икономическа криза може да се превърне в най-уязвимото място на Иран“, казва Патрик Клоусън, директор на анализите във вашингтонския Институт за близкоизточна политика. „Едно нещо е да се изправиш срещу света. Съвсем друго е да почувстват напрежение отвътре“, допълва той.

Президентът на САЩ Барак Обама подписа в началото на седмицата заповед за затягане на санкциите срещу иранската Централна банка и други финансови институции. Целта е да се намали способността на Иран да извършва международна търговия. Санкциите бяха приети със закон още през декември, но очакваха решението на Обама, за да влязат в сила.

В интервю за Ен Би Си Обама каза, че САЩ работят в тясно сътрудничество с Израел, за да намерят изход от иранската ядрена криза. Той изрази надежда, че това решение ще бъде намерено по дипломатически път и отбеляза, че санкциите вече имат ефект в Иран. „Иранците вече усещат лишения. Те чувстват напрежението“, каза Обама.

Някои пукнатини вече се забелязват в иранската търговска класа, която е традиционната опора на ислямската система. Вносителите се опитват да се справят с постоянно обезценяващата се валута, а доставчиците са все по-нервни в сделките си с иранските банки.

Според Шархриар Азадех, собственик на магазин за декоративни стоки като пластмасови цветя и стъклени фигурки, всичко това се изразява в повишение на цените между 30 и 50 процента заради девалвацията на иранския риал. Той беше повлечен надолу от съчетанието на паника заради санкциите и правителствената политика за рязко намаляване на лихвените проценти, което направи влоговете в риали по-малко атрактивни.

На черно тази седмица риалът се обменя по курс от около 18 000 риала за долар. Това е наистина по-добре от курса от 23 риала за долар от миналия месец, но е далеч от курса от 11 000 риала за долар отпреди година.

Сиаваш Ягмаей, който има фирма за внос и износ и работи като митнически посредник, казва, че иранските фирми са принудени да работят само с пари в брой заради опасенията от все по-задълбочаващата се икономическа изолация на страната. „Ние не можем да получим никакви кредитни писма заради ограниченията на банките“, казва той. „Нашите търговски партньори знаят това. Така че те искат пари в брой. И искат 10 процента от сумите в брой, преди да ни доставят стоките“, допълва той.

Въпреки че влиянието на санкциите върху ежедневната търговия се усеща отскоро, иранците е трябвало да се справят със санкции веднага след Ислямската революция през 1979 г. Флотилията от ирански пътнически самолети е съставена главно от американски самолети, купени през 70-те години и дори по-рано, в това число транспортни самолети С-130 и Бойнг 727. Много от тези самолети продължават да летят с преправени части или с части, взети от самолети, които са излезли извън експлоатация. Иранските военновъздушни сили имат също самолети от 70-те години като Ф-14 Томкат.

Санкциите освен това породиха културата на разчитане на собствените си сили и на действия под натиска на необходимостта, което често пъти е повод за възхвала от иранските представители. Ракетните системи на Иран са плод на анализа на структурата и функциите на модели от Китай и Северна Корея.

Колите иранско производство известни като Пайкан – впрегатните коне на иранските пътища – са създадени по модел на британските Хилман Хънтър от 60-те години и си останаха на практика непроменени до прекратяването на производството им преди 10 години.

„Иран живее под западни и американски санкции от повече от 30 години“, каза иранският министър на петрола Ростам Касеми на пресконференция в събота. „Няма да отстъпим нито на йота от нашата позиция спрямо Запада“, допълни той. Министърът разкритикува остро Европа за решението й от миналия месец да бойкотира иранските петролни доставки, които съставляват общо 18 процента от всички ирански продажби.

Министърът заяви също, че нововъзникващите азиатски и други пазари могат да компенсират Иран за понесените загуби. „Вариантът да се наложи пълна забрана върху иранския износ на суров петрол е неприложим. Ние имаме приятели по света и се подпомагаме“, предупреди министърът.

Но един от иранските близки съюзници, венецуелският президент Уго Чавес призна миналата седмица, че международните санкции са намалили производството на съвместно венецуелско-иранско предприятие за сглобяване на автомобили в страната му. „Проблем е да изнесем частите и дори да платим дължимите суми в долари на иранската компания“, каза Чавес.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.