Бедният селянин и госпожа ЕС

в. Журналул национал

Написах тази приказка преди 10 години. Веднъж на четири-пет години усещам необходимост да я предложа на общественото внимание, за да бъде оценена, и ако съм се излъгал, ще приема мъмренето. Ето я и нея:

Имало едно време един беден и честен селянин, румънец. Той можеше да бъде и българин, бошняк, албанец, словак или украинец, в случая важен е не етносът, а бедността. В родното му село, изолирано от света, се говореше, че някъде далече, през девет планини и девет земи, имало богата баронеса, невероятно щедра, която се казвала Европейски съюз. И не били само слухове, понеже човечецът бил виждал съседи, ту един, ту друг, да се хвалят с нейните дарове.

Затова един ден той също се решил, взел си сопата и потеглил на път. Почукал на портата на двореца и тя се отворила. Важната госпожа го приела, поканила го да седне и понеже бил изключително изморен, го подканила да си вземе Кока-Кола и дъвка. Селянинът се почерпил добре и нетърпеливо си казал болката: „Уважаема госпожо, чух, че помагате на нуждаещите се. Аз имам у дома добра земя, чиста вода, стари гори. Зимата обаче е дълга, близо шест-осем месеца в годината. За да работя добре, имам нужда от чифт обувки. Бос съм и ми е студено. Само толкова искам“.

Госпожа ЕС го измерила от главата до петите и приковала поглед към пръстите му, посинели, премръзнали, целите в мазоли и прашни от пътя. После рекла: „Човече, бос си и те разбирам. Но всичко, което мога да ти предложа, е една барета. Нова е, от западна фирма. Знам ли и аз – Армани, Версаче …Пази от студ, от дъжд“.

Човекът взел баретата, въздъхнал разочарован, благодарил и си тръгнал, казвайки си: „Все пак е добра. Можеше да не ми даде нищо“. Минала зимата и след страшните й студове, човекът оцелял, само един пръст – на левия му крак, измръзнал. После се изнизало лятото, тръгнал пак по дългия път до Госпожа ЕС, казвайки й старата си болка: „Бос съм. Един чифт обувки ще ми дойдат много добре“. Госпожата го погледнала с разбиране и топлина, почерпила го с Кока-Кола и отново му предложила чисто нова барета, Steilmann. „Дори да не ми трябва, заслужаваше си да я взема“, си казвал на връщане бедният и честен селянин.

Зимата минала трудно и с изключение на друг пръст на крака, само един, измръзнал и ампутиран, човекът не пострадал по друг начин. Последвала пролетта, лятото и когато листата на дърветата пожълтели, селянинът си спомнил за щедрата госпожа и отново тръгнал към нея да си опита късмета. Пред нея той изпил с удоволствие чашата с Кока-Кола, че даже поискал още една, понеже започнала да му харесва, но пак се върнал само с една барета.

Но не се предал. Година след година изминавал пътя, изпълнен с надежда, приемайки любезно добре познатия дар. Така до една зима, през която снеговете и студовете били по-тежки отвсякога. Зает с работата си, пръстите на краката му измръзнали или гангренясали и се наложило докторът да му ги ампутира, за да спаси живота му.

Носен на ръце от съседи, човекът пак почукал на вратата на Госпожа ЕС, която разбрала нуждите му и му подарила инвалидна количка, с колелца, нова и лъскава, с 21 скорости и слънчеви батерии. Човекът благодарил и връщайки се в родното си село, предизвикал голяма завист с ценната машинария. Но му се случило нещастие: една нощ го нападнали крадци. Те не намерили нищо ценно, но си тръгнали с пълни торби с барети. Крадците все пак му оставили инвалидната количка.

На прага на зимата селянинът се оказал без шапка. Седнал удобно в безшумната си количка, тръгнал отново по пътя през девет планини и девет земи, представил се пред Госпожата и й казал: „Уважаема госпожо, нападнаха ме крадци и сега с падането на снега съм с гола глава. Бъди добра и ми дай една барета, защото знам, че имаш и можеш“.

Госпожата го измерила от главата до гърдите и умислена му казала: „Мили мой, аз те разбирам …Но всичко, което мога да ти дам сега, е чифт обувки …Апропо…Така, като те гледам сакат, мисля, че не можеш да работиш. Защо не ми продадеш земята на мен? С получените пари би могъл да си купиш най-хубавата барета“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.