Средната класа не иска Путин

Франс прес

Путин, махай се
Активисти на движението „Солидарност“ монтираха голям билборд с надпис „Путин, върви си!“ на сграда срещу Кремъл. Снимка: Павел Елизаров

Досега безразлична към политиката, новата руска средна класа, сформирала се предимно след идването на власт на Владимир Путин през 2000 г., днес подхранва протестното движение срещу него и смята да наложи мнението си.

Допреди няколко месеца Константин Шаренц, директор на фирма в Москва, не се интересуваше от политиката. Но отчаян най-вече от повсеместната корупция, с която се сблъскват предприемачите в Русия, той не можа да понесе, че парламентарните избори през декември бяха спечелени с близо 50 процента от гласовете на избирателите от вездесъщата партия Единна Русия.

Множеството сигнали за изборни измами скандализираха Шаренц и го подтикнаха да се присъедини към редиците на протестиращите срещу Путин.

„Важно е много хора да излязат на улиците, за да покажат на властите и на останалата част от света, че една значима част от руското население настоява за промени и иска гласът й да се чуе“, каза 39-годишният бизнесмен, който е и глава на семейство. „Ние искаме в тази страна да има по-малко корупция“, допълни той, като изтъкна колко невъобразимо е количеството на препятствията, издигнати днес от корумпираните чиновници пред бизнесмените.

Подобно на Константин, десетки хиляди руснаци направиха решителната крачка след парламентарните избори и излязоха на улиците в Москва, Санкт Петербург и други градове, за да може гласът им да се чуе с приближаването на президентския вот на 4 март.

Този феномен завари неподготвени властите заради новия тип на протеста, посочва Наталия Тихонова, социолог в Руската академия на науките.

Ако преди това исканията идваха по-скоро от работническата класа, днес средната класа е тази, която говори – класата на белите якички, на представителите на малкия и средния бизнес, на офис служителите, на преподавателите и лекарите, допълва тя.

„Тези руснаци, които протестират, смятат, че не са зависими от властта. Те не искат нищо от нея“, подчерта в статия във в. „Новая газета“ в понеделник Борис Дубин, експерт от социологическия институт Левада, близък до опозицията. Това, което тези хора искат, е „да не им се пречи, законите да се спазват и онова, което те са успели да изградят, да бъде защитено“, каза той.

Тази тенденция е обезпокояваща за властта, защото средната класа представлява между 33 и 35 процента от руското общество, казва Тихонова. Парадоксално тя се разви главно по времето на епохата на Путин и отчасти благодарение на неговата политика, припомня социоложката.

В стадий на зародиш през 90-те години на миналия век, новата средна класа ясно укрепна после благодарение на икономическия растеж, който отбеляза страната със скока на цената на суровия петрол по времето на първите два президентски мандата на Владимир Путин 2000-2008 г. и чрез покачването на доходите, обяснява социоложката.

Но икономическата криза, засегнала тежко страната през 2009 г. и откроила крайната зависимост на руската икономика от приходите от газ и нефт, внезапно помрачи хоризонта на тази категория от руското население.

Намаляване на доходите, слаба социална мобилност, липсата на перспективи за децата, повсеместната корупцията малко по-малко породиха недоволството и гнева. „Ние престанахме да бъдем една развита промишлена страна, ние сме сега резервоар за суровини“, не крие разочарованието си Михаил Галкин, 27-годишен инженер, който участва в протестите срещу режима през декември.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.