Източният поклон на Борисов му струва залеза пред Запада

Иво Инджев

След като от декември 2011 г. насам в различни медийни публикации (например във в. „Труд” и в. „Сега”) се говореше за разследване на българската Корпоративна търговска банка от страна на ЕК в Брюксел, сигналите за подобна процедура започват да придобиват все по-ясен контур. Днес вече има твърдения за започнало фактическо разследване във в. „Труд”. А сайтът Кафене.нет публикува от Лондон следното:

„Европейската комисия (ЕК) е започнала проверка за недопустима финансова помощ от страна на българската държава към Корпоративна търговска банка (КТБ), става ясно от писмо на Главна дирекция “Конкуренция” на ЕК до постоянното представителство на България в Брюксел от 21 декември м. г.

В документа се посочва, че страната ни трябва да отговори на 13 въпроса за отношенията на държавните фирми с КТБ в срок от 20 работни дни.

ЕК е предприела разследване по анонимен сигнал, че огромна част от парите на държавните компании са депозирани в КТБ, изпратен в Брюксел още през есента на 2010 г. От писмото става ясно, че комисията почти през цялата минала година е събирала информация по въпроса.

В документа се прави забележка на властите в София, че на 29 юли 2011 г. еврочиновниците са получили разяснения по започналата проверка от страна на базирана в Брюксел юридическа кантора, обслужваща интересите на КТБ, която е проверявана като бенефициент на помощта.

Общият размер на парите на държавните фирми в КТБ е строго пазена тайна. През май 2010 г. финансовият министър Симеон Дянков обяви, че през март същата година в трезора е имало 408 млн. лв., които представляват 47% от депозитите на държавните фирми”.

Стъпвам внимателно по корпоративния лед на междубанковите и междумедийните битки в България, за да не се подхлъзна или да не пропадна в ледените води на нечия манипулация. Само че КТБ до такава степен се открои като „особен случай” в България със систематичното превземане на медийна територия за целите на проправителствената пропаганда, че натрупванията на сигнали от Брюксел вече позволяват да се зададат някои въпрос извън онези, които вече многократно са задавани от опонентите на този олигархичен кръг(някои от които също не са „цвете за мирисане”), гравитиращ около премиера Борисов.

Щом Брюксел, макар и дискретно засега, е разпоредил да се посегне на свещената за ГЕРБ медийна медийна империя в България, трябва да се запитаме: защо точно сега, след като оплакванията от фаворизирането на КТБ имат близо две годишна давност и никак не са анонимни? Нещо се е случило, май!

За някой може да е съвпадение, но си позволявам да предположа, че има наслагвания на аргументи в полза на все по-охладняваща и консолидирана позиция на Запада срещу начина на управлението на България. Най-откровеният поддръжник на Бойко Борисов, италианският му колега Силвио Берлускони, днес не само не е фактор, но е дори е клиент на италианското правосъдие.

Същевременно начело на втората по влияние фракция в Европейския парламент застана българският социалист Сергей Станишев, чиято битка с Борисов не е бутафорна като онази на съпартиеца му Първанов, който ядеше и пиеше с премиера под крилото на руския олигарх Златев. Макар Борисов да си пожела именно Първанов за свой основен опонент на предстоящите парламентарни избори, а Първанов му се отплати със същото, двамата няма да успеят да елиминират Станишев, който без съмнение ще се наложи с явната подкрепа на Партията на европейските социалисти (ПЕС) като лидер на БСП на задаващия се партиен конгрес.

Фронтът срещу Борисов на международното поле се консолидира, а апетитът за противопоставяне срещу него на вътрешните му противници в България съответно също нараства.

Сламката, която вероятно натежа на гърба на ГЕРБ с тенденция да пречупи самоуверено й разпореждане в българската политика, беше посещението на американския държавен секретар Хилари Клинтън. Колко и да се прикрива зад екологичната реторика, Борисов не може да заличи впечатлението, че е вбесил американските съюзници с проруския ход да забрани в България да се разсъждава за откъсване от зависимостта на страната ни от Москва (постигна го чрез мораториума върху проучването на шистови находища).

Досега Борисов обичаше да черпи легитимност от американски похвали, но това заиграване приключи. Настъпва епохата на „анонимния” сигнал до Брюксел, който стартира разследване срещу самата сърцевина на управленската безцеремонност в България.

Ако съм „познал”, Борисов го очаква същата съдба в отношенията със Запада, както Първанов след неговата реч в Брюксел на 1 февруари 2007 г. В нея той посвети 5 от общо 35 минути, за да се кара на ЕС за затварянето на 3 и 4 блок от АЕЦ „Козлодуй” и почти ултимативно изисква тяхното повторно отваряне, обслужвайки задкулисното руско настояване за това (защо и как – четете в новата ми книга „Ядреналин”, която трябва да се появи в началото на април). След тази реч, поводът за която формално беше приемането на България в ЕС, поканите към Първанов за официални посещения секнаха и той не стъпи повече в Брюксел почти до края на втория си мандат.

Нещо подобно си самопричини Борисов. Очаква го съдбата на неговия побратим от тайните софри, на които разпределението на порциите е направено без кръчмаря.

Виж още текстове в блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.