In memoriam: Проф. Иван Славов си отиде, кичът остана

Проф. Иван Славов, неуморният борец срещу кича и еснафщината почина ден след като навърши 84 години. „Мутризацията на културата превърна кича от тоталитарен в тотален. Той блика от всички пори на нашия обществен, политически, светски живот. Профанира изкуството, деградира личността, обезличава културата. Тази книга е поредния ми сигнал за опасността от кича.”, писа той в предговора на последната си книга „Тоталният кич”.

Проф. Славов е роден на 14 февруари 1928 г. в Сливен. От 1960 г. е преподавател по естетика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на монографиите: „Марксовото естетическо наследство. Комплексен проблем“ – 1972 г.; „Кичът (Феноменология, Физиономика и прогностика)“ – 1977; „Ирония в структурата на модернизма“ – 1979 г.; „Марксизъм и естетика“ – 1988; „Кич спектър“ – 1990 г.; „Цеко Торбов: несломимият кантианец“ – 1992; „Фашизмът“ срещу фашизма“ – 1992; Речник на глупостта – 1998. Съставител и редактор на антологията „Златната решетка (анекдоти)“ – 1990.

Професор Славов беше любимец на студентите си, ненадминат по своето остроумие, забавен, интелигентен, с неподражаемо чувство за хумор. В негова памет следва откъс от книгата му „Тоталният кич” (2007 г.)

Б. Б. – герой по неволя

Проф. Иван Славов

Мелодрамата на малката държава не е в това че е малка, а в амбицията да мине за голяма. Наполеоновият комплекс се отнася не само за ниските мъже, но и за държави, заразени с вируса на мегаломанията. Такава е за съжаление и нашата България. Непрекъснато напомня за миналото си величие, за приносите си към Европа и света. Търси всеки поводи за самоизтъкване, да прави пропаганда от всяко добронамерено изказване на чужденци. Досадно и скучно!

Скромен е контингентът от ярки, значими личности, с който разполагаме. Топим се не само числено, но и качествено – най-младите и надеждни таланти на страната масово се преселват на Запад. Като народ от Източна Европа продължаваме да възприемаме нещата повече емоционално, отколкото рационално. По-трудно ще разберем и възприемем делови, компетентен, перфектен специалист за политик, особено лидер, отколкото личност с ореола на герой. В сегашния исторически момент тъкмо Бойко Борисов отговаря на народната представа за силна, волева, мъжествена натура, говореща просто, ясно с езика и потребностите на народа.

В това няма нищо лошо, ако той не бе изключение, не пораждаше натрапчив, кичозен интерес сред масмедиите. Няма доказателства или подозрения, че Б. Борисов организира или подклажда нестихващата суета и суетня около неговото име. Напротив, той все повече се дразни, даже веднъж сряза нахални кореспонденти с фразата: „Какво ме гледате като мечка на Витошка”?”

Ако в тази нескончаема активност около генерала има нещо излагащо, досадно, несъвместимо с демокрацията, отхвърляща всеки култ, то е изцяло вина на пресата и масмедиите. Всяка поява на Б. Борисов, дори случайна и мимолетна, веднага се превръща в празник за репортери, фотографи, даже папараци. Това е шизофреничен синдром, който все повече се разраства, злепоставяйки ни сами пред себе си, ако не сме затъпели окончателно.

Ако направим една импровизирана подборка от заглавия, свързани с Б. Борисов, ще се получи главозамайваща кичовиада. А за външния свят, това е равнозначно на диагноза тотално оглупяване.

„Борисов № 1 по неподкупност, Софиянски най- симпатичен”, „Пред Левски Борисов разписа бележници”, „Нека Бог и народът помагат на ген. Бойко Борисов”, „Генерал Бойко Борисов кръсти прокурорско бебе”, „Хората: Само на Бойко разчитаме”, „Бойко Борисов – пръв за титлата „Мъж на годината”, „Генерал Борисов се сдобри с адвокати”, „Нуждаем се от хора като ген. Борисов”, „Стефан Данаилов: Бойко Борисов е на всеки километър”, „Ген. Борисов предлага 7 мерки срещу апашите”, „Дано Борисов успее срещу бандитите”, „Ген. Бойко Борисов водещ в Ретро радио”,  „Генералът и морето”, „Ген. Борисов взима майор на стол”, „Кръщелник на Бойко Борисов скита отчаян”, I „Заговорът срещу генерал Борисов”, „Петканов иска ген. Борисов в кабинета”,,Дъщеря на командос натъжи ген. Борисов”, „Бойко Борисов и Васил Божков си стиснаха ръцете в „Труд”, „Бойко Борисов семинарист”, „Бойко Борисов гласен за силов вицепремиер”, „Канят Бойко Борисов да открие денсклуб на Мишо Шамара”, „Бойко Борисов пере най-добре”…

Въпреки демократизацията, кич-матрицата от миналото все още действа. В прословутата „Лениниана” влизаха умилителни детайли от детството-юношеството на малкия Володя (т.е. Владимир Илич). Сегашни наследници на угодническите жития по същия начин се вълнуват от бебешките и детските годинки на малкия Бойко. И от тях научаваме, че

МАЛКИЯТ БОЙКО ИСКАЛ ДА Е КАТО КОЛЬО МИЛИЦИОНЕРА

Садял си счупеното влакче, за да поникне ново, фенове го гонели с каруца по околовръстното.
После виждаме снимка на по-голямата му сестра д-р Иванова с детска количка, в която ни гледка малкият Бойко.

КАКЪВ ИСКА ДА СТАНЕ БОЙКО „КАТО ПОРАСНЕ” – пита Велислава Дърева и предлага аналитичен психопортрет на бъдещия генерал и столичен кмет.

След като е толкова добър във всяко отношение (Борисов рисува много добре), естествено е твърдението, че и

РОДНИНИТЕ БИЛИ МНОГО ЛЮБЕЗНИ

Знаете от множество случаи с подаръци на държавници и вождове, какви клюки и интриги се вихрят, колко кич има в тази стародавна традиция. Ето нещо нашенско за равнообразие:

ПОДАРИХА НА БОЙКО БОРИСОВ ПЕСЕН НА 150 ГОДИНИ

С уникална монета и кактус изненадаха кмета. Налага се освен телохранители, Б. Борисов да има кичоохранители. За да бъде поне частично опазен от набезите на репортерстващи празноглавци, неспособни да открият нещо, по-разнообразно от изчерпания вече сюжет.

***

Преди избирането му за столичен кмет, Б. Борисов се закани да разпореди запушването на голяма дупка покрай НДК. Още на следващия ден чудото станало. И тогава…

ДУПКАТА НА БОРИСОВ ЗАПЪЛНЕНА МИСТЕРИОЗНО

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.