Сръбска кинокомедия за гей-парад разсмя Балканите

Ройтерс

Комедия за бивш сръбски герой от войната, който набира сред някогашните си врагове от Хърватия, Босна и Косово лица да охраняват гей парад, предлага прекрасна снимка на следвоенното оздравяване в бившите югославски републики.

Режисьорът на „Парад“ Сърджан Драгоевич заяви, след като неговият филм бе добре приет на Берлинския филмов фестивал в понеделник, че е избрал да използва хумора като опаковка на филм, който се занимава с тревожната реалност на гей проституцията в Сърбия.

Хуморът е много важен, заяви Драгоевич. Моят филм бе атакуван както от левите либерали, така и от десните националисти. Проблемът е, че те нямат чувство за хумор. Използвам хумора, за да размеквам хората, а след това да ги ударя по главата, казва режисьорът.

Историята е предимно за правата на гейовете в Сърбия и включва кадри от насилието, което избухна, когато десни активисти прекъснаха гей парада в Белград през 2010 г.

Над 100 полицаи бяха ранени тогава. Властите в Сърбия след това забраниха гей парада през 2011 г., посочвайки като причина опасения за сигурността.
Но на друго ниво филмът показва сърби, хървати, бошняци и косовски албанци как работят заедно и как се забавляват за обща кауза – да защитят едно преследвано малцинство.

За публиката на Берлинале, свикнала с депресиращи филми от бивша Югославия за войната и военнните престъпления като „Гърбавица“ през 2006 г. и „Буря“ през 2009 г., „Парад“ е първокласно забавление за публиката и касов хит из целите Балкани.

Над 500 000 души са гледали комедията на Драгоевич във всичките шест бивши югославски републики. Неговите създатели заявиха, че това е първата копродукция на всички републики от времето преди войните през 1991-95 г.

За мен този филм е декларация за това какво се случва 15 години по-късно, заяви Драгоевич. Войната отмина, ние имахме достатъчно насилие, а моят филм предлага да се опитаме да бъдем по-добри хора и да общуваме.

Драгоевич заяви, че се надява „Парад“, който привлече интереса на международни купувачи на филми на фестивала Берлинале, като правата за Франция са вече продадени, може допълнително да помогне за следвоенното оздравяване и да съживи това, което той нарече „югославско кино“.

Реакциите в бивша Югославия са фантастични, каза той. Хората предпочитат този филм пред местните продукции. Те чувстват, че този филм е истински неподправен югославски филм. След наистина грозния преход се надявам на нова ера на такива филми, казва режисьорът.

Филмът започва с речник от термини, използвани от различните воюващи страни, като четник /сърбин/, балия /бошняк/, шиптар /косовски албанец/, докато думата, използвана от всички, е „педер“ /педераст/.

Главният герой Лимун в началото е крайно неприятен мачо, сръбски военен ветеран с тъмно минало, който сега работи като бодигард. Пищната му годеница го кара да охранява гей парад, организиран от организатора на нейната сватба.

Лимун се превръща в приятен човек, докато пътува в Хърватия, за да наеме за целта свой съперник от войната. Тяхното пътешествие ги отвежда в Босна и Косово, за да съберат други бивши врагове. Те се натъпкват в малка кола на път до Белград за кулминационна битка в защита на парада.

Причината, поради която исках да бъда част от този филм, е оздравяването, казва Горан Явоевич, който играе хърватския ветеран. „Хърватия, Сърбия, Босна и Косово участваха във войни. Но това приключи. Ние всички говорим езици, които всички можем да разберем перфектно. Този филм трогва всички тези народи. Хората се мразеха във войните. След този филм те мислят един за друг по различен начин“, казва той.

Мима Симич, хърватски защитник на правата на гейовете, заяви пред излизащото в Сараево списание „Дани“, че Балканите започват да разбират, че не е добре да се бият гейовете.

Но преди всичко това е един умело калкулиран филм, чиято основна цел е да върне публиката от бивша Югославия и да спечели западните пазари. Темата за правата на гейовете като символ на прехода е златна мина, от която Драгоевич напълно се възползва.

БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.