Кралско изключение от Арабската пролет

в. Монд

Има ли монархическо изключение в Арабската пролет? Подобно на Мохамед Шести в Мароко, йорданският крал Абдула Втори е изправен пред доминирания от ислямистите обществен натиск. И в двете кралства улицата поставя сходни искания – съществени политически реформи, край на проядената от корупция система на управление и ограничаване на правомощията на краля. В Мароко Мохамед Шести реагира изпреварващо с произвеждането на свободни избори, които доведоха на власт ислямистите.

В Йордания Абдула Втори шикалкави. Кралството все още изглежда като островче на стабилност в Близкия изток, където позициите на автократите стават все по-разклатени, но се поставя въпросът дали може да се задържи на власт с половинчати мерки. Вярно е, че се ползва с относителна защита от политически бури – мароканците признават суверена си като Повелител на правоверните, но пък йорданците смятат Абдула Втори за 43-и пряк наследник на пророка Мохамед.

Това означава, че населението по принцип не иска край на монархията. Това може би важи още повече за Йордания, където кралят остава гарант на симбиозата между коренните йордански племена и йорданците от палестински произход, които са мнозинство в населението от 6,4 милиона души.

Тази крехкост парадоксално е елемент на стабилност, на който се опира Абдула Втори. Ислямистките движения не поставят под въпрос основите на монархията, защото примерите на Египет и Сирия играят роля на плашило – ако недоволството в Йордания прерасне в революция, ще настане хаос, който може да доведе до гражданска война. Кралят обаче трябва да се съобразява с исканията на ислямистите, които се изразяват по-смекчено от средата на 2010 г.

Именно това безпокойство го накара да се сближи с „Хамас“ и ръководителя на политическото му бюро Халед Мешаал, който бе приет от краля на 29 януари. Въпреки че тази официална среща бе първата, откакто представителите на Движението за ислямска съпротива бяха експулсирани от Йордания през 1999 г., връзките между кабинета на краля и Хамас никога не са били прекъсвани.

И кралят, и „Хамас“ искат да задвижат постепенен процес, който да не поставя в трудна позиция Абдула Втори към палестинския президент Махмуд Абас, американците и Израел. Политическото бюро на Хамас завършва изтеглянето си от Дамаск, където съжителството с президента Башар Асад стана невъзможно, и желае да се настани в Кайро и Аман. САЩ, които започнаха контакти в Египет с Мюсюлманските братя (от които произлиза „Хамас“) и салафистите, не изглеждат разтревожени от това сближаване с движение, смятано за терористично.

Погледнато от Вашингтон, Абдула Втори изглежда като стена пред настъплението на радикалния ислям, а Йордания трябва да бъде поддържана в ролята на държава-буфер между Израел от една страна и Сирия, Ирак, Саудитска Арабия и Египет от друга. Затова и американската подкрепа не намалява – икономическата и военна помощ за 2012 г. възлиза на 660 милиона долара (501,2 милиона евро).

Друга причина Вашингтон, чиято близкоизточна дипломация е на заден план заради наближаващите президентски избори, да се грижи толкова за протежето си е, че Йордания се опитва да играе неблагодарната роля на посредник в израелско-палестинските преговори. С това кралят може да изтъква на родените си на Западния бряг поданици, че работи за палестинската кауза, което успокоява разпалените искания на Фронта за ислямистко действие.

Всеки петък в Аман и редица други градове в кралството протичат много ритуални демонстрации. Абдула Втори хвърля няколко важни лица в затвора, за да покаже, че се бори – боязливо – срещу корупцията, освобождава няколко салафисти, контролира свободата на словото и сменя премиерите си (трима за една година). Иначе кралят и кабинетът му управляват съгласно традицията и поддържат верността на племената с редовно финансиране.

„Американците проявяват разбиране. Те знаят, че коренните йорданци са консервативни, а „палестинците“ искат най-вече да продължат да правят пари“, уверява високопоставен западен дипломат в Аман. Дали Абдула Втори може да разчита, че няма опасност от промяна на отношението на Вашингтон? Примерът с бившия египетски президент Хосни Мубарак навежда на обратната мисъл – САЩ ще изоставят Абдула Втори в деня, в който ислямисткият натиск стане неустоим.

А геостратегическото обкръжение на Йордания се влошава. На изток изтеглянето на американските войски от Ирак ще доведе до нарастване на шиитското, и следователно иранското, влияние в региона. На север хашемитското кралство бързо би било дестабилизирано от бежански поток при евентуална гражданска война в Сирия. На запад идването на власт на Мюсюлманските братя и на салафистите в Египет ще активизира йорданските им братовчеди.
Остава Израел, който реши да се опази от ислямистки прониквания с построяването на охранителна бариера върху 200 км граница с Йордания.

Близкият изток се променя бързо, много по-бързо от колебливите опити за реформи на Абдула Втори. Добре ще е наследникът на Мохамед да се вдъхнови от прагматизма на Повелителя на правоверните. Докато е още време.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.