Уитни Хюстън пред „Ролинг стоун“ за брака си, за славата, за детството

Утни Хюстън на корицата на сп. „Ролинг стоун“ от юни 1993 г.

В интервю за сп. „Ролинг стоун“ през 1993 г.  Уитни Хюстън разказва за детството си, за страстта си към музиката, както и за покровителя и откривателя си в музикалния бизнес Клайв Дейвис. Във фаталния ден, когато умира Уитни, именно Дейвис я кани да пее на парти вечерта преди церемонията за наградите „Грами”. Уитни е открита мъртва в хотела „Бевърли Хилтън” в Бевърли Хилс, при досега неизяснени обстоятелства.

През 2010 г. пред Опра Уинфри Уитни разказва, че през годините на успехи тя вече е взимала дрога и в един момент наркотиците са станали ежедневие за нея. Тогава певицата обвинява за това брака си с Боби Браун, с когото се развежда през 2007 г. През 1993 г., след множество скандали и спекулации в медиите, Хюстън подава срещу Боби Браун жалба за домашно насилие. По-рано същата година обаче тя дава интервю за сп. „Ролинг стоун“ и изглежда така, сякаш животът й е щастлив.

Човек очаква тя да влезе деликатно в стаята, но Уитни Хюстън нахлува бързо и с целенасочено изражение. Тя е облечена в лилав прилепнал панталон и ярка шарена фланелена блуза. Докато усмивката й е приветлива, ръкостискането й е твърдо, бизнес ориентирано. Тя не е тук, за да си губи времето. Откакто Хюстън изгрява на голямата сцена на 21-годишна възраст през 1985 г., албумите й лесно се продават, а по-трудно е за нея да печели респект.

От Whitney Houston (1985), Whitney (1987), I’m Your Baby Tonight (1990) и саундракът към „Бодигард”, за който тя има принос с шест песни – са продадени 26 милиона копия само в САЩ (б. р. – общо към днешна дата продадени са 34 млн. копия на диск и др. носители). Уитни има десет песни, оглавили класациите сингли, а в един момент тази година тя влезе в топ 10 с песните „I Will Always Love You,“ „I’m Every Woman“ and „I Have Nothing”, които са от филма „Бодигард”. Филмът донесе стотици милиони и й даде сигурност, че кариера в киното й е гарантирана.

Но търговските триумфи на Хюстън са постоянно придружени от критики. Уитни е дъшеря на Сиси Хюстън от групата „Sweet Inspirations” (беквокал на Арета Франклин и Елвис Пресли) и братовчедка на великата Дайан Уорвик.

Казват, че на 29-годишната Уитни й липсва дълбоката соул душа на майка й и песенната чувствителност на братовчедка й. Филмовият свят не й носи утеха. Филмът „Бодигард” беше подложен на унищожителна критика в пресата, актьорският й дебют също не беше пощаден.

Нещо още по-лично е, че от години Хюстън се защитава от обвиненията за хомосексуални отношения с дългогодишната приятелка Робин Кроуфорд, както и от спекулациите за брака й от 1992 г. с певеца Боби Браун, който, въпреки, че е пет години по-млад от Хюстън, вече има три незаконни деца от още две други жени. Дори раждането на детето на Хюстън и Браун, Боби Кристина, не успя да спре мелницата на клюките.


Хюстън и аз се срещаме на долния етаж на голямото й жилище в Ню Джърси. Златни и платинени сертификати се редят на стената на аранжираната в лилаво и черно стая. Докато котката й Мерилин кръстосва из стаята, Хюстън говори оживено и налага силното си присъствие – гледа ме право в очите, жестикулира с ръцете, клати краката си на стола в по-спокойните моменти от разговора. В този смисъл тя изглежда повече домошар, отколкото дива.
Докато разговаряме, Бей, „лелята” на певицата – почетна титла за дългогодишната приятелка на семейството на Хюстън, се навежда към Боби, която е заспала в детската количка, междувременно „Wheel of Fortune” се излъчва на гигантски телевизионен екран в също толкова голяма стая на горния етаж. Леля Бей приготви и пилешка салата за Хюстън и мен, за да си похапваме по време на разговора.

Докато се връщахме обратно към Ню Йорк шофьорът ни сменяше различни радиостанции и песни на Уитни Хюстън прозвучаха на три пъти за по-малко от 90 минути. Тя изживява този момент, в който гласът й е навсякъде. Същевременно обаче зад гласа й съществува жена от плът и кръв и в нашето интервю Уитни изглеждаше решена тази жена да бъде чута – ясно и отчетливо.

– Нека да поговорим малко за твоето музикално израстване. Какви влияния ти помогнаха за него?

– Израснах около хора като Арета Франклин и Гладис Найт, Дайан Уорвик и Роберта Флек, всички тези величия, бях научена да слушам и наблюдавам. Това имаше огромно влияние върху мен като певец, като изпълнител, музикант. Израствайки около тях, не можех да не се поддам на влиянието им. Аз се идентифицирах с тях незабавно. Беше нещо толкова естествено за мен, когато започнах да пея, това беше почти като да проговориш.

