Иран и Европа в капана на петролното ембарго

РИА Новости

Ако Иран спре изцяло петролните доставки за ЕС, според експерти ще потрябват седмици, за да организират европейците снабдяване от други държави. В неделя Иран отказа петрол на Великобритания и Франция, но те едва ли ще пострадат силно. По ирония на съдбата обаче основен потребител на иранския нефт е Гърция – страна с огромни икономически проблеми, тя изглежда няма да преживее удара. Ще й се наложи да обяви дефолт, твърдят експертите.

На 19 февруари Иран прекрати доставките на петрол за британски и френски компании. Още на 15 февруари впрочем Техеран заплаши да отвърне на санкциите на ЕС, като спре да експедира петрол във Франция, Италия, Испания, Гърция, Португалия и Холандия. Иранското външно министерство предупреди и съответните посланици. Шефът на дирекцията за Западна Европа Хасан Таджик, приел европейските дипломати, изтъкна, че Иран „засега не прави това поради хуманитарни причини и заради студеното време в европейския регион“.

Със заплахата да откаже напълно доставките на петрол за ЕС Иран отговаря на ембаргото върху петролните доставки от страната, договорено от Евросъюза на 23 януари, което ще влезе в сила на 1 юли 2012 г. Споразумението предвижда всички членки на общността, купуващи нефт от Техеран, изцяло да преустановят дотогава вноса от страната.

Основният дял от европейския внос на ирански петрол – близо 68 на сто, се пада на Гърция, Италия и Испания, еврочленки със сериозни икономически проблеми. При това в Гърция потреблението на „черно злато“ от Иран е 35 процента от общия обем.

През 2011 г. държавите от ЕС купуваха от Иран средно по 600 хиляди барела петрол на денонощие. Ако Иран в близките дни наистина откаже петрол на страните от ЕС, те ще трябва да търсят нов доставчик. И да го открият доста бързо – с оглед на необичайните за региона февруарски студове.

„Европейските страни имат горивни резерви, които за кратко може да компенсират липсващите обеми ирански петрол, но това няма да реши проблема – европейците ще се наложи да търсят нови източници на доставки“, заяви пред РИА Новости Виталий Крюков, анализатор от инвестиционно-финансовата къща „КапиталЪ“.

Още повече че резервите от гориво са тънка работа: разпределени са неравномерно в Европа и ще трябва да се прехвърлят – със сигурност ще има проблеми с логистиката, поясни Константин Симонов, директор на Фонда за национална енергийна сигурност на Русия.

В момента активно се преговаря със Саудитска Арабия – Рияд вече заяви, че има свободни мощности, които може да задейства в най-кратък срок. „Краткият“ срок в случая означава няколко седмици, уточни експертът от руската инвестиционна компания „Тройка диалог“ Валерий Нестеров.

„Допълнителните мощности на Саудитска Арабия надхвърлят 2 милиона барела за денонощие – пресметна Виталий Крюков. – По принцип Саудитска Арабия може да покрие „отпадналия“ петрол от Иран.“

„Европейците може впрочем да срещнат технически проблеми, защото всеки завод технологично е пригоден за специфичен вид петрол – отбеляза Нестеров. – Съответно не е сигурно, че европейците ще може безпроблемно да сменят иранския нефт с петрол от Саудитска Арабия.“

Европа просто няма алтернативи освен спешни доставки от Саудитска Арабия, смятат експертите. „Теоретично може да си припомним Либия, за която днес не се говори, но добивът на петрол в Либия вече стигна предвоенното равнище – посочи Виталий Крюков. – Сега страната добива 1,3 милиона барела за денонощие; преди войната добивите бяха по-високи само с 0,3 милиона барела.“

Към края на първото полугодие Либия вече ще може да добива и изнася толкова петрол, колкото и преди войната, прогнозира експертът. Въпросът обаче е там, че либийците може да имат дългосрочни договори и да планират доставки за потребители в други държави.

Не бива да се разчита и на петрол от останалата Африка, смята Виталий Крюков. „Те могат да доставят само малки количества“, уточни той.

