По Южното Черноморие строят комплекси със скорост по 600 кубика бетон дневно
Е-vestnik се разходи по южното Черноморие в средата на юни и видя потресаващи неща, които са документирани със снимки по-долу. Строителството кипи с пълна сила, за да изпревари Закона за устройство на Черноморието, отложен да влезе в сила от 1 януари 2008 г.
Бившите виетнамски общежития в София превъзхождат по няколко показателя хотелите по Черноморието. По-здрави са, тъй като не са строени с пясък от дюните. Сградите, строени с морски пясък, след време ще се сринат като пясъчни кули (дай Боже, по-скоро да е). Околната среда край подобни общежития в София е малко по-добра от тази по морето.
В началото на туристическия сезон по курортите има планини от боклуци и прах. Тук с по-голяма вероятност можеш да се спънеш или да се прободеш на ръждясала арматура, отколкото в западнал квартал на София. Сноват багери и бетоновози. Около плажовете обстановката е враждебна.
По морето на места липсват пречиствателни станции, а където ги има, капацитетът им е в пъти по-малък от необходимото. По тази причина новите хотели, включително петзвездните, се „пречистват“ основно в морето. Тук летовникът има възможност да опита уникалните за българските морски курорти балнеологични процедури в „собствени фекални води“ (по израза на Любен Дилов-син).
За да ограничат безразборното строителство по морето, наскоро депутатите от Народното събрание приеха специален Закон за устройство на българското Черноморие. В последния момент обаче той бе коригиран с „лека“ поправка – вместо след публикуването в Държавен вестник, законът ще влезе в сила от януари 2008 година. Строежите и инвестиционните намерения в заварено положение няма да се санкционират (чети утре интервю по проблема с Любен Дилов-син, един от депутатите, които се опитваха законът да бъде приет по-рано – минал е на първо четене преди повече от година).
Ако става дума за пясъка и плажната ивица на българското Черноморие, то в туристическия сезон край нея пиле не може да прехвръкне, камо ли човек да приседне. На „Дюни“ например, собствениците на грамадния петзвезден хотел „Марина Роял Палас“, не са пуснали до „плажа си“ дори шефа на полицията, казват местни хора. Какво остава за някакви си туристи. Инвеститорите са наслагали чадъри и шезлонги, недостъпни също като узурпирания пясък и море, които иначе се водят публична държавна собственост. Масивна, висока метална ограда, пази хотела от набезите на случайни туристи.
В България човек може да си изгради колкото си иска етажен хотел, облизван от морските вълни, стига да раздаде достатъчно големи рушвети на хората, от които зависят разрешителните. В резултат на това днес десетки железобетонни гиганти с безвкусна архитектура, заемат голяма част от плажните ивици.
Повечето от тях са в състояние да поберат хора, достатъчни да основат цяло селище, така че дори столичният квартал Люлин не може да съперничи по гъстота на населението с хотелски комплекс на плажа в разгара на сезона.
Ако до миналата година е имало къмпинги, на които човек да си плати за престоя сред природата, то това лято къмпингите са на изчезване. Дори по Южното Черноморие, което доскоро беше по-слабо засегнато от безразборното застрояване, вече има унищожени къмпинги.
Сред най-драстичните примери е „Нестинарка“. Там, на самия плаж върху дюните, вече работи първият собствен хотел на концерна ТУИ за България – „Серенити бей“. Около него трескаво се строят нови сгради като крепостни стени. На някогашните посетители на къмпинга, които от носталгия отсядат в малкото недосъборени бунгала в околността, трябва да им раздават каски преди плаж, за да не рискуват живота си. От земята стърчат железа, дървета и боклуци, а над главите им режат с флекс, падат кофи с инструменти, камъни.
Природните паркове и резерватите са сред малкото места със запазена природа по Черноморието. В момента, с благословията на общините, големите инвеститори превземат и тези територии. Кметът на Царево Петко Арнаудов например, настоява в жалба пред Министерството на околната среда и водите и Върховния административен съд да се обяви за нищожна заповед на министъра на околната среда от 1995 година за създаване на Защитен природен обект – Национален парк „Странджа“. Идеята му е част от земите да се извадят от парка, за да се продадат и застроят.
Въпреки че ведомствата още не са одобрили инвестиционните планове на кмета, фирма „Краш 2000“ вече е изсекла част от гората в защитената територия и на нейно място сега се издигат грозни незаконни строежи.
В района на Приморско, точно срещу резерват Ропотамо, нашествието в природата е започнало някога със строежа на комплекс по волята на Людмила Живкова и Андрей Луканов. Той е бил предвиден за интернационален елитен колеж – Юнайтед Уърлд Колидж, финансиран от фондация на Армънд Хамър. В началото на 90-те начинанието е погребано, а комплексът става собственост на Главболгарстрой, впоследствие приватизиран. За Юнайтед Уърлд Колидж може само да се съжалява, защото тази верига от колежи е една от най-престижните в света, а вместо това на Аркитуно ще стане пренаселен курорт.
Но съвсем наблизо Главболгарстрой досъсипва природата с нов комплекс. Фирмата е препродала 700 дка земя, приватизирана през 1994 година за 15 лева на декар, на английска фирма. И сега Главболгарстрой като главен изпълнител строи гигантски хотелски комплекс.
„През март 2007-а на това място нямаше нищо. За да напреднат със строежа, са изливали по 600 кубика бетон на ден“, разказват местни хора. В средатана юни бетоновози сноват по пътя в двете посоки. „Забраната за строеж в активния сезон изобщо не пречи на предприемачите. Тарифата е 150 лева на бетоновоз“, обясняват хората.
Очаквайте – Синеморец и Резово като апетитни хапки за инвеститори