– Винаги ли си искала да бъдеш певица?

– Не. Исках да стана учителка. Обичам децата, така че исках да се занимавам с деца. После исках да бъда ветеринарен лекар. Но на 10 или 11 години, когато отворих устата си и си казах: „О, Господи, какво е това!”, знаех, че преподаването и ветеринарството щяха да почакат. Това, което е в душата ти, то си е в душата ти.

– Имаш ли усещането, че пред теб стои конкретен модел на певец?

– Моята майка беше първата певица, с която общувах. Тя ни пееше постоянно вкъщи, в църквата. Свикнах да я наблюдавам и чувството… майка ми винаги ми казваше: „Ако не го чувстваш, не се занимавай с това, защото е загуба на време”. Когато свикнах да гледам майка си да пее, което обикновено се случваше в църквата, се появи това усещане, този дух, това нещо – то е като електричество, циркулиращо в теб. Ако някога сте били в Баптистка църква или Петдесетна църква, когато Светият дух започва да витае и хората започват да усещат какво правят, това е… това е невероятно. Това е, което исках. Когато гледах как Арета Франклин пее, начинът, по който тя пееше и по който затваряше очите си, и това нещо, приковаващо вниманието, се получаваше… Хората просто… о, това може да те затрудни, когато разчиташ на записите си… Така че майка ми беше първият пример за мен, който гледах и за който си казвах: „О, този глас!”. И аз съм нейна дъщеря, така че звуча като майка си, когато тя е била на моята възраст, въпреки че наистина мисля, че майка ми има по-велик глас от мен, защото тя е майстор. Аз съм ученикът (смее се). Тя има по-голям диапазон, по-голяма сила, отколкото аз някога съм имала.

– Как се развиха досега отношенията ти с майка ти?

– Когато се озовах във външния свят, аз първоначално изтощавах майка ми. Беше нещо като: „Мамо, мамо, мамо, мамо, какво да правя? Какво да кажа? Как да се справя с това?”. Сега, знам. Учиш се, израстваш и ставаш самостоятелна жена. Но все още сме много близки. Когато други хора ми говорят глупости на ухо, знам, че майка ми ще ми каже истината. Тя е честна с мен.

– А какво ще кажеш за двамата си братя?

– Аз бях единственото момиче, така че аз бях бебето, голяма част от вниманието се падаше на мен.

– Бяха ли много закрилнически настроени спрямо теб?

– О? Шегувате ли се? Недостатъкът на израстването с две момчета е, че не можеш да направиш нищо. Ако ме видеха с момче, се случваше нещо като: „Кой е това?”. А от моя страна реакцията беше изцяло в духа: „О, Боже, моля ви, просто се махнете”. Недостатъкът беше, че те знаеха всички обидни критики (смее се). Знаех всички глупости, които момчетата може да изсипят върху теб от А до Я. Слушах как момчетата говорят за момичетата.

– Това не е хубаво.

– Не е. Толкова е грозно. Тогава си мислех: „Чудя се ако Шийла знае, че говорят за нея по този начин. Те продължаваха: „Бях с нея едната вечер”. „Е, аз бях с нея миналата вечер”. „Е, аз бях с нея миналата седмица”. Така че аз слушах как мъжете наистина мислят за жените – което ми остави малко неща, за които да имам илюзии…

– Кога реши да започнеш кариерата си в звукозаписната индустрия?

– Правих записи и изпращах покани на хора от звукозаписни компании. Имаше хора, заинтересувани от мен когато бях на 15 години.Сякаш те само ме чакаха да порасна. Всеки се опитваше да ме ангажира. Така че седнах с мениджърите си и родителите си, и си спомням тази продължителна, очертаваща пътя, среща. „Какво ще правиш? С кого ще поемеш пътя?”. Спомням си как прекъснах срещата и казах: „Трябва да си взема почивка”. Отидох в друга стая и седнах на стол, а майка ми влезе след мен и каза: „Знаеш ли, това е много трудно, но ще ти кажа истината: Трябва да отидеш където ще извлечеш най-доброто”. Което означаваше, да кажем, че компанията ти предложи договор и каже: „Уитни, ти може да избираш песните, ти може да продуцираш песните. Можеш да правиш каквото искаш. Клайв Дейвис казваше: „Ще ти дадем тази сума пари, ще седнем, и по отношение на песните, които искаш да правиш, ще ти помогнем. Аз ще казвам: „Уитни, тази песен има потенциал. Тази песен няма. Така че майка ми казваше: „Ти си на 18 години. Имаш нужда от напътствие”. Клайв беше човекът, който ме напътстваше.

– Беше ли изненадана, че първият албум се изкачи толкова нагоре?

