По Южното Черноморие строят комплекси със скорост по 600 кубика бетон дневно

Комплескът „Св. Тома“ на Главболгарстрой. Построен е от март до юни. Ако беше приет навреме новият Закон за Черноморскито крайбрежие, този комплекс нямаше да съществува, защото е твърде близо до брега и с по-висока етажност от разрешената. Снимки: авторката

Е-vestnik се разходи по южното Черноморие в средата на юни и видя потресаващи неща, които са документирани със снимки по-долу. Строителството кипи с пълна сила, за да изпревари Закона за устройство на Черноморието, отложен да влезе в сила от 1 януари 2008 г.
Бившите виетнамски общежития в София превъзхождат по няколко показателя хотелите по Черноморието. По-здрави са, тъй като не са строени с пясък от дюните. Сградите, строени с морски пясък, след време ще се сринат като пясъчни кули (дай Боже, по-скоро да е). Околната среда край подобни общежития в София е малко по-добра от тази по морето.

В началото на туристическия сезон по курортите има планини от боклуци и прах. Тук с по-голяма вероятност можеш да се спънеш или да се прободеш на ръждясала арматура, отколкото в западнал квартал на София. Сноват багери и бетоновози. Около плажовете обстановката е враждебна.

По морето на места липсват пречиствателни станции, а където ги има, капацитетът им е в пъти по-малък от необходимото. По тази причина новите хотели, включително петзвездните, се „пречистват“ основно в морето. Тук летовникът има възможност да опита уникалните за българските морски курорти балнеологични процедури в „собствени фекални води“ (по израза на Любен Дилов-син).

За да ограничат безразборното строителство по морето, наскоро депутатите от Народното събрание приеха специален Закон за устройство на българското Черноморие. В последния момент обаче той бе коригиран с „лека“ поправка – вместо след публикуването в Държавен вестник, законът ще влезе в сила от януари 2008 година. Строежите и инвестиционните намерения в заварено положение няма да се санкционират (чети утре интервю по проблема с Любен Дилов-син, един от депутатите, които се опитваха законът да бъде приет по-рано – минал е на първо четене преди повече от година).

Хотел „Марина Роял Палас“ на входа на курорта „Дюни“, гледан от другата страна на залива. Комплексът е ограден с железни огради и не всеки има достъп до този плаж. Снимка: авторката

Ако става дума за пясъка и плажната ивица на българското Черноморие, то в туристическия сезон край нея пиле не може да прехвръкне, камо ли човек да приседне. На „Дюни“ например, собствениците на грамадния петзвезден хотел „Марина Роял Палас“, не са пуснали до „плажа си“ дори шефа на полицията, казват местни хора. Какво остава за някакви си туристи. Инвеститорите са наслагали чадъри и шезлонги, недостъпни също като узурпирания пясък и море, които иначе се водят публична държавна собственост. Масивна, висока метална ограда, пази хотела от набезите на случайни туристи.

В България човек може да си изгради колкото си иска етажен хотел, облизван от морските вълни, стига да раздаде достатъчно големи рушвети на хората, от които зависят разрешителните. В резултат на това днес десетки железобетонни гиганти с безвкусна архитектура, заемат голяма част от плажните ивици.
Повечето от тях са в състояние да поберат хора, достатъчни да основат цяло селище, така че дори столичният квартал Люлин не може да съперничи по гъстота на населението с хотелски комплекс на плажа в разгара на сезона.

Ако до миналата година е имало къмпинги, на които човек да си плати за престоя сред природата, то това лято къмпингите са на изчезване. Дори по Южното Черноморие, което доскоро беше по-слабо засегнато от безразборното застрояване, вече има унищожени къмпинги.

Строеж върху земята на бившия къмпинг Нестинарка. Снимки: авторката

Строеж върху земята на бившия къмпинг Нестинарка. Снимки: авторкатаВстрани от плажа на бившия къмпинг "Нестинарка" също напредва строителство.Строеж върху земята на бившия къмпинг Нестинарка. Снимка: Светослава БанчеваХотелският комплекс „Серенити бей“, построен върху дюните на плажа на някогашния къмпинг "Нестинарка". Снимки: Светослава Банчева„Серенити бей“. Снимки: авторкатаСтроеж върху земята на бившия къмпинг "Нестинарка". Снимки: авторкатаПосетители на къмпинг "Нестинарка", които са отседнали в бунгала и се налага да прекосят няколко строителни площадки, за да стигнат до плажа. Снимки: авторката......Строеж върху земята на бившия къмпинг Нестинарка. „Серенити бей“.Строеж върху земята на бившия къмпинг Нестинарка....Строеж върху земята на бившия къмпинг Нестинарка. Снимки: авторката...Строеж върху земята на бившия къмпинг Нестинарка.„Серенити бей“.Строеж върху земята на бившия къмпинг Нестинарка.Строеж върху земята на бившия къмпинг Нестинарка. Снимки: авторката...

Сред най-драстичните примери е „Нестинарка“. Там, на самия плаж върху дюните, вече работи първият собствен хотел на концерна ТУИ за България – „Серенити бей“. Около него трескаво се строят нови сгради като крепостни стени. На някогашните посетители на къмпинга, които от носталгия отсядат в малкото недосъборени бунгала в околността, трябва да им раздават каски преди плаж, за да не рискуват живота си. От земята стърчат железа, дървета и боклуци, а над главите им режат с флекс, падат кофи с инструменти, камъни.

