Иранците са отчаяни, над страната надвисват черни икономически облаци

Ройтерс

Марджан Хамиди си тръгна недоволна от месарския магазин в препълнена с хора част от големия техерански базар. Тя търсеше хранителни стоки на нормални цени, но нещата не вървяха добре. „Всичко стана толкова скъпо през последните две седмици“, каза тя с разочарование. „Но доходите на съпруга ми си остават същите. Как ще живея така?“

Затягащите се международни санкции срещу Иран заради спорната му ядрена програма, в комбинация с високата инфлация, драстично намалиха възможността на иранците от работническата класа да изхранват себе си и семействата си.

Несигурността и финансовите трудности са фонът, на който ще се проведат парламентарните избори на 2 март. Официалното равнище на инфлацията е 21 процента, но критиците на президента Махмуд Ахмадинеджад и неговата икономическа политика твърдят, че тези данни са фалшифицирани и реалната инфлация е около 50 процента.

„Покупателната ми способност намалява почти ежедневно и цените на основни храни скачат само за нощ“, каза 52-годишната майка в гъмжащия и шумен покрит пазар. „Спестяванията ми в банката се топят. Не мога да си позволя непоносимата скъпотия, като разчитам само на пенсията на съпруга ми“, каза Хамиди, като сочеше цената на месото. При 25 долара за кило то става все по-недостъпно за много иранци. Преди три месеца беше с 10 долара по-евтино.

Мариям Бахшиан е дошла на базара, за да си купи платове. Както и на повечето хора, нейните мисли са заети с повишаващите се цени. „Това е ирония“, каза тя с усмивка, която не можа много да прикрие нейното разочарование. „Докато аз едва смогвам да покрия ежедневните си нужди, някои хора трупат стоки, страхувайки се от евентуален недостиг в бъдеще“.

Миналия месец мнозина в Техеран се стекоха в супермаркетите и магазините за хранителни стоки, изпразвайки рафтовете в очакване на лоши новини. Това трескаво презапасяване беше породено от засилващите се спекулации, че Израел и САЩ ще нанесат военни удари срещу иранските ядрени обекти.

На другия край на града 60-годишният Моджтаба, пенсиониран държавен служител, се запасяваше в скъп супермаркет, огъвайки се от тежеста на препълнените пазарски чанти. „Забравете нетрайните стоки като месото. Ако нещо стане с електричеството, ще трябва да изхвърляш всичко“, каза той, обсъждайки план си за действие в случай на недостиг на стоки.

„По-добре да купуваш ориз, консервирани храни, макарони и олио“, каза той, допълвайки, че досега е купил 400 кг. ориз, хранителни консерви и други неща от първа необходимост.

Макар че санкциите не са нещо ново за Иран, в мишена на най-новата серия се превърнаха петролната индустрия и финансовите институции на Ислямската република в поредния опит ръководството на страната да бъде принудено да се откаже от това, което Западът смята за програма за разработване на ядрено оръжие. Техеран настоява, че ядрените му опити са изцяло с мирна цел.

Според правителството ефектът от санкциите е незначителен, но рязкото обезценяване на иранската валута, риала, се понася тежко от иранците. Въпреки мерките на иранската централна банка да го подпомогне, от декември досега риалът загуби половината от стойността си спрямо долара. Иранците отчаяно търсят сигурни убежища за спестяванията си и се тълпят да си купуват твърда валута или злато.

Макар че мнозина обвиняват санкциите за спираловидното повишение на цените, има и голям гняв срещу правителството заради проведените от него икономически реформи, вследствие на които в края на 2010 г. бяха отменени големите субсидии за гориво и храна.

Доста критици, включително депутати от парламента, изразиха публично безпокойството си относно реформите и осмяха ежемесечната парична субсидия от 40 долара на човек като недостатъчна.

„Може и да стигнем до момент, в който хората да започнат да си казват, че щеше да е по-добре, ако този закон никога не беше влизал в действие“, каза дългогодишният депутат Мохамад Реза Бахонар, цитиран от в. „Хамбастеги“.

Из страната, някои иранци просто не могат да видят как техният глас след по-малко от две седмици решително ще промени положението им. Не е изненадващо, че лидерите на страната все повече се тревожат от ниска избирателна активност на изборите, които са доминирани от темата за икономиката.

„Никой от семейството ми не смята да гласува“, каза Парвин – 59-годишна домакиня от северния град Горган. „Това е последното, за което мислим. С какво ще помогне това? „Санкциите са проблем, но проблем е и икономическата политика на нашето правителство. Животът става непоносим“.

Освен цените на стоките заетостта също е тревожна тема за опитващите се да свържат двата края иранци. През последната година нарастващите финансови трудности имаха ужасяващи последици и за едрия, и за дребния бизнес. Десетки хиляди работни места бяха загубени, а опозиционните интернет страници съобщиха за стачки на работници, които не са получавали заплатите си от месеци.

Вместо да мислят за предстоящите избори мнозина иранци са заети с търсенето на начин да облекчат страданията си и да увеличат максимално ресурсите си. За младите, образовани представители на средната класа това означава да намерят начин да напуснат Иран.

Целта на Реза е да стигне до Франция. „Не искам да имам дете тук“, каза 30-годишният счетоводител, докато чакаше на опашка пред френското посолство в Техеран. „Всеки момент мога да остана без работа. Тук няма надежда за мен и съпругата ми. „Искам само да се махна. Ще работя дори в Макдоналдс“.

Хамед Хашеми има подобна цел – да отиде в Канада. „Имам добра заплата, но не мога да направя нищо с нея, каза 31-годишният маркетингов директор, докато обсъждаше значителното повишение в цените на жилищата през последните седмици. „Дори и да спестявам всичките си доходи, ще ми трябва цял живот да си купя жилище“.

Камяр вече е получил визата си за Норвегия, където е получила предложение за следване в университет. „Какво имам да губя?“, каза 26-годишният програмист. Без помощта на родителите си сам не мога да се оправя, камо ли да се оженя“.
БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.