– Знаеш ли, стига се до етап, в който, като продадеш първите няколко милиона си казваш „Благодаря ти, Исусе!” (смее се). Имам предвид, нека кажем истината, ако направиш албум, искаш хората да купуват твоя албум. Всеки, който казва: „Правя албум, защото искам да бъда креативен”, е шибан лъжец. Те искат да продават албуми. Докато това продължаваше и продължаваше ( продажбата на албуми) аз имах много скромно отношение. Нямаше да си кажа: „Хей, продадох 13 милиона албума – виж това”. Майка ми винаги ми казваше: „Преди падението идва гордостта”. Сега е същото. За „I will always love you” нямах идея. Знаех, че песента е невероятна. Знам, че я изпях, изкарвайки всичко от нея. Но нямах идея, че този албум ще се продава толкова много, толкова бързо.

– За една седмица албумът се продаде в над милион копия.

– О, човече, това беше като: „Какво се случва?”. Аз наистина мисля, че хората бяха гладни за нещо, което просто има мелодия и хубав текст. Не твърде отдавна говорих с Доли Партън по телефона. Тя ми каза (говори, имитирайки акцента на Доли): „Уитни, искам просто да ти кажа нещо. За мен е такава чест, че ти изпя моята песен. Аз просто не знам какво да ти кажа, момиче”. Аз й казах: „Е, Доли, ти си написала хубава песен”. А тя отговори: „Да, но никога не се получи така добре при мен. Това стана при теб, защото ти вложи всичко в нея”.

– Ти просто ги разби.

– Мисля, че Доли Партън е страхотна авторка на песни и страхотна певица. Бях толкова разтревожена, когато изпях песента й, как ще се почувства, по отношение на аранжимента, на моя привкус. Когато заяви, че е очарована, това означаваше толкова много за мен.

– Как успехът промени живота ти?

– Наистина е странно. Майкъл Джексън го е казал най-добре: „Ставаш тази индивидуална личност, вместо човек. Това е което е странно за бизнеса с имидж – колкото по-популярен ставаш, толкова по-странен искат да те направят. Четох някои неща за себе си в последната година и си мисля: „За кого по дяволите говорят те?”. Имам предвид, те говорят за моя съпруг… Те дори не го познават. Те нямат идея кой е той. Не знаят какви сме, когато сме в тази къща. Медиите винаги изкривяват нещата. Това никога, никога не е, както съм казала, никога не е както съм го казала, не е както съм смятала, че тази личност ме е приела. Винаги това са някакви откачени глупости – ето защо не обичам да правя интервюта. Защото те лъжат. Те просто излизат с лъжа.

– Имаш предвид слуховете, че имаш връзка с Робин Крауфорд?

– Знаеш ли какво? Толкова съм изморена от това. Наистина ми призлява от това. Хората искат да знаят дали има връзка: нашата връзка е, че сме приятелки. Ние сме приятелки от деца. Сега тя е моя служителка, аз нейна работодателка. И все още сме най-добри приятелки. Това е. Хората знаят, че съм омъжена жена. Имам предвид, какъв тип личност трябва да съм – да бъда омъжена и да имам друг живот. Най-напред моят съпруг няма да го позволи – нека се отървем от това, окей? Той е мъжкар и няма да го позволи, окей? Но аз съм толкова изморена от този въпрос и да му отговарям!

– Добре. Та как ти и Боби започнахте да излизате?

– Боби и аз се срещнахме на музикалните награди „Soul Train”. Той пееше „Don’t be Cruel”. Беше секси и разгорещен. И аз и няколко приятели стояхме зад него. Аз ги прегръщах, смеехме се и аз удрях Боби по тила. Робин каза: „Уитни, ако продължиш да удряш Боби, той ще побеснее”. Аз се наведох и казах: „Боби, толкова съжалявам”. И той се обърна и ме погледна, все едно казваше „Да, само не позволявай това да се случи отново”. И аз си казах: „О, това момче не ме харесва”. Е, винаги ставам любопитна, когато някой не ме харесва. Искам да знам защо. Така че казах: „Ще поканя Боби на парти”. И го направих. И той се обади и каза: „С удоволствие ще дойда”, което беше изненада.

Той беше първият мъж, когото срещнах в бизнеса, с когото мога да говоря и да бъда истинска. Той беше толкова земен и готин, и аз си казвах: „Харесвам го!”. Тогава се видяхме отново, около четири месеца по-късно на шоуто “Bebe and Cece Winans”. След шоуто Cece правеше парти и всички отидохме да вечеряме. В края на вечерята Боби дойде при мен и каза: „Ако те помоля да излезеш с мен, ще го направиш ли?”. По това време аз се срещах с някого, но случилото се с Боби беше внезапно. Така че казах: „Да, ще приема”. И той попита: „Наистина ли ще приемеш?”, беше толкова готин, „Ще те взема утре в осем”. И оттогава станахме приятели.

Вижте, цялата ни връзка започна като приятели. Ние вечеряхме, смеехме се, говорехме си и се прибирахме вкъщи. Просто не бяхме интимни. И това сякаш ни срази, казвахме си: „Какво се случва тук?!”. Първият път, когато ми предложи да се оженя за него, аз му казах:”Забрави, няма начин. Това просто не е в плановете ми.” След година или повече се влюбих в Боби. И тогава той ми предложи да се оженя за него за втори път. И аз казах: „Да”.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.