Природните паркове и резерватите са сред малкото места със запазена природа по Черноморието. В момента, с благословията на общините, големите инвеститори превземат и тези територии. Кметът на Царево Петко Арнаудов например, настоява в жалба пред Министерството на околната среда и водите и Върховния административен съд да се обяви за нищожна заповед на министъра на околната среда от 1995 година за създаване на Защитен природен обект – Национален парк „Странджа“. Идеята му е част от земите да се извадят от парка, за да се продадат и застроят.

Незаконният строеж в природен парк "Странджа" край с. Варвара, който е временно спрян. Кметът на Царево и инвеститорът - фирма "Краш 2000" оспорват пред Върховния съд границите на парк Странджа, като се опитват да извадят част от терените от защитените територии. Снимки: авторката

Незаконният строеж в природен парк "Странджа" край с. Варвара, който е временно спрян. Кметът на Царево и инвеститорът - фирма "Краш 2000" оспорват пред Върховния съд границите на парк Странджа, като се опитват да извадят част от терените от защитените територии. Снимки: авторката
Строежът е спрян, но предупредителни табели забраняват достъпа до обекта. Незаконният строеж в природен парк "Странджа" край с. Варвара, който е временно спрян. Кметът на Царево и инвеститорът - фирма "Краш 2000" оспорват пред Върховния съд границите на парк "Странджа", като се опитват да извадят част от терените от защитените територии. 
Гледката към морето край строежа. Един от корпусите на незаконния строеж на фирма "Краш 2000" в парк "Странджа". Снимка: Светослава Банчева
Един от корпусите на незаконния строеж. 
Гледка от строежа към морето. Пейзаж от природен парк "Странджа" край морето. Кметът на Царево иска голяма част от природния парк да бъде извадена от защитените територии, за да може да се строи. Пейзаж от природен парк "Странджа" край морето. Кметът на Царево иска голяма част от природния парк да бъде извадена от защитените територии, за да може да се строи.

Въпреки че ведомствата още не са одобрили инвестиционните планове на кмета, фирма „Краш 2000“ вече е изсекла част от гората в защитената територия и на нейно място сега се издигат грозни незаконни строежи.

В района на Приморско, точно срещу резерват Ропотамо, нашествието в природата е започнало някога със строежа на комплекс по волята на Людмила Живкова и Андрей Луканов. Той е бил предвиден за интернационален елитен колеж – Юнайтед Уърлд Колидж, финансиран от фондация на Армънд Хамър. В началото на 90-те начинанието е погребано, а комплексът става собственост на Главболгарстрой, впоследствие приватизиран. За Юнайтед Уърлд Колидж може само да се съжалява, защото тази верига от колежи е една от най-престижните в света, а вместо това на Аркитуно ще стане пренаселен курорт.

Поглед от резервата "Ропотамо" към отсрещния край на залива, където се издига комплексът на "Главболгарстрой" "Св. Тома". Построен е от март до сега. Ако беше приет навреме новият Закон за Черноморскито крайбрежие, този комплекс нямаше да съществува, защото е твърде близо до брега и с по-висока етажност от разрешената. Снимки: авторката

Поглед от резервата "Ропотамо" към отсрещния край на залива, където се издига комплексът на "Главболгарстрой" "Св. Тома". Построен е от март до сега. Ако беше приет навреме новият Закон за Черноморскито крайбрежие, този комплекс нямаше да съществува, защото е твърде близо до брега и с по-висока етажност от разрешената. Снимки: авторкатаКомплексът, строен за интернационален колеж - Юнайтед Уърлд Колидж, който е замразен в началото на 90-те, става собственост на "Главболгарстрой" и вероятно ще се превърне в курорт.Комплексът, строен за интернационален колеж - Юнайтед Уърлд Колидж, който е замразен в началото на 90-те. Снимки: авторкатаДвата комплекса на "Главболгарстрой", гледани откъм резерват "Ропотамо". Снимки: авторкатаКомплескът "Св. Тома" на Главболгарстрой. Той е построен от месец март до юни. Според местните са наливани по 600 куб. м бетон дневно. Снимка: Светослава Банчева...Комплескът "Св. Тома" на Главболгарстрой. Построен е от март до юни. Ако беше приет навреме новият Закон за Черноморскито крайбрежие, този комплекс нямаше да съществува, защото е твърде близо до брега и с по-висока етажност от разрешената. Снимки: авторкатаКомплескът "Св. Тома" на Главболгарстрой. Ако беше приет навреме новият Закон за Черноморскито крайбрежие, този комплекс нямаше да съществува, защото е твърде близо до брега и с по-висока етажност от разрешената. Снимки: авторкатаКомплескът "Св. Тома" на Главболгарстрой. Снимки: авторкатаРезерват "Ропотамо".Резерват "Ропотамо".

Но съвсем наблизо Главболгарстрой досъсипва природата с нов комплекс. Фирмата е препродала 700 дка земя, приватизирана през 1994 година за 15 лева на декар, на английска фирма. И сега Главболгарстрой като главен изпълнител строи гигантски хотелски комплекс.
„През март 2007-а на това място нямаше нищо. За да напреднат със строежа, са изливали по 600 кубика бетон на ден“, разказват местни хора. В средатана юни бетоновози сноват по пътя в двете посоки. „Забраната за строеж в активния сезон изобщо не пречи на предприемачите. Тарифата е 150 лева на бетоновоз“, обясняват хората.

Очаквайте – Синеморец и Резово като апетитни хапки за инвеститори

Виж тук за Северното Черноморие

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.