Руският петрол дори теоретично не може да стане алтернатива на иранския за Южна Европа, каза Константин Симонов. „Днес пред руските петролодобивни компании се отварят чудесни ниши, но фирмите са неспособни да ги заемат“, добави той.

В момента Русия не може да увеличи добива на петрол, за да осигури на ЕС допълнителни количества, поясни Симонов. Но дори да разполагаше с „излишен“ петрол, Русия трудно би го доставила в Южна Европа. Федерацията не успя да осъществи идеята за изграждане на петролоповод Бургас-Александруполис, чрез който да изпраща нефт директно в Гърция.

Европа може да плати скъпо за петролната конфронтация. „Санкциите ще оскъпят петрола, а това ще вдигне цените на стоките в Европа и в света“, заяви вътрешният министър на Иран Мостафа Мохамад Наджар.

Експертите впрочем дават различни прогнози за петролните цени. Константин Симонов очаква те да нараснат след конфронтацията, а според Валерий Нестеров „с цената на петрола няма да стане нищо особено“. „Иранският фактор вече е включен в цената на нефта“, каза той. Нещо повече, икономическите проблеми на Европа „дърпат“ цената надолу, защото търсенето на петрол намалява, допълни аналитикът.

Евентуалните промени в цената на петрола може да означават сериозни неприятности за много държави, а за основните потребители на нефт от Иран проблемите ще са огромни.

„Икономическото положение в Гърция няма накъде повече да се влошава, но петролните проблеми явно ще бъдат кошмарен удар – каза Константин Симонов. – Горката Гърция, това просто ще я довърши.“ Просто неизбежно ще стане според него излизането на Гърция от еврозоната.

„Гърците ще трябва да търсят петрол на пазара, като предлагат по-висока цена, а икономиката на Гърция не би издържала поскъпване на горивата. Значи ще се наложи гръцкото правителство да намали още повече бюджетните разходи, а това ще предизвика нови бунтове. Фактически ще се очертае дефолт на Гърция“, добави Симонов.

След това по-силните европейски държави ще трябва или да помагат на Гърция, или да й позволят да напусне зоната на еврото. Последното ще постави под удар и самото съществуване на еврозоната, казват експерти.

Превантивният отказ на Иран да доставя нефт в държавите от ЕС ще удари впрочем и самия износител. И щетите за Иран ще са далеч по-сериозни, отколкото за Европа, тъй като бюджетът на Ислямската република твърде силно зависи от петролния износ, изтъкна Нестеров.

Пропуснатите приходи ще са няколко десетки милиона долара за денонощие. Защото износът на петрол и петролни продукти е 70-80 на сто от доходите: там икономиката е още по-малко диверсифицирана, отколкото в Русия, каза той. А според Константин Симонов делът на петролните приходи в иранския бюджет достига 60 на сто, „тъй като Иран почти не изнася нищо друго“.

Освен това на Иран ще се наложи да пласира някак своя „европейски“ петрол, уреждайки продажби за Китай и Индия. И може би дори да прави отбив от цената.

Китай вече започна собствена игра, с която обърква сметките и на европейците, и на иранците. „Иран разчиташе, че щом откаже да продава петрол на Европа, този петрол ще бъде купуван от Китай, най-големия потребител на ирански нефт, а малки обеми ще отиват и за Индия – обяснява Константин Симонов нещата от „петролната кухня“. – Разчиташе се Китай да увеличи покупките не само за вътрешна консумация, но и за формиране на стратегически резерви.“ Китай обаче излъга очакванията – намали двойно покупките на ирански нефт и увеличи поръчките от Саудитска Арабия.

„Китай преследва две цели: играе срещу Европа, като й отнема възможността да купува саудитски петрол в необходимия обем, и същевременно гледа да „изработи“ Иран с цената на неговия петрол – каза Симонов. – Фактически Иран се хвана в капана: онзи, на когото разчиташе за нарастване на търсенето, го удари под лъжичката.“ Каквото и да мислим за Иран като политически режим, Китай постъпи много коварно, подчерта експертът.

Тъй че днес виждаме хванати в капан и Иран, и Европейския съюз. Ембаргото ще означава огромни загуби и за двете страни.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.