Свободи и несгоди в Либия година след бунта

Ройтерс

Собственикът на бижутерски магазин в Либия Хасан ел Кекли бе свикнал да внимава какво говори по телефона със семейството и приятелите си.
Всяка критика срещу режима на Муамар Кадафи бе извън границите на позволеното заради опасенията, че служители от силите за сигурност, които подслушват телефона му, могат да дойдат в дома му и да го арестуват. „Преди се страхувахме да кажем каквото и да било“, заяви 35-годишният Кекли. „Сега мога да говоря за всичко.“

Една година след началото на бунта, който свали Кадафи, либийците се наслаждават на преоткритата си свобода след почти 40 години авторитарно управление. Протестиращи редовно излизат по улиците, за да изразят гнева си по редица въпроси – от призиви за изплащане на закъснели заплати и отстраняване на мениджърите на държавни компании до насърчаване на правата на жените. Промяната е драматична. При полицейската държава на Кадафи гласовете бяха заглушавани, дори и у дома.

„Сега е точно като в Хайд парк в Лондон. Хората най-накрая могат да говорят открито“, заяви 62-годишният Ибрахим, уличен продавач в Триполи, след което допълни „Но някой слуша ли?“.

Въпреки че, вкусът на свободата е сладък, новата епоха в северноафриканската страна започна неубедително. Животът на обикновените хора се подобри след осеммесечната натовска кампания срещу Кадафи и последващите месеци хаос, но политическите тревоги и опасенията в областта на сигурността изобилстват преди първите свободни избори в страната през юни.

Опитвайки се да изгради демократична държава, управляващият Преходен национален съвет се стреми да наложи властта си в изобилстваща от оръжия страна и да създаде функционираща национална полиция и армия. Тежко въоръжени милиции запълниха вакуума, разпокъсвайки страната на местни феодални владения. Техните бойци твърдят, че са лоялни на Преходния национален съвет, но отговарят единствено на своите командири. Често влизат в сблъсъци заради спорове кой контролира даден квартал.

Лесният достъп до огромно количество оръжия, останали след войната, е сериозен повод за тревога, докато либийците се опитват да се върнат към нормалния живот. Жителите на Триполи съобщават за нападения срещу автомобили и грабежи, както и за превръщането на дребни спорове през последните седмици в истински престрелки.

„Страхувам се да изляза през нощта“, заяви 32-годишният жител на Триполи Мунер Юнес, който работи в корабоплаването. „Има толкова много въоръжени лица по улиците“, отбеляза той. Показателна за нестабилността в столицата е двучасовата престрелка по-рано този месец между противникови милиции за луксозна къща на плажа, използвана преди за казарма. В хаоса можеше да се видят мъже, които бягат по плажа с кашони, пълни с муниции, изнесени от къщата.

„Кажете им да не ме измъчват“

Бунтовническият премиер Махмуд Джибрил предупреди, че Либия се изправя пред „вакуум във властта“, който може да бъде експлоатиран от чуждите сили със или без участието на групи в страната. „Ситуацията е такава, че нямаме държава, национална армия, полиция, апарат за национална сигурност. Това означава, че онези по улиците контролират положението“, изтъкна Джибрил. „Собственото ми тълкуване на ситуацията е, че трябва да положим усилия, за да обединим народа“, допълни той.

Либийските жени се оплакват от постоянен тормоз и твърдят, че в нова Либия, където ислямистите имат повече свобода да изразяват вижданията си, онези, които избират да не носят ислямската забрадка, сега са критикувани от чужденци. „Жените са спирани и питани защо не носят хиджаба“, заяви 25-годишната студентка Мадждулин Абида, която организира малък протест за правата на жените. „Чувстваме се незащитени.“ По време на шествието пред кабинета на премиера младите жени носиха плакати с надписи: „Не ми казвайте какво да нося, кажете им да не ме тормозят“.

Частните тържества също бяха намалени от съображения за сигурност. Докато преди женските партита преди сватбата продължаваха до рано сутринта, сега някои гости решават да си тръгнат по-рано. „Не ме интересува какво казва правителството, през нощта не е безопасно“, заяви жена на булчинско парти, подготвяйки се да си тръгне преди полунощ.

Цените на основните храни, които се увеличиха по време на конфликта, сега тръгнаха надолу, но все още са високи. Правителството субсидира много хранителни продукти и горива, но заради липсата на средства по време и след войната и ниските заплати много хора се борят за оцеляването си. „Цените се увеличиха като цяло и хората се оплакват“, заяви бившият бизнесмен Мустафа Алмогарияф. „Тегленето на пари от банката не е възможно винаги. Имам чек вече цяла седмица, но все още не мога да си взема парите“, обясни той.

Председателят на Преходния национален съвет Мустафа Абдул Джалил заяви, че правителството планира да увеличи заплатите и да плати на бившите бойци, които искат компенсации. Но плановете за разоръжаването на бойците не вървят според очакванията, като само 10 процента от тях са интегрирани досега в полицията и армията. „Въпреки разпространението на оръжия в страната до степен, че стигнаха до ръцете на младежи и други безотговорни хора, инцидентите бяха ограничени и нещата са под контрол“, заяви Абдул Джалил.

Според проучване на социологическата агенция О Ер Би Интернешънъл, публикувано този месец, всеки четири от пет либийци смятат, че условията в страната им се развиват в правилната посока. Според проучването, за което са били анкетирани 1249 души в Триполи, Бенгази и Мисрата в края на миналата година, 68 процента смятат, че Преходният национален съвет работи ефективно за подобряване на живота в Либия. Най-неотложните им приоритетите са увеличаване на доходите и стандарта на живот и намаляване на бедността, както и подобряване на сигурността и разоръжаване на бившите бойци.

Да се чувстваш пренебрегнат

В източния град Бенгази, родното място на либийската революция, се надига чувство на негодувание, откакто през октомври ПНС се премести в Триполи, обявявайки, че Либия е освободена от управлението на Кадафи. Жителите твърдят, че се чувстват забравени, а гневът им нарасна през последния месец до толкова, че тълпа, която настояваше за оставка на правителството, счупи прозорците и нахлу в офиса на ПНС в Бенгази. Абдул Джалил беше хванат в капан за няколко часа.

Бенгази бе пренебрегван 40 години при управлението на Кадафи, който превърна Триполи в база на властта си за сметка на Бенгази, изтъкнаха жители, но техните надежди градът да си върне полагащото му се място не се осъществяват, отбелязват те, като посочват рушащите се сгради и осеяните с боклуци улици. „Бенгази и източната част на Либия са по-пренебрегвани сега, отколкото преди. Бенгази беше изоставен от ПНС“, заяви Ибрахим Мохамед Джибрил.

За годишнината от революцията на 17 февруари са планирани различни празненства в Бенгази, включително концерт. Мнозина се очаква да дойдат, за да отбележат събитието и надеждата за по-добро бъдеще. „Бунтовниците правят всичко, на което са способни. Те стоят всяка нощ, за да можем да спим спокойно“, заяви 20-годишният Муханад Бен Шатуан, който в момента е безработен. „Трябва да се усъвършенстваме и развием като народ и гражданско общество. Всеки път, когато ПНС прави крачка напред, има протести и възражения. Трябва да сме търпеливи. Нищо не става лесно“, изтъкна Шатуан.

Според някои обаче търпението им няма да е за дълго. „Давам на страната си още една година. Да се надяваме, че нещата ще се променят“, заяви Юнес. „Ако не, аз ще я напусна и никога няма да се върна отново“, изтъкна той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.