Как Хага печели от наказателните съдилища

Ройтерс

Слободан Милошевич като подсъдим в Хага. Снимка: от тв екрана

В малък офис на ул. „Зеестраат“ номер 100 Алис Хелбинг поставя последните щрихи на сценарий за въображаемо антитерористично учение в Холандия. В друг офис малко по-нататък по коридора служители на организация за правна помощ се занимават с реални военни престъпления в Кот д’Ивоар.

Наблизо се намира „Хюманити хаус“ – малък музей, посветен на нарастващото осъзнаване на нуждата от оказване на помощ на жертвите на бедствия. В него посетителите може да разберат какво е да си бежанец – да си принуден да избягаш от дома си, оставяйки вечерята на масата, без пари, без мобилен телефон, без паспорт, само с дрехите на гърба си.

Зад спокойната холандска външност Хага се превръща в инкубатор за рисковани начинания в областта на правата на човека и международни правни услуги, което засилва местната икономика с нови работни места и води до приток на професионалисти, главно от чужбина. Но той също така дотолкова е станал международно средище, че понякога местните жители се чувстват като чужденци в собствения си град.

„Хага става инкубатор, нещо като Силициева долина в областта на правото“, каза дипломат, запознат с работата на съдилищата.

Много от правозащитните и правните организации се помещават в скромни офис сгради близо до центъра на града: на ул. „Зеестраат“ 100 служителите на неправителствената организация „Африка лигъл ейд“ работят в съседство с дизайнерката на игри Алис Хелбинг и нейните инструктори по решаване на конфликти от фондация „Пакс луденс“. Зад ъгъла ул. „Лаан ван Меердервоорт“ 70 осигурява пространство за организации като „Обединена мрежа на млади миротворци“.

Политическите дейци, служителите на министерства на външните работи или отбраната и студентите, които посещават предлаганите от „Пакс луденс“курсове за обучение по тактики за преговори, могат да участват в ролеви игри, за да усетят какво е да си на мястото на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун или да оглавяваш делегациите на Израел и Саудитска Арабия и да водиш тайни преговори по арабско-израелския конфликт.

„Трябва да бъдем тук“, каза Дидерик Столк, който работи в проекта и подготвя програми за обучение за „Пакс луденс“. „Ние имаме достъп до политически дейци, министри, дипломати“, заяви той.

Надолу по коридора „Африка лигъл ейд“ проучва дейността на Международния наказателен съд (МНС) – първия в света постоянен трибунал за военни престъпления, чиито дела досега се отнасят само до Африка, включително разследвания в Кот д’Ивоар и Кения, които имат огромно политическо значение в тези страни.

Директорката на „Африка лигъл ейд“ Ивлин Анкума казва, че работата на МНС в Холандия е важна, що се отнася до престъпления, които иначе може да останат ненаказани на местата, където са извършени, и че евентуално полето му на действие би трябвало да се разшири, обхващайки икономически и екологични престъпления, пиратство и трафик на хора. „В Африка нашите държавни глави, нашите лидери извършват тези престъпления срещу своите хора, които няма към кого да се обърнат за помощ“, каза тя.

„Хага е провинциален град, придобил международна известност, и това е от полза в много отношения“, заяви преподавателят по международно право в Маастрихтския университет Мено Каминга. „Хага и холандското правителство определено искат да имат много хора с високи заплати. Това е добре за икономиката: много съдилища, много юристи, много конференции“, каза той.

Хага за първи път се появи на картата на мира и правосъдието благодарение на първата международна конференция за мир през 1899 г., предложена от руския цар Николай Втори с цел да събере държави от Европа и Азия, както и Мексико, за обсъждане на мира и разоръжаването.

Конференцията доведе до построяването на Двореца на мира, където сега се помещава Международният съд – съдебният орган на ООН, създаден, за да урежда правни спорове между държави като отдавнашния спор между Гърция и Македония за името на последната.

През 1993 г. в Хага беше създаден Международният трибунал за бивша Югославия със задачата да се занимава с военни престъпления по време на конфликта на Балканите. Той послужи като модел за МНС и затвърди ролята на града. „Може да е Париж, може да е Рим, може да е Брюксел. Но холандската политика трябва да направи Хага столица на международното правосъдие“, каза прокурора от МНТЮ Серж Брамерц.

След като съдилищата и многонационалните организации се нанесоха в града, те промениха неговия облик, неговата социална структура и дори неговата кухня. Съдът за военни престъпления, който сега се помещава във временно седалище в покрайнините на града, в крайна сметка ще се премести в зашеметяваща сграда от стъкло с изглед към дюните, проектирана от датския архитект Шмид Хамер Ласен, която трябва да бъде завършена до 2015 г.

Строителните проекти като новото седалище на МНС и новата централа на Европол, завършена миналата година, осигуряват пари, които са добре дошли за местната икономика, но финансовите изгоди са по-дълбоки. Според доклад на консултантската фирма „Десизио“ международните агенции и съдилища – от Европол до Трибунала за Югославия, са похарчили около 2,7 милиарда евро в Хага и околностите му през 2010 г. и са имали принос от близо 11 процента в местната икономика.

Те са създали пряко повече от 18 000 работни места, а още 17 500 работни места са били създадени косвено, тъй като служителите са похарчили голяма част от своите заплати в Холандия. „Едно работно място в установените тук международни организации означава две работни места в нашата икономика“, твърди „Десизио“.

Хотелите, магазините и ресторантите увеличават печалбите си, когато в града идват знаменитости, независимо дали става дума за явяване на супермодела Наоми Кембъл като свидетел по процеса срещу Чарлз Тейлър или за пристигане на Анджелина Джоли за съдебните заседания по делото срещу конгоанския командир Томас Лубанга.

Високопоставените заподозрени, които се явяват пред съдилищата доброволно, обикновено са придружавани от голям антураж. Международният персонал често се радва на по-високи заплати и данъчни облекчения, което му дава по-големи потребителски възможности. „Десизио“ смята, че средният доход на такива международни служители е 79 500 евро на година, а холандските служители печелят средно по 54 000 евро.

Това поражда определено усещане за разделение на „те и ние“ даже в самата правна общност, което отчасти се дължи на това, че холандските и чуждестранните юристи контактуват много малко, и на това, че в съдилищата има много малко холандски съдии и адвокати.

Докато мнозина виждат ползите за местната икономика, някои се оплакват от промените. „Нещата стават ясни от това, което се продава в магазините – американците си искат техните бонбонки „М&М“, англичаните си искат техния чай „Пи Джи Типс“, каза помощничка в художествена галерия в центъра на града и добави, че цените на имотите в райони като изискания квартал „Статенквартир“ сега не са по джоба на повечето местни хора. „Израснала съм там и се преместих, но сега не мога да си позволя да си купя място в „Статенквартир“, заяви тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.