Си Цзинпин – престолонаследникът на Китай

в. Ню Йорк таймс

Си Цзинпин се среща с Обама в Овалния кабинет. Снимка: Белия дом

В Китай е дълбоко вкоренено вярването, че младите новаци, стъпили на прага на реалния свят, трябва да получат диплома или поне да поживеят известно време на Запад. Дуцзин – лустрото, повишава авторитета и шансовете за успех. Никъде другаде това вярване не е по-видимо, отколкото в политиката. За един нов лидер, тържествената стъпка по моравата пред Белия дом и ръкостискането с президента на САЩ валидират статута му на истински държавник и потвърждават растящата мощ на неговата страна.

Преди десет години сегашният китайски президент Ху Цзинтао направи ритуално посещение във Вашингтон, преди да заеме върховния пост. Неговата среща с президента Джордж У. Буш се възприе в Китай като официален дебют на световната сцена.

Традицията продължи вчера, когато вицепрезидентът Си Цзинпин пристигна във Вашингтон. Очаква се през ноември той да стане следващият партиен лидер, а през март догодина – президент на Китай.

Обществото смята Си Цзинпин за човек от народа. Когато бил на девет, баща му Си Чжунсюн, който воювал по време на комунистическата революция, бил изключен от партията при чистките на Мао. Бащата бил арестуван и хвърлен в затвора и прекарал 16 години в трудов лагер, докато семейството тънело в нищета.

По време на Културната революция 15-годишният Си бил заточен в мизерстващо село в Северен Китай, където седем години се трудил заедно със селяните, ядял хляб от царевична плява и спял в гъмжащо от бълхи легло.
Страданията му в миналото най-вероятно ще го превърнат в застъпник на интересите на обикновените хора.

Обществото действително очаква, че Си ще последва примера на баща си, който по-късно изиграл важна роля в инициирането на икономическите реформи в Китай, подкрепял мнозина прогресивни съвременници и дори, както се говори, изразил несъгласие с насилственото потушаване на студентските протести на площад „Тянанмън“ през 1989 г.

Си ще поеме управлението след нарастващото разочарование от Ху – предпазлив технократ, на когото липсваше талант и политическа воля да поведе страната в нова посока. Въпреки че Китай използва пазарните реформи, за да се превърне в икономическа сила, правителството живее в постоянен страх от безредици.

Богатството и възможностите за бизнес са присвоени от неколцина личности с политически връзки. Корупцията е повсеместна, а пропастта между богати и бедни се задълбочава. Президентът Ху не откликна на призивите за реформиране на китайската политическа система. Вместо това той се върна към политиката от епохата на Мао на създаване на огромни държавни предприятия и наливане на милиарди долари в апарата за поддържане на сигурността, който потушава всяка проява на несъгласие.

Икономическият растеж временно даде на Ху глътка въздух, но Си няма да има този късмет. Икономиката показва признаци на спад, балонът на недвижимите имоти може да се пукне, а финансовата система е подкопавана от нерегулирано и корумпирано отпускане на заеми. Междувременно протестите срещу корупцията и социалната несправедливост се засилват, докато природните ресурси на страната биват изчерпвани без никаква мисъл за бъдещите поколения.

Си няма да може да си позволи да бездейства. Той ще бъде принуден да се бори с корупцията, да защити селяните и работниците от провинцията и да съживи частното предприемачество. Имайки предвид, че баща му някога е бил преследван, защото подкрепил забранена книга, Си би трябвало да осъзнае важността на свободното слово, и да се надяваме, че ще работи, за да си върне доверието на интелектуалците. Но без свободни избори, свободна преса и независими съдии, правителството не може да изпълни обещанието си да изкорени корупцията и да изгради честно и справедливо общество.

Си ще се натъкне на много ограничения. Въпреки че ще управлява най-многолюдната страна в света и няма официална политическа опозиция срещу себе си, той е лишен от легитимността, която получават демократично избраните лидери. А и не може да очаква, че ще господства в китайската структура на властта като Мао Цзедун и Дън Сяопин навремето.

В днешен Китай всяко решение изисква балансиране между интересите на всички фракции. А въстанията напоследък в арабския свят накараха китайските лидери остро да осъзнаят собствената си уязвимост от политическо разчистване на сметки в случай на правителствен колапс. Те ще опитат всичко, за да не допуснат това да се случи в техния живот.

Тенденцията обаче е необратима. Тъй като неутолимата алчност на корумпирани чиновници и несправедливите икономически практики изострят все повече обществения гняв и омраза, може да настъпи мащабна криза, предизвикана от събития като икономически срив или протест на селяни или работници от провинцията.

Ако това се случи, Си изглежда по-склонен от предишните лидери да обедини прогресивните сили както вътре в партията, така и извън нея, да се възползва от масовите народни движения и наистина да трансформира политическия пейзаж в Китай. Отговорен и демократичен Китай, зачитащ човешките права и международните норми, ще се изправи срещу терористите и диктаторите и ще вдъхне доверие у съседите си.

Досега китайското правителство успешно отклонява международния натиск за промяна, до голяма степен защото група алчни западни инвеститори, отчаяни политици и опортюнистични учени се умилкваха около огромните китайски валутни резерви и пазарен потенциал на Китай. Можем само да се надяваме, че американското правителство ще погледне отвъд парите и недвусмислено ще подкрепи гласовете за реформи и ще съдейства за политическа промяна отвътре. Въпреки твърдолинейната реторика на Китай, натискът на Запада има значение и може да промени много.

БТА

*Хо Пин е издател и редактор на китайски на „Биографията на Си Цзинпин“

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.